Михаил Анчаров
Сода-слънце (1)

А за какво, собствено!

За него казваха: несериозен е, обича сензациите. А когато се сбогувахме, гледах го и си мислех — напротив, много е сериозен, сериозно обича сензациите. Ето неговата позиция:

Помислете сами — какво е сензация? „Сенсус“ — значи чувство, „сензация“ — потресение на чувствата. И какво лошо има в това, че човек обича потресенията? Тече си животът трезво, хората са заети с ежедневието си. И изведнъж човек се оглежда и вижда — тече си животът трезво, хората са заети с ежедневието си. А по-нататък какво? За какво да се трепем? За храна? Облекло? Интересни пътувания? А къде ще пътуваш? По-далече от старостта няма да идеш и всичко, което ти се полага да видиш през твоята част от пътя, ще го видиш през прозореца на вагона или през прозореца на космолета. Господи, но нали космолети ще има чак когато ги построят! А кога ще стане това? И дотогава трябва да чакаш, да чакаш, а животът си изтича полекичка от чучура на бърдучето.

Когато му предложиха да напусне, той ме попита:

— А вие вярвате ли, че археологията има значение само за историята на материалната култура? И защо да я изучаваме, тая култура?

— Затова ви и уволняват — казах аз — защото, ако се копне по-надълбоко, ще се окаже, че не знаете защо се занимавате с археология.

— Не, скъпи учителю — каза той. — Не за това ме уволняват. Уволняват ме именно защото искам да копна по-надълбоко. И точно в това виждам аз задачата на археологията.

— Игра на думи.

— Не — каза той. — Не е игра на думи. Просто вие все се преструвате. Доколкото археологията изисква пари, вие се преструвате, че изучавате миналата култура, за да помогнете на сегашната. А как ще й помогнете? Е, ще намерите две-три украшения и една керемидка, която със скука ще гледат в музея отличниците от девети клас, а по-умните ще си намигат с момичетата от съседната група.

— Правилно ви уволняват.

— Разбира се, че правилно. Стараят се да премахнат свидетелите на престъплението.

— На какво престъпление? Мислете какво говорите!

— Говоря точно това, което мисля. А то не се харесва. По-добре помислете върху това, което казах. Вие защо започнахте да се занимавате с археология? Защото искахте да копнете по-надълбоко и да намерите нещо сензационно. Не е ли така? Но вие тогава бяхте дете, иманяр, така да се каже, романтик. А после възрастните чичковци и лелички, на които не им беше провървяло и които през целия си живот не бяха изкопали дори една дреболия от гробницата на Тутанкамон, ви обясниха, че археологията е тежък труд, а не гонитба на сензации. А нима това не подлежи на съмнение? Ами ако археологията е именно гонитба на сензации? Ако точно това е нейната същност? Главни находки са тези, които помагат на човека да опознае самия себе си. Нима не е, така? И нима това не е сензация? А после вие пораснахте и маймунският инстинкт на подражанието ви накара да се откажете от самия себе си. Археологията е тежък труд! А за какво е този труд, ако той не води до сензации, тоест до находки, които потресават чувствата ни с това, че отварят очите на човека за самия него?

— И освен това вие прекалено много говорите — казах аз.

— Добре, подписвайте заявлението за напускането ми — каза той. — Изгонвате единствения поет от вашата вехтошарска будка.

Уволниха го. Той винаги е бил майстор на нелепи сензации. Може би най-нелепата от тях е тази, че го уволнихме, а подготвяме експедиция по негови материали.

Дано това да е последната сензация, стига ни толкова. Археологията е наука, която е нужна, за да… А за какво, собствено?