Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Memorable Noel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 20 гласа)

Информация

Сканиране
Lindsey (2008)
Корекция
Marijaia (2014)
Форматиране
in82qh (2014)

Издание:

Автор: Филис Халдърсън; Пеги Уеб; Нейъми Хортън; Хедър Греъм Позесъри

Заглавие: Коледна магия 93

Преводач: Рени Димитрова; Искра Антонова; Ирина Казакова; Ангелина Василева

Година на превод: 1993

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Арлекин България ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: Сборник

Печатница: „Образование и наука“ ЕАД

ISBN: 954-11-0130-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4895

История

  1. — Добавяне

В навечерието на Коледа полицаят Грегър Ремингтън от Сан Франциско открива в парка млада жена, зашеметена от удар в главата и изгубила паметта си. Тя има ангелско лице и в нещастието си се нуждае от него, а той — от нея…

Първа глава

Беше една от онези изнурителни нощи, когато всички улични престъпления сякаш се бяха струпали в района на полицейския сержант Грегър Ремингтън. Сега, час след дежурството, Грег трябваше да пише и рапортите, преди да тръгне към къщи в Брисбейн — приятен жилищен квартал на Сан Франциско.

Той погледна партньора си, седнал зад кормилото на черно-бялата полицейска кола, и се настани до него. Всички полицейски коли и линейки, пълни с пънкари, вече бяха напуснали района на Японската градина. Мястото беше пълно със счупени бутилки, разбити прозоречни стъкла и разни боклуци, по някои от които имаше и кръв. Слава богу, този път не бяха се стреляли. Не че употребата на ножове беше по-безопасна, но поне нямаше убити в схватките между враждуващите банди. Засега по слабо осветения терен на парка „Златна врата“ беше спокойно. Грег си мислеше дали някога ще свикне с кръвопролитията, които тези хлапаци си устройваха… Особено сега, по време на коледните празници, когато пъстро украсените улици, къщи и църкви би трябвало да предизвикват спокойното и доброжелателно настроение, звучащо в коледните песни…

— Не знам какво мислиш — каза той на новака, седнал зад волана, — но аз смятам, че вече приключихме с дежурството. Обади се по радиотелефона на диспечера и му кажи, че ще огледаме набързо парка и ще се прибираме. Ако има повиквания за този район, нека друг да ги поеме.

Полицай Дилан Грифит кимна и завъртя ключа на стартера. Дежуреше с Грег от две вечери, като само караше колата. Това беше първото сбиване, на което присъстваше. Изглеждаше изплашен, но се държеше като професионалист.

„Добро момче — помисли си Грег. — Дилан може да стане ченге, ако не се поддаде на насилието.“ После се облегна и въздъхна леко, но продължи внимателно да оглежда района. Нещо встрани от пътя привлече вниманието му.

— Чакай! Спри! — изрева, докато изплашеният Дилан намаляваше ход. — Върни назад! Там някой лежи на земята.

Грабна пистолета си и прожектора и изскочи от колата. Светлините в парка едва мъждукаха, но лъчът на мощния прожектор освети сгърчено върху тревата тяло.

— Хей, ти — извика Грег високо. — Стани, но дръж ръцете си така, че да ги виждам!

Главата на младата жена бавно се извърна. Тъмнокафявите очи блуждаеха, а отдясно на челото й имаше голяма замърсена подутина. Тя вдигна ръка да заслони очи от блясъка на светлината, но не можа нито да помръдне, нито да каже нещо.

Дилан вече я държеше на прицел, затова Грег прибра оръжието и се приближи. Отклони светлината от лицето й, наведе се и й подаде ръка да стане. Тя залитна. Бе изплашена до смърт.

— Няма нищо — каза той по-меко. — Аз съм полицай. Не се страхувай. Само искам да ти помогна. Можеш ли да ми кажеш какво се е случило?

Видя как изплашените й очи пробягаха по кестенявата му коса, очите, носа и тънките мустаци и най-накрая по синята униформа, която го идентифицираше като полицай.

Изглежда прецени, че може да му се довери, защото се надигна и седна, като опипа челото си.

— Главата… ме боли.

Не приличаше на проститутка. Беше много млада и с изключение на челото, подуто и изцапано със засъхнала кръв и пръст, имаше приличен вид. Тъмнокестенявата коса беше гъста и покриваше раменете. Беше облечена в сив панталон и светлорозов пуловер. Дрехите бяха явно от бутик.

— Сигурно те боли — рече той. — Имаш цицина. Удари ли те някой? Ограбиха ли те?

— Не знам… — сгърчи лице тя. — Помня, че дойдох на себе си и главата ми се цепеше от болка. Бях зашеметена и пълзях, но паднах тук и не можах да се придвижа повече. Къде съм? Как съм дошла тук?

— В парка „Златна врата“ на Сан Франциско. Можеш ли да ми покажеш откъде си идвала насам?

— Оттам — посочи тя на северозапад. После обгърна с ръце свитите си колене. — Ох, толкова ми е студено…

Грег изруга тихо и се върна към колата, като вдигна яката на якето си. Разбира се, че й бе студено. Беше късна декемврийска нощ и хладният влажен полъх откъм Тихия океан се чувстваше силно. Горкото момиче бе лежало върху земята Бог знае откога, без палто, без яке…

Той се върна с вълнено одеяло, коленичи до нея и загърна треперещите й рамене.

— О, толкова сте добър! — възкликна тя, а той я прегърна, за да я затопли по-добре.

Тя трепереше неудържимо и Грег се изплаши, че може да припадне. Погледна към Дилан.

— Обади се на диспечера. Кажи му къде сме и поискай да изпратят линейка — каза бързо. Продължи да я държи в прегръдките си, като се опитваше да я предпази от студения вятър, докато Дилан се върне.

— Поне до половин час не могат да изпратят линейка.

— Не можем да я оставим толкова дълго върху влажната трева — изруга Грег под нос. — Кажи им, че ще я откараме в болницата.

Когато се обърна към нея, лицето му докосна гъстата копринена коса.

— Можеш ли да стигнеш до колата? Там е топло.

— Ще се опитам — отвърна тя и той я повдигна, като я уви с одеялото, така че да не може да си движи ръцете. Беше предпазна мярка, за да не посегне към пистолета му. Нямаше да е за пръв път жена да опита с хитрост да отнеме оръжието на полицай, а Грег не можеше да позволи да му се случи подобно нещо.

Докато вървяха към колата, тя се отпусна тежко в ръцете му, а когато опита да я настани, залитна и се свлече на задната седалка. Изглежда треската беше предизвикала хистеричен припадък, защото се засмя и веднага след това започна да плаче. Силни хълцания я разтърсиха. Той седна до нея и я прегърна.

Дилан пусна сирената и те профучаха по пълните дори и сега, след полунощ, улици.

Грег се безпокоеше за обезумялата от страх млада жена, която притискаше към себе си. Беше извън правилника, но какво да направи, дявол да го вземе! Беше премръзнала и изпаднала в шок. Каза си, че е съвсем млада, почти дете, но дори през одеялото усещаше гърдите и бедрата й, които се притискаха в него. Бедата беше, че хормоните му не правеха разлика между работа и удоволствие и реагираха с обезпокояваща сила.

Когато стигнаха болницата, Грег нареди на Дилан да се върне в парка и да потърси евентуални следи. Той излезе от колата, вдигна момичето и го занесе в приемната за спешни случаи. Сложи я в инвалидна количка. Чакалнята беше пълна. Тя все още хлипаше, когато приближиха регистратурата. Униформата му предизвика очакваната бърза реакция.

— Какво й е, господин полицай?

— Шок, хистеричен припадък след нараняване на главата. Само това мога да кажа засега — отвърна кратко. — Мисля, че е била нападната. Отивала е към парка. Премръзнала е.

— Как се казва? — попита сестрата.

— Не знам. Доста е замаяна. Не успях да разбера нищо от нея.

Наведе се и докосна рамото на момичето.

— Как се казвате, госпожице?

Тя заплака още по-силно.

— Нищо — каза сестрата. — Няма да получим информация, докато не се успокои. Щом се освободи място, ще я сложа в стая. Както виждате, коледните празници ни затрудняват — показа тя с жест пълната чакалня.

Грег огледа множеството ранени хора. Много от тях седяха, други стояха, а трети лежаха на носилки и чакаха медицинска помощ. Знаеше, че по Коледа, както и по време на всички празници, престъпленията рязко се увеличават. Като че ли по празниците излизаха наяве най-лошите черти на някои типове.

Минаха около двадесет минути, докато се освободи спешният кабинет. Междувременно Грег бе успял да поуспокои разстроеното момиче и то беше спряло да плаче, но продължаваше да държи ръката му, очаквайки закрила.

Грег познаваше персонала в болницата, тъй като често придружаваше задържани или пострадали. Приближи се млада медицинска сестра, с която дори беше ходил на срещи.

— О! И ако това не е любимото ми ченге — каза тя с фалшива усмивка. — Кого си ни довел този път, Грег?

— Здрасти, Елен — отвърна и посочи с поглед момичето. — Изглежда е нападение, но е много изплашена и объркана, за да даде някакви обяснения.

Елен се наведе и огледа нараняването на главата.

— Гадняри — измърмори. — Не можаха ли да нападнат някой достатъчно голям и силен, за да се отбранява! — Тя се изправи и хвана ръчките на количката. — Можеш да дойдеш — каза му през рамо. — Но ще трябва да изчакаш, докато я прегледам за други наранявания.

След петнадесет минути Елен излезе и каза на Грег, че не е открила други следи от насилие, но че не е успяла да научи нищо повече от момичето.

— Щом някой от лекарите се освободи, ще я прегледа — увери го тя и забърза да поеме следващия пациент.

 

 

Младата жена вече лежеше върху болничното легло, облечена в бяла нощница и покрита с топло одеяло. Погледна Грег с видимо облекчение и прошепна:

— Добре, че не сте ме изоставили.

— Опасявам се, че известно време ще бъдеш свързана с мен — усмихна се той. — В състояние ли си да отговориш на няколко въпроса?

— Ще се опитам — отвърна. — Но всичко ми е така замъглено…

Грег извади бележник и молив от джоба на ризата си и седна на табуретка до нея.

— Опитай — каза й меко. — Първо искам да науча името ти.

Примигна и се намръщи.

— Казвам се… — Тя замлъкна и започна отново. — Казвам се… — Този път паузата бе по-дълга. Видимо се притесни. — Не знам — изхлипа. — Върти се в главата ми, но не се появява — устните й затрепериха. — Не мога да си спомня името!

— Ще си го спомниш. — Грег я погали по рамото. — Понякога нараняванията на главата предизвикват временна амнезия. Можеш ли да ми кажеш адреса си?

Тя стисна устни, после поклати глава.

— Не, нямам представа коя съм и откъде съм. — Очите й отново се изпълниха със сълзи. — Даже не знам какво се е случило с мен. Какво ще правя, ако не си спомня?!

Усети ужаса, който се надигаше у нея, и побърза да я успокои, като взе ръката й между дланите си.

— Опитай се да не се тревожиш. Може би имаш леко сътресение на мозъка. Затова няма нищо чудно, че имаш проблеми с паметта — усмихна й се. — Засега ще забравим за истинското ти име и ще ти измислим псевдоним. В болницата трябва да те регистрират. Как искаш да те наречем? Сигурен съм, че ще измислим нещо по-оригинално от Джейн Доу.

— А ти как се казваш?

Добре! Най-после я бе накарал да се заинтересува от нещо.

— Грегър Ремингтън, но приятелите ме наричат Грег.

— Хубаво е, но не става за жена.

— Не, на теб ще измислим по-хубаво име. Какво… какво ще кажеш за нещо коледно? Като Карол? Или… Не! Измислих! Ноел! Ти наистина изглеждаш като коледен ангел.

— Ноел… — отекна гласът й. — Да, харесва ми. Ноел Доу.

— Не. Доу е много обикновено. Нали искаме по-специално име? — Грег помисли малко и възкликна: — Сетих се! В университета имахме един с фамилия Санта. Доста закачки отнасяше по Коледа, но с Ноел се връзва точно. Ноел Санта! Харесва ли ти?

— Мисля, че е прекрасно… — поколеба се засрамено тя, преди да добави: — Грег.

Начинът, по който го каза, предизвика вълна от удоволствие у него.

— Наистина се радвам, че ти харесва… Ноел.