Бернхард Гжимек
Сред животните на Африка (6)

Птицата щраус

Привидното безправие на животните, заблудата, че нашите постъпки спрямо тях били без морално значение, са направа възмутителна суровост и варварщина на Запада.

Артур Шопенхауер (1788–1860 г.)

Когато днес някой подари на приятелката си чанта от щраусова кожа, няма защо да му тежи на съвестта, че допринася за изтребването на най-едрата птица на земното кълбо. Днес тази кожа най-често не е от диви щрауси, а от отглежданите в щраусовите ферми в Южна Африка птици. За известно време тези ферми съвсем бяха западнали, но сега се намират отново в разцвет. В момента там се отглеждат 42 000 щрауса в оградени пасища. В щата Флорида, САЩ, също са създадени няколко „щраусови ферми“, но там едрите животни се отглеждат повече за показ на туристите.

Когато щраусовите ферми са били в разцвета си. В края на миналия и в началото на нашия век отглеждането на щрауси е било едно от най-доходните занимания в Южна Африка. Още преди Първата световна война за разплоден мъжки щраус се е плащало към 30 000 марки. Тогава обаче се е използувала не кожата, а перата им. Към 1910 г. са били изнасяни 370 000 кг. пера годишно, докато 70 години по-рано те са били само 1000 кг. Тези пера се отрязват от мъжкия щраус непосредствено до кожата, а не се скубят, както например при кокошките и гъските.

Съблечен от щраус. В кариер щраусът прави скокове, високи метър и половина, и затова се налага оградите на фермите да бъдат високи към 2 м., освен това човек трябва да се пази много от агресивните мъжки щрауси. В зоопарка в Хановер с един удар на крака си един щраус е изкривил под прав ъгъл желязна пръчка, дебела един сантиметър. А щраусът във Франкфуртския зоопарк подгонил гледача си и само с един нокът разкъсал и смъкнал горните и долните му дрехи и го хвърлил върху телената ограда. Впрочем питомни щрауси може да се яздят и изглежда, че това не изморява много птиците.

След като дежури няколко нощи в помещението за щрауси на зоопарка във Франкфурт, д-р Клаус Имелман направи едно съвсем ново откритие. Той искаше да установи как спят щраусите. Всяка нощ животните седяха седем до девет часа с изправена шия, макар че очите им бяха затворени. В това положение шумовете и движенията ги смущават по-малко, отколкото когато са будни. Разбира се, през това време те стават няколко пъти, за да се изходят и уринират, което, за разлика от повечето останали птици вършат поотделно, но, както при всяка птица, през един и същ отвор на тялото. И когато през деня стоят прави, щраусите също слагат понякога уморено главата си върху горния край на оградата или само я опират там и тъй, както стоят, очите им се затварят.

Какво открихме по време на съня на щраусите. Досега не беше известно, че когато спи, щраусът протяга главата и шията си на земята и ги изпъва по цялата им дължина. Тази поза той заема през нощта само един, най-много до четири пъти, и то за кратко време — от една до шестнадесет минути всеки път. Само в такова положение щраусът изпада в истински дълбок сън и човек може да го фотографира със светкавица, може да чука по пода и да му говори полугласно, без той да се събуди. През това време щраусите обичат да протягат краката си назад, които иначе, в седнало положение, прибират под тялото си. Животните не изпадат никога едновременно в дълбок сън. Навярно е така и когато са на свобода, макар че още никой не е успял да наблюдава истинския дълбок сън на щраусите сред природата.

Трик на щрауса. Подобно положение обаче може да се наблюдава при щрауси на свобода и в друг случай. Когато щраусът хукне да бяга, понякога той изведнъж изчезва, въпреки че далеч още не е стигнал хоризонта. Тръгнеш ли по следите му, ще го намериш притиснат към земята с протегната шия. Оттук навярно е произлязла и приказката за щрауса, че заравя главата си в пясъка, като смята, че така няма да бъде забелязан. Древните араби първи записват това и оттогава насам в продължение на векове римляните и всички писатели го повтарят. Преди всичко младите щрауси обичат да лягат така на земята. Приближиш ли се до тях, те изведнъж скачат на крака и стремглаво побягват.

През последните години съпрузите д-р Ингрид и д-р Рихард Фауст успяха да измътят в инкубатор във Франкфуртския зоопарк щрауси и да ги отгледат без майка. Малките щрауси, които се излюпват големи колкото кокошка, в началото се нуждаят от големи грижи. Поради тази причина досега в зоологическите градини много рядко са се размножавали щрауси. Това е учудващо, тъй като във фермите се развъждат огромен брой щрауси. Само че там отглеждането протича в оптималния за тях климат на родината им, като мъжките и женските щрауси се оставят да мътят и да се грижат сами за малките.

Мъжкият щраус в ролята на баща. Мъжкият щраус наистина се грижи бащински за своите малки. Той изравя трапче в земята и се настанява в него. Женската снася яйцата си пред гърдите му, а той с шията и с клюна си ги натиква под тялото си. На свобода женската снася до 8 яйца. Мътенето трае около 40 дни. Въпреки високата температура наоколо температурата в гнездото се поддържа между 35 и 41,5°С. Яйцата трябва да не се затоплят, а по-скоро да се охлаждат и предпазват от изсушаване. В националния парк Найроби няколко женски снесли пред един мъжки щраус в едно и също гнездо 42 яйца. Толкова много яйца, естествено, той трудно можел да покрие с тялото си, тъй че се излюпили само 6. Щраусът съпруг започва да мъти късно следобед и свършва рано преди обед, така че се налага женската да седи много по-малко време в гнездото си от него. Докато при останалите животни няма голямо значение дали се отстрелват предимно мъжките индивиди, при щраусите въпросът стои другояче. Когато има много женски, пред мъжките щрауси се натрупват толкова много яйца, че те не могат да ги измътят, а никой мъжки щраус няма да мъти само една част от тях и да изостави другата.

Лъвове си играят с щраусови яйца. Нещо подобно се случило през 1960 г. с една щраусова семейна група в националния парк Найроби. Накрая се събрали повече от 40 яйца. Освен това мъжкият щраус имал глупостта да направи гнездото си така, че посетителите на парка можели да го наблюдават от шосето. Така той и неговите женски постоянно били заобиколени от автомобили, които се приближавали на 2–3 м., за да фотографират или филмират отблизо нещастните птици. Тъй като в националните паркове дивите животни не смятат човека за неприятел, щраусите все пак издържали това нашествие. Веднъж край полога попаднали и малки лъвчета, които се заиграли с яйцата като с топки и ги разпилели далеч наоколо. С мъка мъжкият събрал и натикал яйцата отново в гнездото и продължил да ги мъти. И колкото невероятно да е, малките се излюпили! Още преди излюпването пилетата в яйцата се вслушват вече в гласа на родителите си и им отговарят.

Щраусите могат да реват. Символ на справедливостта. Арабите изтребили обитаващите техните земи щрауси. Мъжките щрауси могат да реват и да ръмжат като лъвове, при което издухват въздуха от хранопровода в устата, като държат клюна си плътно затворен. В резултат на това въздухът се връща под известно налягане обратно в гърлото и хранопровода, който силно се разширява. Отворът към стомаха се затваря така, че въздухът не може да влезе в самия стомах. По този начин цялата червена гола шия се надува като балон и надалеч се чува глух рев.

Това, че притежават такива красиви, развяващи се пера, се е оказало фатално за щраусите. За древните египтяни те били символ на справедливостта — щраусовото перо е единственото птиче перо, чието ветрило е еднакво широко от двете страни на дръжката. Всяко друго перо има по-тясно и по-широко ветрило, което дръжката разделя „несправедливо“. Но древните египтяни открили също, че щраусовите пера са хубава украса за хората. Докато през Средновековието само рицарите украсявали шлемовете си с пера, ловът на диви щрауси все още задоволявал търсенето. Когато обаче през миналия век щраусовите пера станали обект на женската мода, ловът им се увеличил и щраусите изведнъж се оказали доста застрашени. В Северна Африка и Египет те вече отдавна били изтребени. Не се срещали вече и в Персия и Арабия. Последният щраус в Южна Арабия е изчезнал към 1900 г. В северната част на Саудитска Арабия последният щраус е бил убит през 1933 г. на границата с Ирак, а според други съобщения там, където границите на Ирак, Йордания и Саудитска Арабия се сливат, през 1948 г. са били забелязани още два щрауса, които са били убити веднага.

Спасени благодарение на щраусовите ферми. Това, че щраусът съвсем не е изчезнал от лицето на Земята, се дължи на щраусовите ферми. Както е известно, всички диви животни, които станат обект на модата, намаляват страшно бързо. А колкото по-редки стават те, толкова повече се покачват цените на кожите им или на онова, което се получава от тях. В края на краищата се стига просто до баснословни цени, които се предлагат заради редкостта на животните. Тези фантастични суми карат жадните за печалба хора със седмици, месеци и години да преследват до най-затънтените краища последната дива норка, чинчила или самур, докато ги хванат най-сетне с капан. Когато обаче хората успеят да отгледат на затворено същите животни, тогава се предлагат повече и по-евтини кожи, постепенно цената им спада и вече не си заслужава да се предприема свързаното с големи трудности преследване на последните диви животни. Така чинчилите, нутриите, сребристите лисици, норките и самурите все още съществуват на нашето земно кълбо само защото в последния момент хората са се научили да ги отглеждат. Първата щраусова ферма е създадена през 1838 г. в Южна Африка, а скоро след това заради много високите цени на перата такива ферми се откриват в Алжир, Сицилия, Флорида, дори и в Ница (Южна Франция) по време на модата на щраусовите пера.

Омлет от щраусови яйца. Който за пръв път взема в ръка щраусово яйце, се учудва как пилето може да се измъкне от този затвор без помощта на майката. Черупката е дебела колкото порцеланов съд и човек трябва да си послужи с трион и чук, за да разбие щраусово яйце. То тежи 1,5–2 кг., следователно колкото 25–36 кокоши яйца. Щраусовите яйца могат спокойно да се ядат, те нямат никакъв привкус и не се различават от кокошите. В хладилник щраусовото яйце остава прясно и годно за консумация до една година. Твърде лесно може да се направят от него омлет или бъркани яйца. За да се приготвят хубави, големи „яйца на очи“, най-добре е да се отдели жълтъкът от белтъка, най-напред да се изпържи белтъкът, а за жълтъка да се остави място в средата, може с кръгла ламаринена формичка. Когато белтъкът почти се втвърди, се слага жълтъкът. За да се свари твърдо щраусово яйце, нужни са близо два часа.

Плуващи щрауси. Щраусовите пилета се излюпват след 42 дни и растат като аспержи, всеки ден по сантиметър. Щом стъпят вече здраво на краката си, те започват да играят същите лудешки танци, както големите. Изведнъж хукват надалеч, въртят се около себе си, удрят с криле и после сядат. Понякога някой малък самолет може да въодушеви щраусите в Серенгети за такива диви танцови представления. Малките щрауси, които в Африка се отглеждат вкъщи като любими домашни животни, вървят подир хората като верни кучета. Тръгне ли семейството да се къпе, младият щраус също плува безстрашно като патенце във водата. В Серенгети щраусите почват да мътят през септември, а към края на декември вече се разхождат със своите малки.

Добри бегачи на дълги разстояния. Щраусите са отлични бегачи. При бягане високата 2,5 м. птица великан може да прави крачки до 3,5 м. Ако човек я следва с кола, спидометърът показва, че щраусът може да издържи без всякакво затруднение скорост 50 км/ч в продължение на четвърт, а дори близо половин час, без да прояви признаци на умора. Останалите диви животни могат да бягат само на къси разстояния. Щраусите достигат рекордно постижение — около 70 км/ч, докато рекордът при човека е 30 км/ч. Навярно щраусите имат изключително издръжливи сърца.

Когато се налага, те проявяват и храброст. Неотдавна срещнахме един мъжки и един женски щраус, които водеха осем малки. Една хиена ги нападна и искаше да задигне едно от малките. Настана голяма бъркотия, мъжкият щраус пое грижата за малките, а женският се нахвърли върху хиената, прогони я и след това я преследва още цял километър. След няколко дни срещнахме това семейство отново, но междувременно бяха останали само шест малки.

Семейство д-р Зауер като движещи се термитници. И щраусите трябва да пият вода. Професор Франц Зауер и съпругата му д-р Елеонора Зауер, биолози от университета във Флорида, успяха за пръв път да узнаят нещо по-подробно за живота на дивите щрауси. Скрити в изкуствени, отчасти „движещи се“ термитници, в Южна Африка те са успели да се приближат съвсем близо до животните. Щраусите обитават не само откритите савани, но и бедни на растителност терени в пустинята, местности с гъсти трънаци и дори стръмни, скалисти планински райони. Но ако няма открити и достъпни водоеми, те са осъдени на неминуема гибел, тъй като растенията с високо съдържание на влага могат да задоволяват само отчасти нуждата им от вода. Почти през всяко време на годината щраусите успяват да отгледат поне няколко малки. Освен с растителна храна щраусите се хранят с низши животни и дребни гръбначни, които често пъти догонват, като тичат в зигзаг.

Стада от по 600 щрауса. Отделните ята и семейства щрауси често се обединяват в стада, които могат да наброяват до 600 птици. Но в тях все пак могат да се разпознават отделните групи. Към чужда група щраусите се приближават в „позата на покорност“ — със спусната опашка и наведена глава. По такъв начин се създават дружески отношения. Не са редки случаите някое семейство да приеме чужди пилета или млади щрауси при себе си. Понякога няколко мъжки щрауса обикалят заедно дни и седмици наред, като водят със себе си цяла детска градина с малки щраусчета. Всяко щраусово ято си издълбава за общо къпане в пясъка „обществена вана“.

Една главна женска и две второстепенни. Според наблюденията на съпрузите Зауер щраусите живеят в зависимост от обстоятелствата еднобрачно или си имат по няколко женски. Борбите между мъжките при образуването на двойки и гоненето на напълно развитите женски довеждат често до представления и „танци“, в които вземат участие цели ята. Обикновено всеки мъжки щраус си има една главна и две второстепенни женски. Главната женска търпи другите две и всички снасят яйцата си в общо гнездо. През 1968 г. в Серенгети беше намерено гнездо с 45 яйца. Обикновено опитната в мътенето главна женска изпъжда другите две женски от гнездото, щом снесат яйцата си.

Любовният танц на щраусите. С удрянето на криле ту на една, ту на друга страна мъжкият щраус съответно прогонва или примамва избрани от стадото при предварителното токуване женски. Главната женска му помага да прогони порасналите вече едногодишни малки. После новото семейство се отправя към района на мътенето, който бива защищаван от другите щрауси. По време на брачните игри мъжкият се отделя ту с едната, ту с другата женска и пасе с нея известно време на по-отдалечено място. Тогава двете птици синхронизират движенията си все повече. Не е важно вече дали действително пасат, а е важно двете птици да правят едновременно еднакви движения. Не успеят ли да постигнат това, предварителната игра се прекъсва преждевременно. Но в случай на успех мъжкият все повече се възбужда, повдига ту дясното, ту лявото си крило нагоре. Той се хвърля на земята и със силни удари на крилете си вдига пясъка във въздуха, върти се и същевременно извършва с шията си бързи спираловидни движения. При това той издава непрекъснато глухи крясъци, докато женската се върти в покорна поза около него, като влачи крилете си по земята. Щом мъжкият скочи внезапно на крака, тя се просва на земята, а той се качва върху нея и удряйки с криле, я опложда.

Позорно обявени вън от закона щрауси. По време на Първата световна война никой не е имал време да ходи на лов за щрауси в Южна Африка. Тъй като междувременно обаче щраусовите пера излизат от мода и стават съвсем евтини, към края на войната се установява, че броят на щраусите се е увеличил прекомерно, и те биват обявени вън от закона. Скоро предприемчиви търговци започват да ги преследват с автомобили, избиват цели стада и често се завръщат от такъв „излет“ с 400–500 кожи, от които след това се изработват шагрирани портфейли и дамски чанти. А 100-те до 150-те кг. месо от един щраус никой не иска да вземе, особено когато убитият щраус бил на около 30 години. Така разлагащите се трупове увонявали цялата местност, понеже хиените и лешоядите не успявали да се справят с неочакваното изобилие.

Чорап на главата. Когато в зоологическите градини се налага да бъде лекуван някой щраус, достатъчно е да му се нахлузи един чорап на главата; тогава той се чувствува безпомощен и позволява да правят с него всичко. В зоопарковете, където на посетителите се позволява да хранят животните, често щраусите създават доста грижи на администрацията, тъй като гълтат най-невероятни неща. В стомасите на умрели щрауси са били намирани монети, гвоздеи, части от подкови, джобни ножчета. А един щраус дори бил пил зелена блажна боя, така че целият му стомах и червата му се били слепнали.

Хитрината на Карл Хагенбек. През втората половина на миналия век старият Карл Хагенбек купил веднъж още в Суец антилопи и щрауси, които били уловени в околността. Повечето от тези животни трябвало да бъдат закарани пеша в кервани до местоназначението им, тъй като тогава нямало транспортни автомобили. Днес ни изглежда невероятно, че жирафите например били водени просто с юзда. Когато веднъж Хагенбек и помощниците му поискали да вкарат току-що купените 16 щрауса в обора на един хан, птиците се изскубнали навън и побягнали като вихър. На един от помощниците на Хагенбек му хрумнало да подгонят подир тях стадото кози, овци и камили, с които щраусите преди това били пътували дни и седмици наред до Суец. И наистина, щом видели тези животни, възбудените бегълци веднага се успокоили. Когато стадата ги наближили, щраусите започнали да протягат шиите си, да удрят от радост крилете си и да танцуват в широка дъга около тях. Редът бил възстановен и целият керван потеглил за гарата. Щраусите вървели така спокойно сред козите и камилите, като че невидима сила ги задържала. Без всякаква съпротива птиците позволили да бъдат уловени с ръка и да бъдат вкарани в определения за тях вагон. Впрочем щраусите пътували, без да бъдат завързани, в продължение на 42 дни от Касала до Суакин заедно със стадото кози и с камилите.