Серия
Номади (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Жанталас, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране
Еми (2016)
Корекция
plqsak (2016)
Форматиране
in82qh (2016)

Вместо предисловие

Какво е нещастие в този живот?

Степната трева, растяща в белия град,

не докосва умореното сърце.

В утешение на достойните

слова не е намерена спокойна мъдрост.

Без приятели самотата е старост-нерадост,

неразбираща снаха и девойка в изнемога.

Скитайки, народът ни отрича

нещастието в прорасналата с треви степ.

Нещастен и жалък е наставникът, когато

е лишен, от какъвто и да е ученик.

Изобилието от роднини, но нейде далече,

няма да замени щастието на тези ти дни.

Колкото и да е добър героят богатир,

не ще е щастлив, когато е сам.[1]

Асан-Кайгъ

Вековете XV-XIX са време на особен разцвет на казахската литература — известно още като епохата жърау. Жърау били поети — импровизатори, автори на песенни размишления и наставления в стихове. Нерядко жърау били видни политически дейци, съветници на ханове, родоначалници и военачалници.

Поезията жърау се е явявала класическа форма на казахската поезия и функционирала на уникални основи. Структурно неин основен жанр бил „толгау“ — стихотворна медитация, възпяване-възхваляване в 7–8 стъпки със свободна ритмика, понякога и с елементи на риторика. Толгау обикновено бил посветен на някакво значително събитие, тоест това е повествователен, епичен, а не философски жанр. Това е авторска поезия, изпълнена със сложни художествени образи и почти винаги с патриотична тематика.

В някаква степен жърау са наследници на традицията на великите подвижници на тюркската ойкумена — Юсуф Баласагуни и Махмуд Кашгари, създали шедьоври на поезията и науката на тюркски език. В своите песни поетите жърау не просто възпявали значими исторически събития, но и им давали трактовка и коментари, и дори оценка, и то често в присъствието на всесилни ханове. И съгласно традицията, нито един хан не можел не само да накаже поета, дръзнал да посочи грешките на предводителя, но едва ли се осмелявал да покаже своята власт над твореца на словото. По своята сила и образност езикът жърау не отстъпва на установилите се в тюркско-иранската поезия форми като газелите, рубаите, туюга или таджниса.

Един от най-известните и почитани сред казахите жърау бил Казтуган Суюншъулъ. Той се родил в низините на Едил през 20-те години на XV век в семейството на съдия на Мангътския юрт. Неговите песни са образец на чергарската поезия, изпълнени с особено отношение към природата. Казтуган, бидейки един от известните ногайски военачалници, възпявал воинските подвизи, бил за обединение на степните племена под властта на казахските ханове.

С особена популярност през XVIII век се ползвал Бухар Калкаманулъ (1668–1781). Бухар жърау бил един от влиятелните съдии при Тауке хан и Абълай хан. Той е автор на голямо количество песни, посветени на единството на държавата и защитата й от външните врагове.

Алан, алан, алан ел…

Край мен земя си скъпа, щом

тук юртата е — моят дом.

Тук моят дядо Суюншъ

от радости не ни лиши.

Тук мойта майка Бозтуган

снаха била, а Казтуган

видял за първи път света.

Тук пъпът ми е хвърлен, та

земята с лък и със стрела,

в колчана с другите била,

душата ми запази тя.

Текат тук чудни три реки

в неописуеми лъки,

камилчета растат камили,

в земята моя взели сили.

Изчезнат агнета, спокойни,

ги срещаме по-многобройни.

Тук всички все били са равни —

богат и нищ дружат отдавна,

жребче и кон — пак равни двама,

тъй както хълм съседства с яма.

Трева телето надвишава,

шаран като овен тук плава,

като жребчета риба шета,

като овца тук жаба крета.

Камилата из хмела чезне

и конят как да пие лесно —

със риба цял вирът нали е?

Как дъното да се открие?

От жабешката глъч креслива

тук нощем трудно се заспива.

 

Едил, ти моя скръб горчива,

съдба си ми, и ти отива.

Не ми е горестта присъща —

земята моя ви прегръща.

Казтуган жърау

Бележки

[1] Превод на стиховете в предисловието от казахски и руски — К. Уразаева, А. Звездинов.