Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gesammelte Werke. Chronologisch geordnet (unter Mitw. von Marie Bonaparte, Prinzessin Georg von Griechenland). Hrsg. von Anna Freud (etc.). London: Imago Publ.; Frankfurt a/M: Fischer., ???? (Пълни авторски права)
Превод от немски
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)
Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване, начална корекция и форматиране
Mandor (2013 г.)
Форматиране
pechkov (2013 г.)
Допълнителна корекция
zelenkroki (2014-2015 г.)

Издание:

Автор: Зигмунд Фройд

Заглавие: Детската душа

Преводач: EAP

Година на превод: 1993

Език, от който е преведено: немски (не е посочено)

Издание: първо

Издател: Eurasia Academic Publishers; Евразия

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: научен текст (не е посочено)

Националност: австрийска

Печатница: ДФ „Абагар“

Редактор: Пламен Възланов

Научен редактор: д.ф.н. П. И. Градинаров

Коректор: Чавдар Витов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1673


Раздел I
Детската сексуалност

Вместо увод

a) Недостатъчното внимание към сексуалния живот на децата

Към общоприетото схващане за половия нагон се отнася и мнението, че той отсъствува в детството и се появява едва в периода от живота, който е получил названието пубертет.[1] Но това изобщо не е обикновена грешка. Тя има тежки последствия, тъй като предимно в нея се корени нашето сегашно непознаване на основните положения на сексуалния живот. Задълбоченото изучаване на сексуалните прояви в детството вероятно би ни открило съществените черти на половия нагон, би ни показало неговото развитие и образуването му от различни източници.

Заслужава внимание фактът, че авторите, които се занимават с обяснение на свойствата и реакциите на възрастния индивид, отделят много по-голямо внимание на доисторическата епоха, т.е. на живота на предците, като приписват доста по-голямо влияние на наследствеността, отколкото на другия предшествуващ период, който се отнася до индивидуалното съществуване на личността — периода на детството. Би могло да се предположи, че влиянието на този период от живота е по-лесно за разбиране и че то заслужава повече внимание, отколкото наследствеността.[2] В литературата се срещат случайни споменавания на преждевременни сексуални изблици на малките деца, ерекция, мастурбиране и опити, напомнящи за коитус, но за това се говори като за куриоз, като за отблъскващи примери на преждевременна поквареност. Доколкото зная, нито един автор не е имал ясна представа за закономерностите на сексуалното влечение в детството и в появилите се голямо количество трудове за развитието на детето почти винаги липсва глава за сексуалното развитие.[3]

b) Инфантилната амнезия

Причината за това странно пренебрежение виждам отчасти в съображенията, продиктувани от общоприетите възгледи, с които авторите са се съобразявали в резултат на тяхното собствено възпитание, отчасти в психичния феномен, който до този момент не се е поддавал на обяснение. Имам предвид своеобразната амнезия, която при по-голяма част у хората (не при всички!) обгръща първите години от детството до шестата или осмата година. До този момент не ни е идвало наум да се учудваме на тази амнезия, а между другото имаме пълно основание за това. Разказват ни, че през тези години, за които по-късно не сме запазили в паметта си нищо освен някои бегли и фрагментарни спомени, ние живо сме реагирали на впечатленията, умеели сме по човешки да изразяваме мъка и радост, да проявяваме любов, ревност и други страсти, които тогава силно са ни вълнували, че дори сме изразявали своето мнение, което е привличало вниманието на възрастните като доказателство за нашата разсъдливост и пробуждаща се способност за съждение. И за всичко това вече като възрастни ние нищо не помним. Защо нашата памет така изостава от останалите ни душевни функции? Имаме основание да мислим, че в нито един друг период от живота тя не е била по-възприемчива и способна към възпроизводство, отколкото именно в тези години на детството.[4]

От друга страна, ние трябва да приемем — или можем да се убедим от психичното изследване над други лица, — че същите тези впечатления, които вече сме забравили, въпреки това са оставили най-дълбоки следи в нашия душевен живот и са имали решаващо влияние върху нашето по-нататъшно развитие. Следователно става дума не за действително изчезване на детските спомени, а за амнезия, подобна на онази, която наблюдаваме при невротиците по отношение на по-късни преживявания, и чиято същност се състои само в отклоняването от съзнанието (изтласкването). Но какви сили извършват това изтласкване на детските впечатления? Който разреши тази загадка, той ще обясни и истеричната амнезия.

Все пак трябва да подчертаем, че съществуването на инфантилната амнезия създава нова точка на съприкосновение между душевния живот на детето и психоневротика. Преди това ние вече се сблъскахме с друга точка на съприкосновение, когато бяхме принудени да приемем формулата, гласяща, че сексуалността на психоневротиците се е запазила на детско равнище или се е върнала към него. Не трябва ли в края на краищата и самата инфантилна амнезия да бъде свързана отново със сексуалните преживявания от детството.

Впрочем идеята да се свърже инфантилната амнезия с истерията е нещо повече от една остроумна игра на мисълта. Истеричната амнезия, която служи на изтласкването, се обяснява само с това, че у дадения индивид вече има определен запас от спомени, с които той не може съзнателно да се разпорежда и които по асоциативен път притеглят към себе си всичко онова, върху което от страна на съзнанието въздействуват отблъскващите сили на изтласкването.[5] Може да се каже, че без инфантилната амнезия не би имало и истерична амнезия.

Предполагам, че инфантилната амнезия, която за всеки човек превръща детството като че ли в доисторическа епоха и скрива от него началото на собствения му полов живот, е виновна за това, че не се обръща никакво внимание на значението на детската възраст за развитието на сексуалния живот. Единичният наблюдател не е способен да запълни появилата се по този начин празнина в нашето знание. Още през 1896 година аз подчертах значението на детските години за появата на известни важни феномени, които зависят от половия живот, и от този момент непрестанно поставям на преден план значението, което периодът на детството има за сексуалността.

Бележки

[1] Пубертетен — полово зрял, „възмъжал“; пубертетен период — период на настъпването на половата зрялост.

[2] Не е възможно също така правилно да се прецени приносът на наследствеността, без да се отдаде дължимото на значението на детството.

[3] Изказаното тук мнение се стори и на мен самия рисковано и затова реших да го проверя, като отново прегледам литературата. В резултат на това оставям изказването си непроменено. Научната разработка на телесните и душевните феномени на сексуалността в детска възраст се намира все още в зачатъчен стадий. Един автор — С. Бел (A preliminary study of the emotion of love between the sexes. American Journal of Psychology, XIII, 192) — казва следното: „Не познавам нито един учен, който би дал обстоятелствен анализ на емоцията, такава каквато тя е през младостта.“ Соматичните сексуални прояви в допубертетния период са привличали вниманието само като признаци за изроденост и във връзка с проявите на изроденост. Главата за любовния живот на децата отсъствува както във всички описания по психология от този период от възрастта, които аз съм чел, така и в известните произведения на Прайер, Болдуин (Die Entwicklung des Geistes beim Kinde und bei der Rasse), Пере (L’enfant de 3–7 ans, 1894), Щрюмпел (Die pädagogische Pathologie, 1899), Карл Гроос (Das Seelenleben des Kindes, 194), Т. Хелер (Grundriß der Heilpädagogik, 194), Сьоли (Untersuchungen über die Kindheit, 1897) и др. Най-добра представа за сегашното положение на нещата в тази област получаваме от вестник „Die Kinderfehler“ (започвайки от 1891 г.). Убеждаваме се, че не е нужно вече да откриваме съществуването на любовта в детска възраст. Пере я защитава, К. Гроос (Игрите на хората, 1899) споменава като за нещо общоизвестно, че на някои деца още от най-ранна възраст демонстрират сексуални стремежи и изпитват потребност да докосват другия пол (с. 336); най-ранният случай на поява на полови любовни преживявания (sex-love) според наблюденията на С. Бел се е отнасял до дете на две години и половина. По този повод срв. и Елис, Das Geschlechtsgefühl, 193, Appendix, II.

Гореспоменатият обзор на литературата, свързана с детската сексуалност, трябва да бъде променен след появата на обширния труд на Стенли Хол (Adolescence, its psychology and its relation to physiology, anthropology, sociology, sex, crime, religion and education. 2nd vol., N.Y., 1908). Новоизлязлата книга на А. Мол „Das Sexualleben des Kindes“ не дава повод за такава модификация. По този въпрос вж. Bleuler. Sexuelle Abnormitäten der Kinder. Jahrbuch der Schweizerischen Gesellschaft für Schulgesundheitspflege, IX, 1908.

Книгата на д-р Хуг-Хелмут Aus dem Seelenleben des Kindes, 1913, напълно се съобразява със сексуалния фактор, на който преди това не обръщаха внимание.

[4] Направих опит да разреша проблема, свързан с най-ранните детски спомени в статията си ÜberDeckerinnerungen. Monatsschrift für Psychiatrie und Neurologie, VI, 1899.

[5] Не е възможно да се разбере механизмът на изтласкването, ако се вземе под внимание само един от тези два съвместно действуващи процеса. За сравнение може да служи начинът, по който туристите се изкачват на върха на голямата пирамида в Ел-Гиза: от едната страна ги бутат, а от другата ги теглят.