Серия
Новите видове (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tiger, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 68 гласа)
Форматиране
in82qh (2018)

Пролог

Зенди разбра, че е попаднала в голяма беда. Все още не беше сигурна как заради няколко питиета, в които да удави мъката си, се бе оказала в тази бъркотия, но беше така. Една чаша се разби в стената в близост до нея, бирата я оплиска цялата и тя се сви на мястото си, опитвайки се да бъде възможно най-малка мишена. Едно тяло се приземи почти в краката й. Мъжът изсумтя от силния удар в пода и се помъчи да стане. Зенди бързо скочи, столът й се прекатури с трясък.

Не искаше да става част от боя, но нямаше друг избор. Пияните идиоти правеха всичко възможно да се избият един друг, а тя беше в капан в другия край на бара. Погледът й трескаво затърси изход — врата или дори прозорец, за да избяга. Беше заобиколена от три масивни стени и единственото спасение бе да си проправи с усилие път през плътната стена от борещи се тела.

— О, по дяволите — промърмори под нос.

Една от масите до нея се прекатури, когато някакъв мъж, след като бе получил юмрук в лицето, залитна върху нея, като едва не смачка краката й. Младата жена се извърна, прекрачи стола, на който бе седяла, и се качи върху маса в ъгъла. Нямаше къде другаде да отиде. Още две тела се удариха в пода прекалено близо до Зенди. Трети мъж се приземи върху падналата двойка и те се претърколиха опасно близо до нейното убежище. Започнаха да си разменят удари, единия дори дръпна косата на противника си.

От тази височина гледката към помещението бе много по-добра и тя се увери, че все още се намира в капан. Две малки групи се бяха сбили заради мача по телевизията и това се бе превърнало в бой, обхванал цялото заведение. Участваха най-малко четиридесет души. Няколкото жени в бара бяха успели да избягат навън и Зенди им завидя. Самата тя нямаше шанс да се промъкне между борещите се тела и да ги последва.

Гърбът й се прилепи към стената, дъхът замря в гърдите й и тя започна да се моли ченгетата да дойдат по-скоро и да разтърват биещите се, преди да стигнат до нея. Борещите се на пода мъже се удариха в краката на масата и тя се разтресе. Зенди изхленчи. Погледна към съседната маса, готова да скочи върху нея, но едър мъжага се блъсна в дървената й повърхност. Тя се срина под тежестта му и младата жена потрепери, когато той се приземи върху счупените парчета.

В този момент Зенди горчиво съжаляваше, че не си бе останала вкъщи. Но просто искаше да забрави мъката, като прекара вечерта, ядосвайки се на съдбата за ударите, които й бе нанесла. Когато й предложиха по-добре платена работа, преместването от Лос Анджелис в Северна Каролина изглеждаше като сбъдната мечта. Вложи всяко пени от спестяванията си в закупуването на първата си къща и си помисли, че всичко ще е наред.

В рамките на три седмици осъзна каква поредица от грешки е направила, започвайки новия си живот. Шефът й се оказа садистичен робовладелец и шовинистично прасе. Идиотът знаеше колко много зависи тя от запазването на работата си и без колебание се възползваше в пълна степен от това. Той бе прекарал последната седмица правейки всичко възможно, за да я накара да се чувства нещастна. Беше я разстроил до такава степен, че тя се озова в „Бар и грила на Мики“. Още една грешка.

Двама мъже се вкопчиха един в друг и се сбиха, все още стоейки на краката си. Те се блъснаха в стената до Зенди и се спънаха в мъжа, който се опитваше да вдигне пияното си тяло от останките на счупената маса. И двамата паднаха върху него. Младата жена отново се огледа трескаво из помещението, молейки се всички да спрат да се бият.

Вратите на бара бяха широко отворени и Зенди видя как няколко необичайно високи мъже влязоха в заведението. Всички те носеха еднакви черни униформи и защитно полицейско оборудване. Черните им каски, бронежилетките върху гърдите им и шлемовете, покрили лицата им, бяха нещата, които бе щастлива да види. Зенди изпита огромна радост, че е пристигнала помощ и че момчетата бързо ще установят контрол над ситуацията.

Не беше единствената, която забеляза пристигането им. Няколко паникьосани пияници, които вероятно се страхуваха да не бъдат арестувани, отскочиха към нея и Зенди изпищя, когато някой се стовари върху масата. Масата се наклони и дървото се разцепи под тежестта на мъжа, а тя размаха ръце, за да се хване за нещо — каквото и да е — но всичко свърши с това, че падна на пода по задник.

Болка прониза гръбнака й, карайки я да застине от шока, но младата жена бързо се съвзе, когато някой едва не стъпи на пръстите й. С мъка застана на ръце и колене и трескаво запълзя към другата маса, за да се скрие под нея, тъй като да бъде върху нея не бе най-добрата идея.

Нещо голямо и месесто се приземи върху гърба й и я притисна плътно към пода, изкарвайки въздуха от дробовете й. Мъжът не се изправи, той бе невероятно тежък и я притискаше безмилостно към твърдата повърхност. Върху него се приземи друго тяло. Тежестта върху нея се удвои и тя започна да се задушава.

Нечия пета удари бедрото й, човекът изруга на висок глас, когато се препъна в нея и с цялата си тежест се стовари върху крака й. Зенди изстена от болка. Сега най-малко трима души лежаха отгоре й. Ситуацията стана още по-отчайваща, тъй като повече хора започнаха да се препъват в падналите.

Зенди опита да се движи и когато нищо не се получи, осъзна целия ужас на ставащото. Бяха я приковали към пода. Дори не можеше да си поеме глътка въздух, огромната тежест я притискаше и очевидно скоро щеше да умре на мръсния под на бара под куп пияни идиоти. Когато нечий лакът или юмрук я удари по главата, тя успя да повдигне ръце, в опит да предпази лицето си.

Мъжете върху нея започнаха да се бият помежду си, и купчината се поотмести. Младата жена мъчително си пое дъх, чувстваше цялото си тяло смазано, но успя да издаде още един ужасен писък.

Защо не осъзнават, че ще ме убият? Нима не знаят, че съм под тях? О, Боже!

Още тела падаха и падаха върху нея, докато тя не почувства, че от огромния натиск бедрата и гръдния й кош всеки момент ще изхрущят и ще се счупят. Това положение даде ново значение на думата агония. Болеше я толкова много, че не можеше да си поеме дъх, дори и да бе в състояние да диша.

Юмрук удари ръката й и тъканта се скъса, нещо се заби болезнено в едната буза на дупето й. Когато купчината тела се раздвижи още малко, една от обувките й се изхлузи. Груб плат остърга вътрешната страна на крака й, купчината отново се размести и младата жена имаше чувството, че цялата тежест се съсредоточи върху дробовете й. Не можеше да диша.

Обхвана я паника, тежестта върху нея не намаляваше. Вкопчи се в дървения под, без да се интересува колко е мръсен и извърна лице, отвори очи. Забеляза крака на масата на сантиметри от протегнатата си ръка, посегна и успя да обвие пръсти около дървото.

Опита да издърпа тялото си, но силите й бяха отслабнали. Пред очите й се появиха петна. Лицето й пламтеше и тя усети, че се задушава. Премигна, съсредоточи цялото внимание върху ръката си, и затрепери от напрежение в мускулите. Кракът се придвижи по пода със стъргане. Масата се премести съвсем малко, вместо тялото й. Все повече и повече петна танцуваха пред очите й и в този момент младата жена осъзна, че ще умре.

Главата й клюмна, бузата й се притисна към студения под. Дробовете й горяха, но нито глътчица въздух не влизаше през отворената й уста. И тогава си спомни как на двадесет и първия си рожден ден майка й й изнесе лекция за опасностите в подобни барове и колко е хубаво богобоязливите момичета да ги избягват. Майка й беше специалист по избягване на греха.

Зенди се бореше с чернотата, която заплашваше да я погълне, не желаеше да напуска живота. Представи си как полицията информира родителите й, че дъщеря им е умряла, в мислите й се появиха образите на мама и татко, които отново щяха да бъдат разочаровани от нея. Те щяха да превърнат смъртта й в урок за опасностите от алкохола за всички от семейството. Може би щяха да споделят с цялата църква новината за позорната й смърт в бара.

Животински рев се извиси над грохота от побоя. Зенди беше слушала истории за това, че хора, преди смъртта си, чували пеене на ангели, но никой никога не бе споменавал за страшни звуци. В този миг разбра, че се отправя към ада. Призна си, че вероятно заслужава да бъде осъдена на вечно проклятие за някои от нещата, които бе извършила в своя тридесет и една годишен живот, но това бе прекалено.

Животът се изплъзна от нея и младата жена нямаше друг избор, освен да приеме съдбата си. Всичко потъна в мрак.

* * *

Тайгър беснееше. НСО бяха предложили на местния шериф цялата подкрепа, от която би имал нужда, но никой не бе очаквал, че възрастният мъж ще го приеме чак толкова буквално. В Резервата се бе получило спешно обаждане от шериф Грег Купър, с молба за незабавна помощ, за да се преустанови сбиване в някакъв бар. Той и неговите заместници не можели да се справят сами със ситуацията.

Тайгър погледна с раздразнение към мъжете от Новите видове, които бе съумял да събере за много кратко време.

— Не наранявайте глупавите, пияни човеци! Просто ги разтървете и ги изкарайте от сградата!

Нито един от хората му не искаше да бъде тук. Биха предпочели да продължат да изпълняват задълженията си по охраната на Резервата. Контактите с човешките същества никога не водеха до нищо добро. Видовете се страхуваха или гледаха с пренебрежение на човеците. Гените им, смес от човек и животно, ги правеха различни, по-силни и по-бързи, и повечето хора не можеха да ги възприемат. Когато му наредиха да изпълни молбата на полицията от близкото градче, Тайгър си помисли за бедствието, което можеше да последва, но той просто изпълняваше заповеди. За да подобри отношенията с местните жители, Джъстис сам бе предложил на съседите им, по всяко време да се обръщат за помощ към НСО, благодарение на което Тайгър и неговите офицери се озоваха тук, да се справят със сбиването.

Двамата пияни мъже, в близост до Тайгър, го забелязаха едва когато ги хвана за раменете и ги отдалечи един от друг. Те хвърлиха един поглед към разгневения Нов вид и побягнаха навън — страхът им от него беше по-силен от желанието да продължават да се бият. Тайгър се придвижи към следващата двойка, разменяща си удари, промъкна се между двамата и вдигна щита на каската, за да могат да видят лицето му.

— Спрете! — изръмжа, без да се поколебае да използва страха като начин да опразни бара.

Женски писък отекна от дъното на помещението, и главата на Тайгър моментално се обърна в тази посока. Жената звучеше ужасено. Погледът му попадна на червенокоса жена, която трепереше върху маса в далечния ъгъл, но изведнъж падна на пода и изчезна от полезрението му.

Тайгър погледна към мъжете си, които извеждаха хората навън, но това не бе достатъчно бързо, за да се добере безпрепятствено до жената. Отново извърна глава към мястото, където бе изчезнала. Той беше по-висок от човеците и имаше добра видимост, но не я забеляза да се появява отново.

Какво прави малка човешка жена сред биещи се мъже? Не знаеше отговора на този въпрос, но цялата ситуация напълно бе лишена от здрав разум. Човешките жени бяха крехки и неагресивни. Инстинктите му крещяха, че тя е в опасност. Реши да си пробие път в мелето, за да я измъкне, и се насочи в тази посока.

— Разкарайте се! — ръмжеше на пияниците като ги хващаше и блъскаше настрани, без капка предпазливост.

Все още не можеше да види дребната женска, но видя мъжете, които се стоварваха един върху друг в тази зона. Видя как друго лице изчезна в морето от глави и у него се загнезди ужасното предчувствие, че тя е някъде там, в тази заплетена купчина от биещи се тела.

Пиян мъж се извъртя и засили юмрук в лицето на Тайгър, но неговите рефлекси бяха по-бързи. Той наведе глава на една страна, юмрукът прелетя на сантиметри от лицето му, когато едрата му длан се затвори около човешката ръка, преди да успее да се дръпне назад, за да повтори удара. Гневът му кипна отново и той приложи малко повече сила. Човекът изкрещя от болка, костта му се счупи и Тайгър изръмжа на пияницата, преди да го освободи.

Мъжът притисна счупената ръка към гърдите си и заплака като момиче, препъвайки се към изхода на бара. Тайгър продължи напред, търсейки с очи червенокосата, докато разчистваше пътя си, блъскайки телата встрани.

Секунди по-късно обостреният му слух долови тих женски стон, едва различим сред ругатните, звука от удара на плът в плът, тежкото дишане на хората около него и чупенето на маси и столове. Новия вид се спусна към купчината тела, блъскайки всеки изпречил се на пътя му. Жената беше в сериозна беда и той не даваше и пет пари, ако рани няколко човека, докато я намери.

Спря на мястото, където последно видя червенокосата жена и се загледа в групата мъже, проснати на пода. Те се биеха с лакти и юмруци. Един от тях заби глава в корема на друг, защото онзи го дърпаше за косата. Тайгър бързо огледа мелето и забеляза изящна ръка, подаваща се изпод телата. Тя беше тънка, бледа и безспорно женска. Ръката с лакирани в бледо розово нокти лежеше до крака на масата с дланта надолу. И не помръдваше.

Изпълни го ярост. Пияните идиоти бяха паднали върху жената, смачквайки я с по-едрите си тела и само много малка част от нея можеше да се види. Не успя да различи нищо друго освен ръката й. От гърдите му се изтръгна нов рев. Наведе се, грабна първото тяло, попаднало пред погледа му, и го хвърли далеч от купчината. Мъжът изкрещя, когато полетя във въздуха и се удари в стената. Но на Тайгър не му пукаше, дори не погледна към него. Грабна друг мъж и го запрати в противоположната посока — освободи краката на жената.

Най-накрая я разкри напълно и падна на колене до неподвижното й тяло. Главата й беше обърната към него, но дългата червена коса покриваше лицето и скриваше чертите й. Той изрева отново, за да поиска помощ от своите мъже, когато видя, че гръдният й кош не се повдига и спуска. Слаш се появи внезапно и коленичи от другата страна на жената. Още Нови видове се притекоха на помощ, като изтикаха останалите пияни настрани и освободиха района.

Ръцете не Тайгър трепереха, докато бързо и акуратно оценяваха състоянието на жената. Тя имаше отпечатъци от стъпки по дупето, гърба и бедрата, там, където мъжете бяха стъпвали върху тялото й. От гърлото му излезе ръмжене. Искаше му се да бе убил онези, които й бяха сторили това. Обърна я по гръб много внимателно, в случай, че имаше счупени кости.

Много нежно я положи да легне, преценявайки, че тежи около петдесет и осем килограма и е висока метър шейсет и пет. Носеше дънки и розова блузка с ръкави до лактите. Единият от ръкавите беше разкъсан чак до рамото, доказателство, че не само я бяха тъпкали, но и удряли. Костите й бяха фини и той бързо долепи ухо над меките й гърди. Не долови никакъв пулс и издаде болезнен стон.

— Мамка му! — прошепна Слаш. — Убили са малката женска!

Тайгър се изправи и опипа ребрата й, проверявайки за фрактури, но не откри нищо. Когато докосна кожата й, тя бе все още топла. Изчисли колко време е минало, откакто чу хленченето на жената и предположи, че е по-малко от минута. Значи не беше твърде късно. Опипа отново ребрата й, знаеше, че ако са натрошени, всичко щеше да бъде безнадеждно, но отново не намери счупени кости.

— Какво правиш, по дяволите? — извика шериф Купър. — Опипваш циците на жената ли?

— Не! — изръмжа Тайгър. Издърпа каишките на бронежилетката си, съблече я и повдигна главата на непознатата, за да я пъхне под нея като възглавница.

— Тя не диша — информира Слаш възрастния мъж. — Тези пияници са я смазали.

— Кучи синове! — въздъхна шериф Купър. — Тъпи кучи синове.

Тайгър не обърна внимание на мъжете, концентрира се изцяло върху жената, наклони главата й назад и нагласи жилетката под нея. Сърцето му блъскаше лудо, но доктор Триша го бе обучила как да реагира при извънредни ситуации. Джъстис бе настоял всички офицери да владеят основните умения при оказване на първа помощ и Тайгър се бе съгласил. Никога не бе бил по-щастлив, че притежава тези знания, отколкото бе в този момент.

С леко трепереща ръка той отстрани червената коса от лицето на жената. С нежните си човешки черти, с пълните, нацупени устни и тънкия си нос непознатата се оказа доста хубава. Бузата, на която бе лежала до преди малко, беше леко зачервена, но останалата част от кожата й бе твърде бледа. Жената все още не дишаше.

Той се надигна, намери правилното място и сложи ръце между гърдите й. Надяваше се, че щедрата им големина ще омекоти натиска на дланите му достатъчно, за да се предотврати счупване на костите. Направи тридесет натискания.

— Какво правиш сега, по дяволите? — Шерифът пристъпи по-близо.

— Реанимирам — изръмжа Тайгър.

Смъкна ризата си, нагъна я и я пъхна под врата на жената, за да наклони главата й назад. Увери се, че дихателните й пътища са свободни, стисна я внимателно за носа, отвори челюстта й, за да раздели меките й устни и притисна устата си върху нейната. Погледът му се насочи към гърдите й. Загледа се в сметаново бялата й кожа и цепката, подаваща се от деколтето на розовата й блузка и вдиша въздух в дробовете й. Гърдите й се повдигнаха.

Тайгър леко се отдръпна, вдиша въздух, отново покри устата й и го издиша в нея. Погледът му се прикова в цепката на гърдите й и видя как гръдният й кош се разшири. След това направи нов цикъл от гръден масаж и тялото под ръцете му потрепна леко. Той се отдръпна назад и забеляза, че лицевите й мускули също потрепват. Наведе глава, прилепи ухо между гърдите й и чу ударите на сърцето. Жената дишаше самостоятелно. И макар че дишането й приличаше повече на задъхване, Тайгър се отпусна успокоен и се изправи.

— Тя диша отново и има пулс. — Той вдигна поглед към шерифа. — Те са я притискали и са изкарали всичкия въздух от дробовете й, докато сърцето й е спряло да работи, но я открих навреме.

— Ще се обадя на бърза помощ. — Възрастният човек грабна радиостанцията. — Благодаря ти много!

Тайгър внимателно огледа жената. Цветът на кожата й се подобряваше, тъй като тя вече дишаше, но не му хареса да я гледа така, просната на пода. Беше обучен да защитава слабите, да помага на пострадалите и да чака за помощ, след като е направил всичко по силите си, но нещо в него се отврати от гледката на жената, лежаща там, където хората почти я бяха убили.

Затова се наведе, внимателно подпъхна ръцете си под нея и я вдигна. Беше толкова лека, колкото бе предположил. Притисна я към гърдите си и използвайки силата на краката си, се изправи. Погледът му срещна този на Слаш.

— Вземи ми нещата. Ще я занеса навън, на чист въздух, докато чакаме линейката.

Слаш кимна, грабна смачканата риза и вдигна бронираната жилетка. Тайгър намести по-удобно скъпоценния си товар и се обърна, за да огледа останалата част от бара. Мъжете му бяха разпръснали останалите посетители. Боевете бяха прекратени и офицерите му помагаха на пострадалите, някои от които бяха тези, които бе хвърлил, за да достигне до жената, но не се чувстваше виновен за това.

Излезе от бара и заобиколи сградата, отчаяно искаше да се махне от човеците, които едва не бяха убили жената. Те бяха пияни и глупави и не искаше да рискува тя отново да се озове в опасност. Отнесе я до един от джиповете, с които бяха пристигнали. С лакът провери топлината на предния капак, извърна се настрани и положи жената върху топлия метал, като настани главата й в сгъвката на ръката си, докато се взираше в лицето й.

Цветът на кожата й бе значително по-добър, почти нормален, но все още изглеждаше малко бледа. Предположи, че може би това е естественият й цвят, тъй като бе червенокоса. Косата й бе дълга, къдрава и красива. Вероятно стигаше до средата на гърба й и бе невероятно мека. Жената се размърда, премести единия си крак и устните й се разтвориха леко, когато въздъхна.

Тайгър се помоли тя да не се събуди, докато пристигне линейката. Жената щеше да види променените му черти и да разбере, че той е един от Новите видове и може би щеше да започне да крещи. Лампите на паркинга светеха ярко и тя веднага би забелязала, че не е един от нейния вид.

Тайгър много мразеше, когато човешките жени го видеха и нададяха писъци, които пронизваха тъпанчетата му. Повечето реагираха точно по този начин и това го влудяваше. Продължи да наблюдава лицето й с надеждата, че няма да се събуди, но доколкото можеше да прецени, тя щеше много скоро да го направи.

Жената отново се размърда, главата й в сгъвката на лакътя му се обърна настрани. Тя въздъхна и носът му се изпълни с приятен плодов аромат. Очите й се отвориха. Тайгър чакаше да забележи чертите на лицето му и да започне да крещи.

Очите й бяха тъмнозелени и красиви. Тя погледна небето, примигна и най-накрая се фокусира върху него. Объркването й можеше лесно да се прочете. Жената примигна отново и заизучава чертите му. Пое си дълбоко дъх и погледът й зашари по голите му рамене, ръце, гърди. Тайгър потръпна вътрешно. Забравил беше, че смъкна ризата си и знаеше, че непознатата най-вероятно ще повярва, че е жертва на сексуално насилие, виждайки, че горната половина на тялото му е гола.

Но тя така и не се разкрещя, вместо това направи последното нещо, което очакваше. Усмивка изви устните й и Тайгър можеше да се закълне, че видя весели пламъчета в красивите й очи.

* * *

Зенди отвори очи и видя безброй звезди в тъмното небе. Чувстваше се замаяна, сякаш току-що се е събудила от дълбок сън. Но не беше в леглото си. Примигна и премести поглед, само за да се взре в най-забележителните котешки сини очи, които някога бе виждала. Техният цвят, форма и невероятно дълги мигли я хипнотизираха.

Нюансът на синьото беше уникален и злато обграждаше овалните зеници. Можеше да гледа в тях вечно, но любопитството я накара да проучи масивната костна структура на лицето, толкова странна с тези по-широки и високи скули, но въпреки това много привлекателна. Той беше въплъщение на мъжествеността, най-поразителния мъж, който някога бе виждала — красив, удивителен и очарователен едновременно.

Златистият тен на кожата му идеално се съчетаваше с гривата от гъста коса, обрамчила лицето му. Светли кичури се смесваха с пясъчноруси и червени нишки, които се бяха измъкнали от опашката на врата му и се спускаха върху чифт невероятно широки рамене. Погледът й се спря върху тъмните му плоски зърна.

Наслади се на гледката на мощните му перфектни гърди, които бяха без нито едно косъмче. Кафеникавата кожа се опъваше върху ясно очертани мускули и Зенди не можа да не забележи внушителните размери на бицепсите му. Погледът й се спусна още по-надолу към плоския корем и ясно изразените шест плочки. Сърцето й ускори своя ритъм и диво заблъска срещу ребрата й. Мъжът беше великолепен — бог.

Не е бог — обади се тих глас в главата й. Трябва да е ангел. Зенди се намръщи, опитвайки се да подреди обърканите си мисли. Има ли ангели в Ада? Дали Луцифер не беше Паднал ангел? Бе чела Библията в ранното си детство, затова спомените й за ада и рая бяха мъгляви, но бе уверена, че той е точно такъв. Това означаваше, че прекрасното създание пред нея сигурно също е паднал ангел.

— Готова съм да дойда с теб — прошепна.

Той примигна и леко повдигна вежди.

— Да дойдеш с мен? Къде?

Гласът му бе дълбок и дрезгав, и предизвика приятни тръпки по цялото й тяло. Беше чула, че дяволът може да изкуши всеки да съгреши и ако изпращаше на току-що умрелите хора паднали ангели, които приличаха на този, тя беше напълно готова да направи всичко, което той поискаше.

Усмихна му се.

— Можеш да ме отведеш направо в ада, ако и ти си там.

Усмивката смекчи чертите му и го накара да изглежда още по-красив.

— Пила сте прекалено много.

Знаеше, че един ден животът ще я срита по задника. Трябваше да послуша майка си, но вече бе твърде късно. Опита се да седне. Искаше да го види по-добре. Възглавницата под главата й се оказа едната му ръка и той й помогна да се надигне. Другата му ръка се уви около кръста й, за да я подкрепи, когато тя се обърна с лице към него и погледът й се прикова отново в плочките на корема му. Чисто съвършенство.

— Знам. Направих много неща, които знаех, че не трябва да правя. И така се оказах тук. — Облиза устни и забеляза как погледът му се сведе към устата й. Той беше толкова красив, най-добре изглеждащото мъжко създание, което някога бе виждала. Не че бе виждала нещо подобно. Но това не беше важно. Плъзна се по-близо до него и се усмихна.

О, по дяволите, всичко! Вече съм се запътила към Ада, защо да не се възползвам? Страхуваше се, че този ангел ще я придружи до там и ще я остави. Мислено започна да отмята списъка на лошите неща, които бе извършила. Предбрачен секс. Открадна писалка от последната си работа. Преди известно време изрита в топките един от бившите си, когато го хвана, че й изневерява. Това не беше правилно, но, о, почувства се толкова добре, докато го гледаше как се превива и стене от болка. Беше й разбил сърцето и дори не се извини, затова трябваше да се погрижи и той да страда. Това доведе до раздяла и Зенди спря да брои греховете си.

— Ти си най-красивото нещо, което някога съм виждала — призна му тихо. — Така или иначе ще отида в ада, мога да направя това, което най-много искам в момента, нали?

Очите му леко се присвиха.

— Какво…

Тя решително го прекъсна:

— Майната му! Искам те!

Зенди посегна и хвана топлите му рамене. Разтвори бедра, придърпа мъжа по-близо, докато коленете му се удариха в края на това, върху което тя седеше. Обви крака около кръста му и притисна тялото си до едрия му торс.

Дишането на мъжа стана накъсано и той изглеждаше изумен. Зенди се засмя, сега щеше да му покаже какво е грях. Обви ръка около врата му, а другата плъзна надолу по мощните му гърди, за да се наслади на топлата гладка кожа. Дланта й продължи пътя си по плоския корем, усещайки под пръстите си всеки негов мускул и спря едва когато се натъкна на колана на панталоните му, който спря по-нататъшното й проучване.

— Какво правите? — изръмжа думите ангелът.

Той е толкова дяволски секси!

— Целуни ме!

Мъжът примигна, но не помръдна.

Пръстите й на врата му хванаха и властно стиснаха дългата му коса. Придърпа устата му надолу към своята и го целуна. Плътно стиснатите му устни се притиснаха към нейните. Тя прокара език по тънката линия между тях, мъжът простена и отвори уста. Зенди се възползва, не беше сигурна с колко време разполага, преди да я заведе там, където тя трябваше да отиде. Езикът й навлезе в устата му. Острите му зъби я одраскаха, но без да й причинят болка.

Ангелът имаше остри зъби! Зъби, котешки очи и ръмжащ глас. Това я възбуди още повече, както и вкусът му, когато отвърна на целувката й. Изглежда устите на ангелите имаха вкус на череша, а това беше нейният любим. Ръцете му зашариха по тялото й, увиха се около него и хванаха в шепи дупето й, за да я придърпат по-близо. Твърдата издутина на ерекцията му се потри срещу клитора й през дрехите. В този момент Зенди позна рая.

Прилепи се плътно към него, когато я повдигна. Намести се по-удобно и се задвижи, търкайки се в члена му. Почувства се невероятно. Гърдите я боляха. Искаше този ангел повече, отколкото някога бе искала някого или нещо, но неочаквано позна ада. Той не можеше да я чука с всичките тези дрехи между тях.

Ръката й беше в капан между телата им, но тя успя да намери копчетата — дръпна и откъсна първото, после още едно, докато отвори панталоните му. Изви длан и срещна горещата му гола кожа, размърда пръсти и намери пениса му. Нейният ангел не носеше бельо. Плъзна ръка вляво и обви пръсти около дебелия му ствол.

Мъжът измърка в устата й, след което изръмжа и целувката стана почти брутална. Изобщо не я бе грижа, ако зъбите му я нараняха, защото целувките му я караха да изгаря от страст по него. Опита се да издърпа члена му, за да го освободи от проклетите панталони, но се оказа невероятно трудно. Телата им бяха притиснати твърде плътно едно в друго и пенисът му бе затворен като в капан между тях.

Ад! Може би именно това представляваше — реши тя, чувствайки се разочарована. Искаше й се двамата да са голи и ангелът да е дълбоко заровен в утробата й, но всичко, което можеше да направи, бе да гали само частите от перфектното му тяло, до които можеше да достигне.

Откъсна устата си от неговата, за да прекъсне целувката. И двамата дишаха тежко — взря се в прекрасните му очи.

— Чукай ме! — помоли му се. — Ти си огромен и аз те искам вътре в мен толкова силно, че чак ме боли. Махни тези дрехи от нас!

Мъжът изръмжа, очите му, вперени в нея, се присвиха и той внезапно я пусна и притисна към твърдата повърхност на онова, на което беше седнала. Едната му ръка пусна дупето й, сграбчи ръба на блузката й и я вдигна нагоре. Груба, гореща длан се плъзна по кожата й и стисна едната й гърда. Широкият му гръден кош притисна тялото й, почти смачквайки гърдите й под едрия торс. Стисна отново пълната й гърда, изръмжа срещу езика й и притисна здраво хълбоци между разтворените й крака. Другата му ръка сграбчи китката й, като отново размърда бедра и дръпна ръката й от панталоните си, за да я принуди да освободи члена му. След това се намести точно срещу нейната женственост и започна усилено да трие твърдата си дължина срещу клитора й.

Зенди изстена. Чукането през дрехи не беше най-добрата идея, но тя щеше да вземе всичко, което ангелът й даваше. Той залюля бедра, притискайки възбудената си плът в нея и младата жена сграбчи рамото му с ръката, с която преди държеше члена му. Мъжът хвана дънките й отстрани и дръпна. Когато се чу звук от разкъсване на плат, нивото й на възбуда скочи рязко. Все пак нейният ангел беше решил да разкъса дрехите й и да влезе в тялото й.

ДА!!!

— Ъъм, извинете ме?! — Беше мъжки глас, който прозвуча силно и доста близо. — Линейката идва и някой може да забележи теб и човешката жена. Би могъл да кажеш, че отново има проблеми с дишането, но се съмнявам да ти повярват, че я реанимираш.

Ангелът й откъсна устата си от нейната и обърна глава, за да погледне нещо зад себе си.

— По дяволите! — изръмжа той. — Благодаря, Слаш. Загубих всякакъв контрол.

— Предположих. — Другият мъж се изкашля.

Зенди беше объркана, когато нейният ангел я дръпна да седне и я пусна. Той се взираше в нея с невероятните си очи, когато отстъпи назад и посегна да закопчее панталоните си. Младата жена извърна глава и се вторачи в другото същество, застанало на няколко крачки от тях. И то бе облечено в черно и имаше същите котешки очи. Не гледаше към нея, а се хилеше на падналия ангел.

— Съжалявам — каза тихо съществото в черно. — Ако не бях ви прекъснал, щеше да я вземеш точно тук, където стоиш, и когато линейката пристигне, хората щяха да ви видят. И двамата вероятно ще се почувствате неудобно, ако има свидетели на секса ви върху предния капак на джипа.

Върху черната риза на мъжа имаше бял надпис. Зенди присви очи, прочете трите букви и разбра, че ги бе виждала някъде преди. Споменът я порази мигновено, като светкавица. НСО беше съкращение на Организацията на Новите видове.

Погледът й се върна рязко към красивия паднал ангел. Той дишаше тежко, а очите му напрегнато се взираха в нейните. Огледа добре чертите му и сякаш усети как кръвта се оттича от лицето й.

— Не съм мъртва, нали?

Мъжът, когото бе целувала, поклати глава.

— Ти това ли си помисли?

В този миг Зенди почувства как тялото й бързо охладнява от изгарящото желание да скочи върху мъжа, да го притисне към земята, да разкъса панталоните му и да продължи това, което бяха започнали.

— Мамка му! Ти не си… — Не можеше да каже паднал ангел, защото той щеше да си помисли, че е луда. По дяволите, беше точно такава. Не, коригира се тя. Пияна съм.

— Аз съм какво? — Тонът му се задълбочи и за миг в очите му проблесна гняв.

— Вие сте един от тези Нови видове, от Резервата, нали?

— Да.

Зенди затвори очи и се обгърна с ръце. Порази я мисълта, че току-що едва не бе насилила Нов вид. Те бяха хора, чиято ДНК бе смесена с животински гени. Някаква луда фармацевтична компания ги бе превърнала в полуживотни и извършваше незаконни опити с тях. Кучи син! Очите й се отвориха.

Младата жена се огледа и позна паркинга на бара. Отпред, пред сградата, под външното осветление забеляза шерифа и някои от заместниците му. Няколко пияни мъже спореха с тях. Не беше умряла на пода в бара, както вярваше, но изведнъж съжали, че не се беше случило. Отново затвори очи. Не можеше да намери смелост да погледне мъжа, който погрешно бе взела за ангел. Вместо това мълчаливо зачака идването на линейката.