Включено в книгата
Оригинално заглавие
Four Blondes, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
2,9 (× 15 гласа)
Сканиране
midnight_sun17 (2015)
Разпознаване, корекция и форматиране
3Mag (2016)

На Ан Шиърман Фел,

най-добра приятелка

и най-добра блондинка.

Чиста работа

I

От десет години насам Джейни Уилкокс прекарваше всяко лято в Хамптъните, без нито веднъж да наеме къща или да плати за нещо, освен от време на време някой автобусен билет. В началото на деветдесетте Джейни поработи като модел, колкото да стане относително известна, а относителната известност й донесе роля („секс символът за мислещия мъж“) в един екшън филм. Никога повече не се прояви като актриса, но бързо съобрази, че относителната известност може да й носи разни неща, стига да поддържа стандарта си.

Така че всяка година някъде към май Джейни започваше да си избира къща за лятото. Или по-скоро да си търси мъж с къща за лятото. Нямаше пари, но беше открила, че това не е от значение, стига да движи с богати приятели и да хваща богати мъже. Тайната за хващането на богати мъже, която много жени никога не разбираха, се състоеше в това, че всичко става лесно, стига и през ум да не ти минава, че можеш да се омъжиш за тях. Никой богаташ в Ню Йорк не отказваше редовни свирки и забавна компания без ангажименти. А и никоя нормална жена не би поискала да се омъжи за такъв. Всеки богаташ, с когото Джейни преспиваше, в крайна сметка се оказваше странен — откачен или извратен, — така че, когато дойдеше Денят на труда[1], тя прекратяваше връзката с известно облекчение.

В замяна получаваше страхотна къща и в повечето случаи позволение да се разкарва наоколо с колата на мъжа. Най обичаше спортните модели, но ако автомобилът бе твърде спортен, например ферари или порше, собственикът му го пазеше като зеницата на окото си и на никого не даваше да го кара, особено на жена.

Питър, мъжът от миналото лято, бе точно такъв. Имаше къса златисторуса коса и беше известен адвокат от развлекателния бизнес, но с тялото си можеше да съперничи на всеки модел на мъжко бельо. Срещата им бе уредена от една обща приятелка, понеже не се познаваха, макар че през годините се бяха виждали на повече от дузина купони. Питър я помоли да се срещнат в жилището му в Уест Вилидж, защото денем бил твърде зает, за да избере ресторант. Когато Джейни позвъни долу на входа, той я остави да чака петнадесет минути. Джейни нямаше нищо против, понеже приятелката, която бе уредила срещата, една дама от хайлайфа, състудентка на Питър от колежа, нееднократно бе подчертавала каква страхотна старинна къща има той на Лили Понд Лейн в Ийст Хамптън. След вечеря се върнаха в къщата му, уж защото трябвало да разходи кучето си Гъмдроп. Докато чакаше в кухнята, Джейни зърна една негова снимка, залепена за вратата на хладилника. На нея той беше по бански костюм на плажа. Коремните му мускули наподобяваха гръб на костенурка. Джейни реши да прави секс с него още същата вечер.

Това беше в срядата преди Деня на падналите във войните[2], а на другата сутрин, докато правеше капучино, тракайки с посудата, той я попита дали не иска да дойде в къщата му за почивните дни. Джейни очакваше този въпрос, макар че сексът с него бе един от най-лошите, които бе правила от години (имаше няколко тромави целувки, после той седна на ръба на леглото, търка се, докато еректира достатъчно, за да си сложи кондома, и накрая й го ръгна), но му беше благодарна, че я попита толкова скоро.

— Умно момиче си ти — каза й той, докато наливаше капучино в две емайлирани чаши. Носеше бели боксерки с копчета отпред.

— Знам — отвърна тя.

— Не, сериозно — рече той. — Задето снощи прави секс с мен.

— Обичам да прескачам условностите.

— Жените не разбират, че мъжете като мен нямат време да ги преследват. — Той си допи капучиното и внимателно изми чашата. — Адски е досадно. Виж, направи на приятелките си услуга, кажи им да престанат с тия глупави момичешки игри. Знаеш ли какво правя, когато някоя не ми пусне до втората-третата среща?

— Не.

Той я посочи с пръст.

— Никога повече не й се обаждам. Начуквам й го.

— Не. Точно това не правиш. Не й го начукваш — рече Джейни.

Питър се засмя, отиде зад нея и стисна едната й гърда.

— Ако през почивните дни всичко мине както трябва, може да прекараме цялото лято заедно. Нали разбираш какво искам да кажа? — попита той. Все още стискаше гърдата й.

— Ау! — рече Джейни.

— Имплантанти, а? — каза той. — Обичам ги. Би трябвало да накарат всички жени да си сложат такива. Би трябвало всички жени да изглеждат като теб. Ще ти се обадя.

Ала когато до петък по пладне още не се беше обадил, започнаха да я измъчват съмнения. Може би не го бе преценила правилно. Може би той бе въздух под налягане. Вярно, това бе малко вероятно — имаха твърде много общи познати. Но доколко добре се познаваха хората в Ню Йорк? Тя се обади на Линел, светската дама, която им бе уредила срещата.

— Ах, колко се радвам, че се получи между вас! — възкликна Линел.

— Но той не ми се обади. А вече е дванадесет и половина — рече Джейни.

— Ще ти се обади. Просто е малко… странен.

— Странен?

— Той е страхотно момче. Често се шегуваме помежду си, че ако не се бях омъжила за Ричард, щях да се омъжа за него. Нарича ме „моята бъдеща-бивша-несъпруга“. Не е ли направо истерично?

— Истерично е — съгласи се Джейни.

— Не се тревожи. Ти си точно неговият тип — продължи Джейни. — Просто Питър прави нещата посвоему.

В един и половина Джейни се обади в офиса му. Той беше на съвещание. Опита още два пъти, но секретарката му каза, че вече си е отишъл. Звънна няколко пъти в дома му, но отговаряше само секретарят. Накрая, в три и половина, той й се обади с думите:

— Какво, нямаш търпение? Звъняла си единадесет пъти. Според телефонния ми секретар.

Потеглиха за Хамптъните с новото му порше турбо. Гъмдроп, болонка със сини панделки на главата, седеше в скута й и постоянно се мъчеше да я близне по лицето. През целия път Питър си правеше ръката на пистолет, преструваше се, че стреля по другите шофьори и наричаше всеки от тях „шибан Полак“. Джейни пък се правеше, че намира това за забавно.

Спряха да заредят на бензиностанция „Хес“ в Саутхамптън. Това беше добър знак. Джейни обичаше тази бензиностанция и бяло-зелените униформи на персонала — те й вдъхваха усещането, че най-сетне е излязла от града. Имаше опашка от автомобили. Питър слезе от колата и отиде до тоалетната, като остави двигателя да работи. След няколко минути хората зад тях започнаха да надуват клаксоните. Джейни се премести зад волана. Точно в този момент Питър изхвръкна от тоалетната, като размахваше ръце и крещеше:

— Не ми пипай колата, шибан Полак такъв!

— А? — рече Джейни, като се оглеждаше озадачено.

Той дръпна рязко вратата на колата.

— Само аз карам шибаната си кола, никой друг. Ясно ли е? Никой не пипа шибаната ми кола, освен мен. Това си е моята шибана кола!

Джейни слезе елегантно от автомобила. Беше облечена в прилепнали дънки и сандали с високи токчета, които я правеха да изглежда с два-три сантиметра по-висока. Дългата й, руса почти до бяло коса падаше свободно върху бяла мъжка риза. Тази коса бе едно от най-ценните й притежания — караше хората да се заглеждат по нея. Тя повдигна слънчевите си очила със съзнанието, че всички я гледат и разпознават в нейно лице Джейни Уилкокс, моделът, а вероятно започват да разпознават и Питър.

— Слушай, непрокопсанико — каза тя, като доближи лице до неговото. — Вземи се в ръце, ако не искаш в понеделник сутрин този малък инцидент да цъфне по вестниците.

— Хей, къде отиваш? — попита той.

— Къде мислиш?

— Извинявай — рече Питър, когато тя се качи от своята страна, и я поглади по бедрото. — Имам лош нрав, скъпа. Избухвам. Не мога да се сдържам. Трябва да го знаеш. Вероятно се дължи на това, че като малък майка ми ме биеше.

— Не се притеснявай — отговори Джейни и си нагласи очилата.

Автомобилът потегли с рев от бензиностанцията.

— Страшна си, бебчо. Страшна. Трябваше да видиш как те гледаха всички мъже.

— Мъжете винаги ме гледат — отвърна Джейни.

— Страхотно лято ни чака — рече Питър.

Къщата му отговаряше напълно на обещанията на Линел. Представляваше приспособена фермерска къща върху три акра педантично поддържана морава, с шест спални и перфектна дизайнерска подредба. Веднага щом пристигнаха, Питър взе клетъчния си телефон и започна да крещи на градинаря за ябълковите дървета. Без повече да му обръща внимание, Джейни се съблече и слезе гола до басейна. Знаеше, че той я гледа през стъклото на плъзгащата се врата. Когато излезе от водата, Питър надникна навън.

— Хей, бебчо, включено ли е отоплението на басейна? Ако не е, ще се обадя да покрещя на този, който отговаря за това.

— Включено е — отвърна Джейни. — Мисля, че трябва да помислим какви купони ще организираме този уикенд.

Тя извади клетъчния си телефон, седна гола на покрития с възглавници шезлонг и започна да набира.

* * *

В началото на лятото Джейни щеше да навърши тридесет и една (рожденият й ден беше на първи юни и тя обичаше да разправя, че е „лятно бебе“). За една седмица й се случи три пъти да посети нощен клуб „Моомба“. Първата вечер имаше купон на рап певеца Тоалетна хартия. Тя застана в средата на залата с издаден настрани ханш, оставяйки фотографите да я снимат, после някой я придружи до една маса в ъгъла. Там седеше Джоел Уеб, колекционерът на картини. Джейни смяташе, че е сладък, макар всички да разправяха, че си е коригирал носа, има имплантанти в бузите, правил си е липосукция и носи подложки в обувките, защото е висок само метър шестдесет и два. Но проблемът бе не в това, а в къщата му. Вече три години той строеше голяма вила в Ийст Хамптън и междувременно наемаше нещо, което според Джейни бе абсолютна съборетина — една порутена хижа с три спални.

— Имам нужда от гадже. Уреди ме с някоя от твоите страхотни приятелки, а? — рече той.

— Как върви къщата ти? — попита Джейни.

— Предприемачът обеща, че за Четвърти юли ще бъде готова. Хайде — продължи той. — Знам, че все с някоя ще можеш да ме уредиш.

— Мислех, че си имаш приятелка — подхвърли Джейни.

— Само проформа. През годината късаме, но като дойде лятото, ми става толкова самотно, че отново си я прибирам.

Две вечери по-късно Джейни се появи в „Моомба“ с Алън Мънди, когото всички смятаха за най-нашумелия комик в Холивуд. Беше се запознала с него преди години на снимачната площадка — по онова време той бе никой и ролята му във филма бе съвсем миниатюрна, на някакво влюбено пиколо. Оттогава между тях съществуваше нещо като приятелство и долу-горе поддържаха връзка — разговаряха по телефона веднъж годишно, — но Джейни разправяше наляво и надясно, че са големи дружки. Нейната агентка от модната агенция й беше казала, че Алън пристига инкогнито в Ню Йорк, затова Джейни се обади на рекламния му агент и Алън веднага й звънна. Току-що бе скъсал с приятелката си и вероятно се чувстваше самотен.

— Джейни, Джейни — рече той. — Искам да видя всичките готини места. Да разкъсам града на парчета.

— Стига да не се наложи после да го кърпим — отвърна тя.

— Господи, колко ми липсваше, Джейни! — възкликна Алън.

Взе я с лимузина ролс-ройс. За последната роля си беше боядисал косата червена и сега отдолу се виждаха няколко сантиметра черни корени.

— Какво правиш сега, хлапе? — попита той. — Още ли играеш?

— Та аз играя във всеки ден от живота си — отговори Джейни.

В клуба Алън изпи три мартинита едно след друго. Джейни седеше плътно до него, шепнеше му на ухо и усилено се кикотеше. Не се интересуваше истински от Алън. Той приличаше на тромавите момчета по автомивките и именно като такъв бе работил между ангажиментите, преди да стане известен. Но нямаше защо другите да го знаят. Страшно се издигаше в очите им, като я виждаха с него, най-вече защото изглеждаше, че може да са следващата голяма новина.

Алън беше пиян и мушкаше пластмасовите саби от мартинитата в къдравата си коса.

— Какво искаш, Джейни? — попита той. — Какво искаш от живота?

— Искам да си прекарам добре лятото — отвърна Джейни.

После стана да отиде до тоалетната. Пътьом мина покрай Редмън Ричардли, непокорния южняшки писател.

— Джейни, Джейни — рече той. — То-о-лкова се радвам да те видя.

— Наистина ли? — попита Джейни. — Никога досега не си се радвал да ме видиш.

— Винаги се радвам да те видя. Ти си една от добрите ми приятелки — рече Редмън.

На масата му имаше още един мъж. Къса кестенява коса. Загорял. Слаб. Твърде хубав. Точно както ги обичаше Джейни.

— Виждаш ли? Винаги съм ти казвал, че Джейни е модел, но е умна — рече Редмън на мъжа.

Последният се усмихна.

— Умна и модел. Какво по-хубаво?

— Тъпа и модел. Както повечето мъже ги обичат — рече Джейни и се усмихна, за да му покаже белите си зъби.

— Зак Манърс. Джейни Уилкокс — каза Редмън. — Зак току-що пристигна от Англия. Търси си къща в Хамптъните. Може би ти ще му помогнеш да си намери.

— Само ако ще живея в нея — подхвърли Джейни.

— Интересно предложение — отвърна Зак.

Джейни се качи в тоалетната на горния етаж. Сърцето й биеше лудо. Зак Манърс, именитият музикален продуцент. Тя застана на опашката. Скоро Редмън Ричардли цъфна зад нея.

— Искам го — каза Джейни.

— Кого? Зак ли? — засмя се той. — Ти и още милион жени по света.

— Пет пари не давам — отвърна Джейни. — Искам го. А и той си търси къща в Хамптъните.

— Да, обаче… не можеш… да го… имаш — рече Редмън.

— Защо? — тропна с крак Джейни.

Редмън я прегърна, сякаш се готвеше да я целуне. Беше от мъжете, които можеха да правят безнаказано такива неща.

— Ела с мен у дома тази вечер.

— Защо?

— Защото ще бъде забавно.

— Забавленията не ме интересуват.

— Разкарай оня комедиант и ела с мен. Какво изобщо правиш с тъпак като него? Не ми пука, че е известен. Пак си остава тъпак.

— Да, но като излизам с тъпак, ставам интересна за мъже като теб.

— О, я стига!

— Искам да си прекарам добре лятото — рече Джейни. — Със Зак.

Джейни и Алън си тръгнаха един час по-късно, след като Алън случайно разля две мартинита. На излизане минаха покрай масата на Редмън. Джейни пъхна небрежно ръка в задния джоб на Алъновите дънки и погледна през рамо към Зак.

— Обади ми се — каза високо Редмън.

Бележки

[1] Първият понеделник на септември. — Бел.пр.

[2] 30 май. — Бел.пр.