Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
One Sweet Christmas, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 55 гласа)

Информация

Форматиране
in82qh (2018)

Издание:

Автор: Дарлийн Фридет

Заглавие: Шоколадови целувки за Коледа

Преводач: Illusion

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2017

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3646

История

  1. — Добавяне

Девета глава

Джаксън се поколеба пред прага на дома на родителите си. Не можеше да си тръгне, без да се сдобри с баща си. Трябваше да направи този опит, дори ако затръшнеха вратата в лицето му.

— Колко дълго възнамеряваш да се мотаеш на верандата?

Младият мъж подскочи при звука от гласа на баща си.

— Извинявай. Аз…

— Дойде да се сбогуваш ли? — Баща му остави наръч дърва върху стъпалото на верандата. — Тя ще се радва да те види. Беше съкрушена, след като присъства на фиаското в залата на общината тази вечер.

— Била е там?

— Аха, и двамата бяхме. Винаги ти харесваше да се появяваш с шум и трясък.

— Не, не ми харесваше, татко. Ти искаше да съм в центъра на вниманието. Не аз! — Сърцето на Джаксън биеше лудо в гърдите му. — Не съм тук, за да се караме. Дойдох да се извиня.

Тим Фрост поклати глава.

— Няма нужда, сине. Вината е моя. — Той потупа мястото до себе си на висящата на верандата люлка и Джаксън седна до него. — Бях прекалено суров към теб, докато растеше. Очаквах твърде много.

— Искаше най-доброто, на което бях способен.

— Не, прехвърлих собствените си мечти върху теб. Накарах те да тренираш футбол, защото моята амбиция умря, след като контузих коляното си. Исках да заемеш моето място в семейния бизнес, въпреки че ти не обичаше да поправяш коли.

— Опитах се, но работата не ми беше по сърце.

— И тогава се появи брат ми и те омая с историите си за бизнеса с имоти. Очите ти грейнаха като коледна елха. Беше грешка да ти позволя да прекараш онова лято с него.

— И въпреки това го направи. — Джаксън хвърли бърз поглед към баща си.

— Така или иначе ти щеше да отидеш. — Тим се засмя. — Бях по-ядосан на брат си, отколкото на теб. Той взе най-големия ми син, за да тръгне по неговите стъпки. Чичо ти те поведе към успеха. Очакваше се това да съм аз. Завиждах на връзката ви. — Усмивката му избледня. — Трябваше да се извиня, но вече е прекалено късно. Гордостта ми попречи. Трябва да живея с тази мисъл до края на живота си.

— Чичо Били не те обвиняваше. Дори докато беше в болницата, ме накара да му обещая, че ще се срещна с теб, за да се сдобрим. — Джаксън се изсмя. — Предполагам, че съм наследил твоя инат и гордост.

— Ние сме две инатливи магарета — ти и аз, прекалено горди, за да се признаем за победени. — Той потупа Джаксън по крака. — Справил си се много добре. Гордея се с теб, синко. Винаги съм се гордял.

Това в очите на баща му сълзи ли бяха? Младият мъж въздъхна тежко и се взря в звездното небе. Пое дълбоко свежия нощен въздух. Нещо в това място го успокояваше. Чувство на принадлежност, което не беше изпитвал в нито един голям град, в който беше живял досега.

— Е, какво се случва между теб и Кандис? Изглежда, че сте женени?

Джаксън се облакъти на коленете си и подпря брадичката на едната си ръка.

— Това е дълга история.

— Обичаш ли я?

— Да. — Изненада се колко лесно отговорът излезе от устата му. — Винаги съм я обичал. За съжаление, малко съм закъснял с признанието за този факт. Тя е приключила с мен. Чу я снощи. Канди иска да си тръгна от живота й.

— Не съм убеден в това. Кандис се отби по-рано днес и ми каза, че си тръгваш. Беше ми наредено да оставя глупавата си гордост настрана и да поговоря с теб, преди да е станало прекалено късно. Една жена не отива при семейството на мъж, ако не се интересува от него.

Можеше ли баща му да е прав? Сърцето на Джаксън прескочи един удар.

— Не знам как да оправя нещата с нея. Тя наистина е бясна.

— Е, аз познавам точния човек, с когото трябва да поговориш. Майка ти е специалист в това да ме накара да пълзя на колене, когато не съм направил нещо както трябва.

Те се засмяха и станаха от люлката. Джаксън взе дървата, а баща му отвори входната врата.

— Хей, видя ли модела на ски лифта, който Кандис е направила на витрината на магазина си? — попита Тим.

Младият мъж влезе в къщата, а до ноздрите му достигна ароматът на ябълков пай.

 

 

Канди добави няколко последни щрихи върху черешовите мишлета. Заострени шоколадови целувки за лице, опашчици от сладка папрат с вкус на череши, бадемови люспи за ушички и яркочервени топчета за очички. Печенето обикновено отвличаше вниманието й от проблемите, но дори след като беше изразходвала всички възможни запаси в хотела, все още не можеше да забрави Джаксън. Вероятно, той вече се излежаваше на слънце някъде на Бахамите.

— Изглеждат прекалено хубави, за да иска човек да ги изяде. — Вайълет влезе в кухнята. — Защо си мисля, че се криеш тук, за да избегнеш Колин?

Младата жена подаде подноса с черешови мишлета на приятелката си.

— Все още съм му ядосана, че е позволил на Джаксън да изплати заема ми. Първо трябваше да говори с мен.

— Брат ти никога не е имал намерение да те разстройва. И в негова защита — той е мислел, че Джаксън вече е говорил с теб относно прехвърлянето на пари от неговата по твоята сметка. — Вайълет постави свободната си ръка върху раменете на Канди и я поведе към основната всекидневна. Бъдни вечер е. Децата вече спят. Време е възрастните да се отпуснат с чаша топъл сайдер.

Тъй като родителите на Канди и Колин живееха на юг, двамата обикновено празнуваха Бъдни вечер в хотела, заедно с Вайълет и Сам. Джоузеф и семейството му винаги се отбиваха. Сега близнаците им се бяха свили до майка си, а Кларис се бе сгушила в скута на баща си. Току-що бяха заспали, след като играха до отмала с играчките, подарени им от Вайълет и Сам.

— Еха, децата ще бъдат разочаровани, че са изпуснали това. — Колин взе подноса от ръцете на по-възрастната жена и го постави върху страничната масичка. После сложи едно мишле в устата си. — Вкусно!

— Направих една доза и за децата да закусят утре. И можеш да престанеш да ми се подмазваш. Прощавам ти. — Канди целуна брат си по бузата.

— Слава богу! — каза Сам. — Нямам нужда от допълнителни драми. Все още се опитвам да осъзная цялата тази мистерия с женитбата ви. И съм доста разстроен от факта, че Джаксън не е поискал разрешение от баща ти, преди да се ожените. Що за мъж постъпва така?

— Сам, може ли да не говорим за това? — Канди въздъхна. — Вече ви обясних. Бяхме млади и глупави и направихме грешка. Честно казано, бих предпочела повече никога да не говорим за това.

— Лично аз — започна Колин, — мисля, че ти преигра. Джаксън искаше само да помогне. Защо го тормозиш за това, че е изплатил дълга ти? Остави човека на мира.

Канди се усмихна на Джоузеф, който бе избрал да запази мълчание, докато течеше разговорът за брат му.

— Колин, моля те. Не говорим за плащането на няколко обикновени сметки. Освен това, той си тръгна. Няма смисъл повече да обсъждаме станалото. — Тя се отказа от сайдера, избра си бутилка вино и напълни чашата си. Няколко питиета можеха да й помогнат да спи тази нощ. Седна до камината, наслаждавайки се на топлината й.

Може би брат й беше прав. Мислеше си, че с изплащането на заемите й, Джаксън се опитва да изчисти съвестта си, но вероятно Канди беше разбрала погрешно щедростта му като продиктувана от някакви скрити мотиви. Сега имаше избор. Да помоли Колин да върне парите обратно по сметките му или да приеме подаръка на бившия си съпруг и да продължи напред. След като вече нямаше да има финансови проблеми, нямаше да й се налага да съкращава персонала и най-накрая щеше да успее да ремонтира магазина и хотела.

Само ако можеше и сърцето й да бъде излекувано толкова бързо. Да си мисли, че не обича Джаксън, беше наивно. Никога не бе преставала да го обича. Но сега беше прекалено късно. Разводът им беше прекъснал единственото нещо, което ги свързваше.

Прозвуча звънецът на входната врата. Колин скочи от стола си и се втурна да отвори. Канди се наведе напред, когато от фоайето дочу приглушен шепот, но Колин й пречеше да види кой е. Любопитството й беше изместено от шок, който изцеди топлината от бузите й, когато посетителят влезе в стаята.

— Джаксън! — Вайълет се изправи да го поздрави. — Колко хубаво, че се отби.

Хубаво? Приятелката й звучеше така, все едно появата му беше съвсем обичайно събитие.

Новодошлият целуна домакинята по бузата и се здрависа със Сам. Поздрави брат си и снаха си, след което се обърна към Канди и се усмихна.

— Какво правиш тук? Мислех, че имаш бизнес сделка… — Чувстваше се объркана и й беше трудно да мисли. С трепереща ръка, постави чашата си с вино на масата.

— Обадих се и я отмених.

Канди се изправи и приглади роклята си.

— Отказал си се от сделка за три милиона долара? Да не би мозъкът ти да е замръзнал от студа?

— Точно обратното. Знам точно какво правя.

— Може би трябва да ги оставим насаме. — Вайълет побутна с рамо ръката на Сам.

— Не, искам семейството да сподели този момент с нас. — Джаксън коленичи пред Канди и хвана ръката й.

Младата жена ахна.

— Джаксън, какво правиш, за бога?

— Мислех да ти се извиня за миналото, но ако не бяхме женени, нямаше да се върна тук. Няколкото дена, откакто съм в града, съм много по-щастлив отколкото съм бил от години. Това място ме накара да прогледна. Със семейството ми сме по-близки от всякога, а и намерих любовта, която мислех, че съм изгубил.

Зрението на Канди се замъгли. Усещаше ударите на сърцето в ушите си. Стаята се завъртя и се наклони под главозамайващ ъгъл.

— Няма да ти позволя да излезеш от живота ми. Обичам те, Кандис. — Джаксън хвърли документите за развода им в огъня, след което извади малка, черна, кадифена кутийка от джоба на панталоните си и отвори капачето.

Искрящият, единичен диамант я накара да затаи дъх. Отвори уста да каже нещо, но думите я предадоха.

— Преди седем години те лиших от истинско предложение и сватба. Този път ще го направим по правилния начин. Истински пръстен, рокля, църковен ритуал, сватбено тържество, целият проклет пакет. Кандис Кейн, ще се омъжиш ли за мен?

Сълзи се затъркаляха надолу по бузите й. Мъжът, когото обичаше, току-що й беше предложил!

— Мисля, че сънувам. Може ли някой да ме ощипе?

— Това не е най-правилният отговор, скъпа — прошепна й Вайълет.

Очите на младата жена пробягаха по лицата на заобиколилите я приятели, всички се усмихваха широко. Сведе поглед към мъжа пред себе си. Той повдигна вежди.

— Аз… Да… Да, ще се омъжа за теб!

Джаксън сложи пръстена на пръста й и се изправи, вдигна я на ръце и я задуши от целувки. След това дойдоха прегръдките от семейството, последвани от питиета и тостове за щастливата двойка.

— Чакайте! — Канди вдигна ръка, диамантът улови блещукащите светлинки от коледната елха. — Аз не мога да замина. Този град е моят дом.

Джаксън обви с ръка талията й.

— Няма да ходим никъде. Може да се наложи да отида на някоя и друга командировка, но Редфорд Фолс е нашият дом.

— А какво ще стане с бизнес сделката ти?

— Ами… тази няма да се осъществи. Добре е, че имам още една в резерва. — Съпругът й положи няколко бавни целувки върху устните й. — Току-що купих ски лифта. Възстановяването започва след Нова година.

Канди постави ръце върху бузите му и потърка носа си в неговия.

— Обичам те, Джаксън Фрост.

Откъм дивана се чу слаб хленч. Кларис се размърда в скута на Джоузеф и разтърка очички.

— Тати, изпуснах ли Дядо Коледа?

Чичо й се приближи и взе малкото момиченце на ръце.

— Не още, но със сигурност знам, че коледното ти желание ще се сбъдне. — Джаксън намигна на Канди. — А и моето също… Шоколадови целувки до края на живота ми.