Включено в книгата
Оригинално заглавие
Αναφορά στον Γκρέκο, (Пълни авторски права)
Превод от гръцки
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 2 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2017 г.)

Издание:

Автор: Никос Казандзакис

Заглавие: Рапорт пред Ел Греко

Преводач: Георги Куфов

Година на превод: 1984

Език, от който е преведено: Гръцки

Издание: Второ

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: гръцка

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Мария Чунчева

Художник: Виктор Паунов

Коректор: Снежана Бошнакова

ISBN: 978-954-8657-85-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3368


ТРИ ДУШИ, ТРИ МОЛИТВИ:

 

I — Лък съм в твоите ръце, Господи,

        изпъни ме, иначе ще прогния.

 

II — Не ме преизпъвай, Господи,

        ще се счупя.

 

III — Преизпъни ме, Господи,

        и нека се счупя!

Моят Рапорт пред Греко не е автобиография. Животът ми, личният, има някаква много относителна стойност, само за мен, за никой друг. Единствената стойност, която му признавам, е тази: борбата му да се изкачва, стъпало по стъпало, за да стигне колкото се може по-високо, благодарение на силите и упоритостта си, на върха, който своеволно нарекох Критски Поглед.

И така, читателю, в тези страници ще откриеш червената линия, очертана от капки моя кръв, линия, която бележи пътя ми сред хората, сред страданията и идеите. Всеки човек, достоен да се нарече син человечески, поема кръста си и тръгва нагоре по своята Голгота; мнозина, повечето, стигат до първото, до второто стъпало, задъхват се, строполяват се посред пътя и не стигат до върха на Голгота — искам да кажа, до върха на дълга си, — да бъдат разпнати, да възкръснат и да спасят душата си. Проявяват малодушие, страхуват се да бъдат разпнати и не знаят, че разпъването е единственият път към възкресението. Друг път няма.

Четири бяха решаващите стъпала в моя път нагоре и всяко от тях носи едно свещено име: Христос, Буда, Ленин, Одисей. Именно този кървав мой път от една от тези велики души на друга, сега, когато слънцето залязва, се мъча да очертая в този Пътепис; как един човек, останал без дъх, се изкачва по скалистата планина на своята съдба. Цялата ми душа е един Вик; и цялото ми Дело е тълкование на този Вик.

Една дума, през целия мой живот, постоянно ме е измъчвала и шибала като бич; думата Нагорнище; това именно нагорнище, истина, примесена с въображение, бих искал да изложа тук; и червените стъпки, оставени по моя път нагоре. И бързам, преди да си наложа „черния шлем“ и да сляза в пръстта, защото тази кървава линия ще бъде единствената следа, оставена от преминаването ми по тази земя; това, което написах и извърших, бе написано и извършено върху вода и изчезна.

Призовавам паметта си да си спомни, събирам от въздуха живота си, заставам като войник пред генерала и правя своя Рапорт пред Ел Греко; защото той е замесен от същата критска пръст като мен и може най-добре от всички борци, живи или живели някога, да ме разбере. Не остави ли и той същата червена линия по камъните?