Йежи Шчигел
Трънакът (15)

15

Като видя приближаващата се група, Бенек засвири тревога. Тадек и Витек напуснаха кухнята, Стефек и Юрек — мазето и в пълно бойно снаряжение застанаха пред скривалището. Видяха, че отстрани до групата върви Гетек и държи в ръката си копие. Веднага го познаха.

Тадек и Витек слязоха от възвишението и се затичаха към тях. Когато наближиха, Гетек се спря. Най-вероятно искаше да захвърли копието и да офейка, но в този момент зад гърба му се появи Зимек.

— Напред! Напред! — викаше той, горд от сегашната си роля.

Дойдоха и другите. Заобиколиха пленниците. Зимек, застанал мирно, рапортуваше:

— Вожде, разрешете да доложа, заповедта е изпълнена!

Бенек го погледна. Каква заповед? Но реши да не наказва Зимек за самоволното му отлъчване и той им разказа всичко.

— Отведете ги настрана! — изкомандва Бенек, като се обръщаше към Витек. — Да стоят ето там, в онзи дол — посочи с пръст той. — Пази ги като зеницата на окото си! А ти тръгвай с тях! — измърмори вождът, без да погледне Гетек.

Когато Витек се отдалечи на няколко крачки с пленниците, Бенек заговори:

— Какво да ги правим сега?

Никой не му отговори. Всички чакаха какво ще каже Зимек. Отначало той като че ли се колебаеше, но най-накрая каза:

— Трябва да ни изпеят всичко, което знаят.

— А с Гетек какво ще правим? — попита Юрек.

Зимек се усмихна.

— Когато ги нападнах, Гетек лежеше на земята, вързан от самите тях. Май много не го обичат.

— Как така вързан? — смаяха се те.

Зимек се усмихна.

— Ако не беше така, нямаше да върви с мене чак до тук, а щеше да офейка още при първия удобен случай.

— Стефек, извикай го! — заповяда Бенек.

— Какво искаш от него? — попита Тадек.

— Искам да знам защо са го вързали пяскарите и какво знае за тях.

Всички погледнаха към приближаващия се Гетек. Вървеше послушно, като все още държеше копието в ръката си. Момчетата замълчаха. Почувстваха се неловко. Техният бивш другар — предател. Как да разговарят с него? Ако го бяха хванали като вършеше някоя подлост, щяха да знаят, но сега? Насядаха на възвишението. Гетек стоеше срещу тях. Зад гърба му стърчеше Стефек. Зимек прекъсна неловкото мълчание.

— Казвай всичко каквото знаеш! — заповяда немного сурово той.

— За какво? — измънка нерешително Гетек.

— За пяскарите. Защо те бяха вързали? — обади се Юрек.

— От деня, в който стоях при хвойновия храст, не ходя при тях — каза Гетек, като гледаше в земята.

— Защо? — попита Бенек.

Гетек мълчеше.

— Казвай! — заповяда му пак Зимек.

Гетек вдигна глава.

— Пяскарите ме считат за ваш шпионин. Смятат, че тогава нарочно съм ги вкарал в клопката и сега ми отмъщават.

Стефек се закиска. Всички го погледнаха с упрек. Гетек захлипа.

— Простете ми, лошо постъпих. Предадох ви, но ви се кълна, че вече ще съм ви предан. Накажете ме най-сурово! Ако искате ме пребийте! Завържете ме за хвойната цяла седмица, само ми простете! Искам да остана при вас!

Предаде ги, постъпи като свиня, но зова на тяхната улица не му даде мира. Затова ги моли сега за прошка.

Не забелязаха как зад тях се появи Заремба. Стоеше скрит зад едно клонесто борче и ги наблюдаваше. Гетек вече не плачеше. С наведена глава чакаше присъдата. Стефек отмести копието си и се загледа в бялото, разпокъсано облаче, което плуваше над Трънака. Единствен той виждаше Вешек Заремба, но си мълчеше.

Напрегнатата тишина продължи прекалено дълго.

— Добре — с хриплив глас каза Бенек. — Ще те приемем при нас, но да знаеш, че наказанието за предателството няма да ти се размине.

Станаха. Стефек видя суровото лице на Заремба, на което за миг се появи лека усмивка. Когато след няколко секунди погледна към борчето, Вешек беше изчезнал. „И той е от нашата улица“ — помисли си.

По заповед на вожда Зимек и Стефек енергично пристъпиха към следствието. Най-напред взеха на мушката Рижия Мачек.

— Кой е Гръмотевицата? — попита Зимек, като размахваше копието си.

Мачек мълчеше.

— Кой е Гръмотевицата? — повтори въпроса си той.

Мачек не отговори и го гледаше с омраза.

— Казвай! — настояваше Зимек.

— И на парчета да ме нарежете пак няма да кажа! Досега не исках да воювам с вас, но от днес ще вдигна на крак целите Пяски и тежко ви и горко!

— Няма ли да кажеш? — изръмжа Зимек.

Той сграбчи Мачек, но в това време Бенек, който скришом ги наблюдаваше, изникна пред него като изпод земята.

— Остави го! — каза.

Зимек трепна като от удар. Разгневени, двамата стояха един срещу друг и се гледаха. Зимек целият трепереше от яд. Бенек освободи ръцете на Мачек.

— Изчезвай! — заповяда му той.

Онзи стоеше като вдървен и не се помръдваше от мястото си.

— Чу ли какво ти казаха? — изръмжа Зимек. — Изчезвай!

— Покажете ми вашия Трънак! — съвсем неочаквано ги помоли Рижият.

— Какво? — смая се Бенек.

— Покажете ми Трънака! И ние искаме да си построим нещо такова.

— Никога! — отсече вождът. — Освен ако дойде Гръмотевицата и ни се извини. Тогава ще поговорим.

Рижият Мачек си тръгна без да каже нито една дума. Вървеше изправен, спокоен и нито веднъж не се обърна, за да ги погледне.

В това време се върнаха разузнавачите. Бяха изпотени и задъхани като след дълго и продължително бягане. Сведенията не бяха от най-приятните. Пяскарите не готвеха никаква изненада, но бяха към тридесет души. Въртяха се на групички около къщата на кучкаря, въоръжени с камъни и тояги. Метек твърдеше, че почти никой от тях няма прашка.

— Видя ли Гръмотевицата? — попита го Зимек.

Метек отрицателно поклати глава.

— Движат се на групи и не можеш да разбереш кой командва — обясни Кажик. — А колкото до прашките, видях, че няколко от тях имат. Другите може да ги носят в джобовете си.

— Не е много радостно това, което казвате — заяви Бенек.

— Можем да ги изненадаме, но трябва още сега да отидем там с копията, камъните и да ги разпердушиним — предложи Кажик.

— Това е глупаво — обади се Стефек. — Сега поне се въртят край къщата на кучкаря, а ако ги подгоним, ще се промъкнат през гората до Трънака.

— Точно от това се страхувам — съгласи се Бенек. После погледна към небето. — Отдавна вече мина обяд — каза той. — Ами да отидем да хапнем набързо, пък после ще сложим наоколо постове и ще чакаме. Ще се опитаме да ги задържим по-далече от Трънака, а ако не успеем, ще излезем от скривалището и ще се бием до последна капка кръв.

Зимек и Стефек продължаваха да водят следствието. Те бяха получили от Бенек ясна заповед: ако пленникът не отговори след третото запитване и след заплахите, да се пусне, при условие че се закълне да не участва във войната. Юрек, като заместник вожд имаше задължението да следи как се провежда разпита.

Геньо Шишкото се дърпаше през целия път, ругаеше, заплашваше, но като го попритиснаха повечко, омекна.

— Казвай кой е Гръмотевицата! — извика Зимек, като заплашително размахваше юмрук под носа му.

— Всичко ще ви кажа, само ме развържете!

— Не, така говори!

— Наш вожд — започна Шишкото — доскоро беше Мрачният Зенек, синът на гробаря, но преди няколко дни избрахме Яцек Скакалеца.

— Лъжеш! — изкрещя Зимек.

— Да пукна, ако лъжа! — кълнеше се Шишкото.

— Колко души сте? — питаше Зимек.

— Много. Някъде около сто.

— Какво? Сто ли? Хайде изброй ги!

Но Шишкото успя да изброи само двадесет и шест.

— Стига! — прекъсна го Зимек. — Казвай сега как искахте да ни изненадате?

— Не знам, не знам — стенеше Шишкото. — Пуснете ме!

— Стефек, донеси пръчките!

— Ще кажа, ще кажа! Не сме искали да ви изненадваме — заговори бързо той. — Искахме само да ви изпъдим от Трънака и да се пренесем в него.

— Какво, и ти ли искаше?

— Аз не исках.

— Закълни се!

— Заклевам се!

— Виж какво — говореше Зимек, — ще те пуснем, но ако независимо от клетвата вземеш участие във войната, ще кажем на твоите, че си ги предал.

Шишкото стана сериозен.

— Не им казвайте! Няма да участвам, само ме пуснете — скимтеше той.

Отвърнаха се с презрение от него. Стефек бързо му развърза ръцете.

— Изчезвай! — извика.

Шишкото бягаше като истински страхливец. Непрекъснато се озърташе да види дали не го преследват.

Ярек Шушумигата започна да говори още като видя Зимек с пръчката в ръка. Той не само потвърди сведенията за вожда на пяскарите и техните намерения, но даже им разказа как отначало Рижият Мачек и Скакалеца не искали да започват война. Чак когато Гръмотевицата — Мрачният Зенек я обявил, решили да се присъединят.

Не го накараха дори да се закълне. Знаеха, че в устата на Шушумигата клетвата не значи нищо. Стефек го удари с копието и му се закани:

— Само ако те хванем още веднъж, ще те пречукаме от бой!

Означало Шушумигата страхливо се оттегляше, после се затича, а когато стигна до гората, започна да крещи и заплашва. Зимек опъна прашката си и затропа с крака на едно място. Онзи изчезна като дух между дърветата. По едно време момчетата чуха, че Кажик удря по консервената кутия. Викаше ги на обяд. Всички тръгнаха към Трънака.