Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Par un long detour, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
vesi_libra (2017)

Издание:

Автор: Конкордия Мерел

Заглавие: Един дълъг завой

Преводач: (не е указан)

Издател: ИК „Боивест“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 1993

Тип: роман

Печатница: „Полиграфия“ АД — Пловдив

Редактор: Олга Димитрова

Художник: Георги Васев

Коректор: Елена Цветкова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2344

История

  1. — Добавяне

Валтер Белфорд се разхождаше нагоре-надолу из салона, говорейки с поучителен тон:

— Да, според моралистите парите са източник на всички злини, но всъщност само тези, които нямат състояние, вярват в тяхното пагубно влияние.

Жаклин, полуизтегната на един диван, вдигна очи и каза:

— Валтер, докога смятате да играете, и то неумело, ролята на философ? Тази перспектива не е никак весела.

— Извинете, не съм виновен — протестира младият човек.

— Но тогава защо е този спор с моралистите, с техните сентенции?

— Аз мислех за Роналд Дюан.

— О! — провикна се Жаклин, сгърчвайки лицето си. — Аз съм твърде весела днес, за да обсъждам хора, които ненавиждам.

Гласът на младото момиче издаваше вълнение, но това не попречи на Валтер Белфорд да продължи. Той се облегна на дивана, наклони глава към събеседницата си и с почти милваща интонация промърмори:

— Аз не бих искал за нищо на света да помрача настроението ви, Жаки! Само се питам какъв процент от печалбата — резултат от научните открития на баща ви — Дюан е запазил за себе си?

Жаклин широко отвори очи и като ехо повтори:

— Процент? Никакъв, мисля. Просто от около четири месеца те работят заедно — баща ми посвети д-р Дюан в опитите си за лечение на епилепсията, а д-р Дюан му предложи сътрудничеството си. Сигурно знаете, че на младия лекар му е предречена блестяща кариера?

— Неговото бъдеще никак не ме интересува. Все пак аз съм любопитен да науча какви са причините за изключителния му интерес към научните работи на вашия баща.

Тази настойчивост учуди младото момиче. То никога не беше се усъмнявало в добрината и честността на околните, дори когато ставаше дума за личности, предизвикващи силната й антипатия.

— Докторът е ученик на моя баща и храни към него дълбоко уважение — с гордост отвърна Жаклин.

Белфорд внезапно стана и нервно обиколи масата.

Жаклин не беше сгодена за Валтер, но между тях съществуваше мълчалива уговорка.

Баща й — блестящият професор Амроз Милсон, член на Медицинската академия, от дълго време беше престанал да упражнява професията си, за да се отдаде изцяло на научните си изследвания. Той бе от хората, които винаги са увлечени от някаква мечта — напълно откъснат от реалностите на всекидневието. Майката на Жаклин — очарователна и духовита французойка — беше умряла при раждането й. Доктор Милсон обожаваше дъщеричката си, а когато порасна, я посвети изцяло в делата си. От две години Жаклин работеше като асистент в лабораторията му. Тя дължеше на баща си привързаността към истината, а от майка си бе наследила красотата, духовитостта и импулсивността на характера си.

Белфорд бе пленен от красотата й, но не бързаше да прави сериозно предложение, преди да се увери, че това очарователно същество притежава всички земни блага. Младият мъж имаше неутолим вкус към лукса и светските удоволствия, но липсата на средства го принуждаваше да действува предпазливо. Жаклин не беше запозната с паричните му затруднения. Тя виждаше в него приятен събеседник, човек с безупречни светски маниери, предано влюбен. Освен това чувствуваше нужда от опора — за да се противопостави на непоносимото високомерие на доктор Дюан. Жаклин наистина не можеше да понася този човек с мрачни, загадъчни очи, който непрекъснато посягаше на правата и привилегиите й. В моменти на озлобление тя се оплакваше на Белфорд, а той винаги й отговаряше със симпатия и разбиране. Днес обаче Валтер бе решил да бръкне по-дълбоко в раната, подпомогнат от самата Жаклин, която нескрито се отдаваше на подобни разговори — може би воден от надеждата, че те ще се задълбочат и ще се стигне до очакваното обяснение.

Валтер седна на един стол от другата страна на масата за чай и „откри огъня“:

— Жаклин, моля ви да ме слушате внимателно! Доктор Дюан помага на вашия баща в неговите изследвания. Очевидно той го прави с желание и аз не намирам нищо чудно в това. Но неговото влияние се разпростира и в дома ви — той си позволява да управлява всичко и всички тук.

— Никой не му е разрешил да се държи така и аз с мъка понасям това, Валтер.

— Да обсъдим сега всичко последователно. Най-напред той настоя да смените жилището си и да се настаните в тази къща, избрана от него.

— Точно така. На всичко отгоре запази един апартамент лично за себе си и обядва, без да се съобразява с мен.

— Но как обяснява той престоя си тук?

— Казва, че баща ми по всяко време има нужда от него. При все че татко се справяше преди много добре и сам. Той никога не е позволявал някой да се намесва така активно в неговите изследвания. Доктор Дюан се възползува от близостта им в болницата, за да се домогне до разрешението безпрепятствено да посещава лабораторията. В същото време той си запази правото на личен живот — винаги, когато пожелае, се връща в къщата си на „Холанд парк“, която е доста луксозно обзаведена. Той навярно е много богат.

— Вашият баща също е богат.

— Без съмнение баща ми в някои периоди е печелил много пари, но миналата година той изразходи големи суми, за да доведе докрай научната си работа във връзка с лечението на туберкулозата.

Белфорд слушаше внимателно, следвайки нишката на собствените си мисли:

— Доктор Дюан ли ви наложи тази Мак Карти — навярно под претекст да ви освободи от товара на домакинството?

— Да, той. И тази жена уж е в моя услуга, а неизменно се позовава само и единствено на доктор Дюан. Аз не зная нищо в тази къща…

— Но защо, Жаки, понасяте всичко това, без да протестирате?

— Не мога да направя нищо, без да засегна баща ми, който има пълно доверие в доктор Дюан.

— Нима това е причината, за да позволите на един чужденец да се разпорежда у вас?

— И аз губя понякога търпение, Валтер. Можете ли да повярвате, че доктор Дюан е този, който определя дори часовете ми за престой в лабораторията? А понякога се стига дотам, че дори ми забранява и достъп до нея… На всичко отгоре доктор Дюан дори не си дава труд да се покаже елементарно учтив с мен. Понякога така ми идва да се разбунтувам!…

— Но защо не последвате порива си, Жаки? Покажете вратата на доктора или натоварете мен с тази работа!

— Не, не, Валтер, това е невъзможно! — прекъсна го тя с треперещ глас. — Вие трябва да знаете всичко, Валтер! Преди година един шведски лекар се сдоби чрез измама с резултатите от опитите на баща ми. Той приложи новото лечение и получи значителни резултати. След това ги обнародва. Баща ми бе потресен и аз се страхувах, че той не ще може повече да продължи с изследванията си. За да доведе до успешен край откритието си, той бе пожертвувал всичко: време, сили, интелигентност. И изведнъж се видя ограбен. Разочарованието дълбоко разклати здравето му.

— Не се учудвам — отвърна Белфорд с чувство на симпатия. — Един учен има право да очаква от своите изобретения слава и печалби.

— Вие сега знаете положението — отговори Жаклин, смеейки се през сълзи. — И сигурно вече разбирате защо аз трябва да забравя своето чувство на неприязън — поне докато траят опитите на баща ми в сътрудничество с доктор Дюан. След това ние ще си уредим сметките.

— Трябва да бдите, Жаки, и да се борите за своя дял от печалбите.

— Какви печалби, Валтер?

— Ами от новото лечение на епилепсията, открито от вашия баща. То може да осигури сериозни финансови резултати.

— И това е възможно, но по-вероятно е неговите открития да донесат преди всичко почит, отколкото печалба.

— Във всеки случай, Жаки, вие не трябва да позволявате да ви ограбват. Откровено казано, нямам никакво доверие в доктор Дюан.

— Съмнявате се в неговата лоялност?

Белфорд избягна да отговори направо. Само добави:

— Помните ли, веднъж ми казахте, че Дюан е забранил да се публикуват поетапно резултати от експериментите? В същото време той пази бележките от всички тях — може би без знанието на вашия баща?

Жаклин потвърди с глава.

— С какво право той действа така, Жаки? — продължи младият мъж. — Защо доктор Дюан ви държи настрана? Защо си позволява да обсебва формулите, без да докладва за това на своя шеф?

Жаклин не можеше да не признае, че доводите на Валтер са логични. Думите му я притесниха и объркаха. А той продължи:

— Да, Жаки, всичките му действия изглеждат подозрителни. Очевидно той постъпва така заради парите и славата. Вярвай ми, Жаки, доктор Дюан е опасен интригант.

Внезапен шум ги накара да се обърнат. Внушителната фигура на доктор Дюан се очерта на прага. Жаклин силно почервеня, а Белфорд, който обикновено оставаше господар на положението, загуби самообладание… От колко ли време доктор Дюан се намираше наблизо? Няколко секунди новодошлият остана съвсем неподвижен, впил мрачните си кафяви очи в заговорниците. После мълчаливо се отправи към тях и седна в един луксозен фотьойл. Без да обръща внимание на Белфорд, внезапно попита Жаклин:

— Къде е баща ви?

— В лабораторията — отвърна тя.

Последва тягостна тишина. Бедното момиче се насили да попита:

— Тежък ли беше денят ви в болницата?

— До крайност — отсече той.

Белфорд реши, че моментът е подходящ, и макар и с фалшив глас, побърза да се включи в разговора:

— Вашите занимания трябва да са доста сериозни. В какво всъщност се състоят?

— Просто изпълнявам всекидневните си задължения — промърмори докторът. — Спестете ми празните приказки на тази тема, моля ви!

Гняв припламна по лицето на Валтер. Обръщайки се към Жаклин, доктор Дюан с уморен глас каза:

— Не съм пил още чай. Бихте ли позвънили да ми го донесат?

Жаклин стана с нерви, опънати до крайност, и се отправи към звънеца. Високият и слаб силует на госпожа Мак Карти се появи веднага.

— Чаят на доктор Дюан, моля! — каза Жаклин.

— И най-вече, госпожо Мак — подхвърли докторът, — гледайте всичко да бъде по мой вкус!

— Аз не поверявам на никого грижата за вашия чай, господине — отговори икономката.

Белфорд използува случая, за да се намеси:

— Безспорно — каза той, когато госпожа Карти напусна стаята — има хора, които мислят, че всичко им е позволено.

Младият мъж произнесе тези думи с преднамерено нахалство. Жаклин погледна Белфорд с безпокойство и намръщи леко вежди, за да му напомни, че не одобрява, заради баща си, подобна атака. В същото време не пропусна да отбележи, че е предмет на специално внимание от страна на Дюан. Докторът дискретно следеше жестовете й, а това накара сърцето й ускорено да забие. Валтер Белфорд продължи със същия агресивен тон:

— От моя жизнен опит знам, че хората, които използуват гостоприемството на някого, приемат всичко, което им се предлага, без да се опитват да налагат своите вкусове и привички.

Ако Белфорд се надяваше да предизвика скандал, то очевидно се излъга. Доктор Дюан само го погледна остро — демонстрация на пълното му безразличие към един толкова нищожен индивид.

Жаклин внимателно ги наблюдаваше с тайната надежда, че Белфорд най-сетне ще спре. Тя наистина бе решила да изтърпи всички обиди от доктор Дюан — дотогава, докато баща й се нуждае от неговата помощ. Освен това виждаше, че Белфорд, възприемайки това арогантно държание, безсмислено усложнява и без това деликатната обстановка.

Влизането на госпожа Карти разкъса напрежението:

— Да ви сервирам ли чая?

— Не, благодаря — отвърна доктор Дюан. — Госпожица Милсон се нагърбва с това.

Спокойната увереност, с която доктор Дюан се разпореждаше, предизвика у Жаклин вълна на възмущение — гореща кръв нахлу в лицето й. Разгневен до крайност, Белфорд скочи и каза:

— Жаклин, време е да се преоблечете за нашата разходка с автомобил. Извинете ни, Дюан! — подхвърли той със стиснати устни.

— Все пак не преди госпожица Милсон да ми е сервирала чая. Ще ме извините, че ви карам да чакате, Белфорд — отвърна Дюан равнодушно.

— Хайде, Жаклин, елате! — вметна Белфорд, едва сдържайки яда си.

Жаклин наведе глава, отправяйки умоляващ поглед към Валтер. След моментно колебание тя се упъти към подноса, напълни една чаша и я поднесе с трепереща ръка на доктора.

Това накара Белфорд шумно да напусне салона, отсичайки на излизане:

— Довиждане, Жаки! Не забравяй нашата среща утре в шест и половина!

Действително те имаха уговорка заедно да отидат на театър, а след това да вечерят някъде. Младото момиче с мъка сподири приятеля си:

— Вие вече си тръгвате, Валтер?

— Мислите ли дълго да продължи тази зловеща комедия? — попита той.

— Не разбирате ли — отговори Жаклин с нисък глас, — заради спокойствието на баща ми аз трябва да се жертвувам.

— Но доктор Дюан се отнася с вас като със собствена робиня! Не е възможно вашият баща да позволява подобно нещо. Той е погълнат от своите работи и не си дава сметка в какво мъчително положение ви е поставил… Говорете му, Жаки! Кажете му цялата истина и не позволявайте на доктор Дюан да открадне изобретението и парите!

— Не мога да го безпокоя, Валтер — с наведена глава повтори Жаклин. — Татко се нуждае от сътрудничеството на доктор Дюан… За мен баща ми винаги е бил над всичко!

Белфорд за миг се замисли, после бързо се приближи и прошепна почти на ухото й:

— Имам амбицията да заема първото място във вашето сърце, Жаки. Знаете ли го? Аз ви обичам! Омъжете се за мен, моя мила! Ще ви отведа оттук, далеч оттук!

Той се опита да я прегърне през кръста, но срещна съпротивата й:

— Не, не, Валтер! Това е невъзможно сега. Трябва да почакаме! Това е мое право, скъпи Валтер… Разберете ме добре!

— Съгласен съм — самодоволно отвърна Белфорд, — но ви предупреждавам, че не ще чакам безкрайно. Не мога да гледам как страдате. Трябва да ми разрешите да ви покровителствам!

— Един ден може би Валтер… Един ден… — тихо продума Жаклин и се върна в салона. Завари Дюан почти привършил закуската си. Седна от другата страна на масата и срещна ядосания му поглед. Без всякакъв увод той отсече:

— Този човек е излишен тук. Изгонете го!

Алени петна избиха по бузите на Жаклин.

— Аз избирам приятелите си съобразно собствените ми разбирания — отвърна с леден тон момичето. — Разбрахте ли?

— Много добре! Продължавайте тогава и занапред да се свързвате с подобни марионетки — отвърна докторът с безразличие, свивайки широките си рамене и добави след малко: — Дайте ми една филия с конфитюр, ако обичате!

Жаклин примирено се подчини. Тя намаза конфитюра върху две филии, после ги слепи и ги поднесе на доктора.

— Благодаря! Конфитюрът от ягоди на госпожа Карти е отличен.

След настъпилото кратко мълчание той внезапно, преди още да е посегнал към филиите, отсече:

— Защо ме мразите?

Жаклин подскочи. За първи път докторът й задаваше въпрос от личен характер.

— Очаквате ли сериозно, докторе, че ще ви отговоря? — с ирония отвърна тя.

— Аз съм свикнал да постигам това, което искам.

— Да допуснем обратния случай — да изтърпите един отказ?

— Това, което не може да се получи доброволно, се купува! — грубо отговори той.

— Всичко не се продава.

— Тогава това ще е първият път, когато моето наддаване ще бъде напразно.

Настъпи дълга и мъчителна тишина. Разкъса я Жаклин, бавно подреждайки една след друга думите:

— Аз съм ви много признателна, докторе, за предаността, която засвидетелствувате към моя баща…

— Признателност! — повтори той саркастично. — Забравихте ли, че имате работа с опасен интригант?

Силно смутена, Жаклин трескаво мислеше: „Така, значи той е чул нашия разговор и сега си отмъщава…“ За да прикрие вълнението си, тя се изправи, после седна на друг стол и внезапно мина в атака:

— Вярно ли е, че вие сте подписали с баща ми договор, съдържаш клаузи, които се отнасят до новото лекарство против епилепсията?

Докторът повдигна клепачите си и съскащо попита:

— Белфорд ли ви внуши тази идея?

— Той просто ми каза своето мнение — чистосърдечно отвърна тя.

— О! — промърмори доктор Дюан. След миг мълчание вдигна глава и внезапно подхвърли: — А вие разрешихте ли да ви прегърне?

Жаклин стана яркочервена. Очите й сякаш изпускаха светлини. Притесни се, защото Белфорд веднъж наистина я бе прегърнал съвсем неочаквано. Споменът я мъчеше — и поради оскърблението, и заради смущаващото вълнение.

— Не мога да позволя разговорът ни да продължи по този начин — промълви тя и стана.

Без да се съобразява с протеста на младото момиче, докторът властно продължи:

— Вашият двусмислен отговор само потвърждава съмненията ми. Необяснимо ми е как е възможно жените да се привързват към подобни марионетки. Този човек някога работил ли е, ползувал ли е своите десет пръста, за да свърши нещо полезно?

— Той поне се старае — отвърна сухо Жаклин — да бъде приятен на тези, които посещава. Той е симпатичен и много добре…

— И много добре възпитан, нали? — допълни Дюан с подигравателен тон. — Въпреки това той само преди минути наруши елементарните правила на благоприличие.

— Той беше възмутен от начина, по който вие се отнасяте с мен, и ви даде урок, който заслужихте.

— И в какво съм сгрешил?

— Вие ми говорите с недопустим тон.

— Аз ви помолих да позвъните да ми донесат чая.

— Извинете, вие ми заповядахте да позвъня… Може би не чувствувате разликата?

— А той не ви ли заповяда да се облечете, за да излезете с него?

— Това беше само един повод, за да ме отърве от вас.

— Така! Значи вие прекрасно знаете, че той действува по този начин, за да демонстрира своето влияние? Той иска да ми покаже, че вие му се подчинявате.

— Вие също имахте някаква специална причина, за да настоявате по този начин.

— Аз исках да ми се покорите.

— Това е непоносима претенция!

— Аз имах днес изключително тежък ден. Бях разбит от умора. А този млад човек, след като бе прекарал сутринта в леглото си, бе решил да обядва с вас, за да ви прави компания… Не мислите ли, че и аз, не по-малко от него, заслужавам някакъв знак на внимание?

— Аз се старая да се покажа търпелива…

— Не си правете този труд! Опитайте преди това да се освободите от вашата неизличима суетност.

— Моята суетност? — повтори Жаклин, задушавайки се от вълнение.

— Именно. Вие смятате, че аз подкопавам влиянието ви в този дом. Вие ревнувате баща си заради доверието, което ми засвидетелствува.

Парещи сълзи напираха в очите на младото момиче.

— Не, аз не съм ревнива, аз съм нещастна… От години аз бях всичко за татко. Той ми се доверяваше изцяло, помагах му. А сега вие ме държите настрана. Аз не ревнувам, но страдам!

Жаклин преглътна сълзите си, засрамена, че е показала слабост. Докторът остана дълго време потънал в мислите си, после се обърна към нея и каза:

— За да забравите мъката си, вие потърсихте утешение в компанията на един безделник, чието единствено достойнство е, че е изискан светски човек. Вие го окуражавате да ви ухажва… Той ви прегръща…

Изведнъж докторът спря, съзирайки разстроеното лице на Жаклин. Гневът му обаче надделя и той продължи — безпощадно и настъпателно:

— Но ако аз… ако аз се опитам да ви прегърна, бихте ме отблъснали, нали?

Жаклин почувствува, че дъхът й спира. Харесваше ли я? Подиграваше ли й се? Не… не може да бъде! Сивите му мрачни очи с цвят на бурно море, стиснатите устни, опънатите черти сякаш говореха точно за това. Изплашена от голямото вълнение, което издаваше гласът на доктор Дюан, тя почти извика:

— Нищо не е в състояние да ме накара да се подчиня на такова насилие!

Лицето на доктора придоби обичайния си безразличен вид:

— И така, вие ме мразите?

Жаклин, страхувайки се да не произнесе категоричното си „да“, замълча.

— Вие ме мразите? — настоя той.

Тя се почувства принудена да отговори. Но не успя да сдържи възмущението си и избухна:

— Какво значение имат за вас интимните ми чувства?

Бавно формулираният отговор, който достигна до ушите й, беше най-неочакван:

— Един изключителен интерес, в основата на който е, че аз не ви ненавиждам.

Жаклин скочи и нервно отвърна погледа си от доктор Дюан. Постара се отговорът й да прозвучи твърдо:

— Отивам да се разходя!

И се отправи към вратата. Но едва прекрачила прага и обхваната от неописуема паника, тя се затича в обратната посока — към стаята си.