Донко Найденов
Въплъщението на сатаната (1)

Ухапването

Къщата се намираше на диво място, потънала в ярка тучна зеленина. Бенджамин я гледаше с любов и умиление, защото тя вече бе негова, само негова. Многобройните проблеми, свързани с покупко-продажбата на този имот, с оправянето на множеството документи за собственост, както и безкрайните чакания пред кабинетите на общинските чиновници, му бяха дошли в повече и той всячески се мъчеше да прокуди умората, обладала тялото и душата му.

„Една разходка сред природата би ми подействала добре“ — помисли си той и се отпусна върху мекия стол.

Щеше да остане тук поне седмица, докато се отърси от всички емоции, последвали пенсионирането му. Като дългогодишен служител на полицията, той получи десет брутни работни заплати и с тях купи безценния имот.

И вече бе тук, сам, необезпокояван от никого. Наслаждаваше се на масивното двуетажно жилище, на двете череши, липата и огромния бор, които растяха в двора му, на плувналите в цветове градинки и ливадата, покрита с райграс. Всичко това бе негово притежание и на никой друг. Устата на Бенджамин се разшири в приятна усмивка, а очите му засияха от щастие, въпреки изтощеното му тяло.

Погледна красивата гора зад вилата. Една малка и едва забележима пътека навлизаше всред величествените букове и се губеше в романтиката на тъмнината. Дъждовните облаци в небето придаваха мрачно очарование на дърветата, обливайки ги със студен сивкав оттенък.

Бенджамин тръгна към гората с усмивка на лицето, въпреки лошото време. Магията на спокойствието го бе завладяла и той чувстваше огромната разлика между забързания живот в града, съпътстван с множество проблеми и почти непрекъснато напрежение, и спокойната идилия, царуваща в тази приказна местност. Тревите, цветята и храстите тук бяха диви, естествени, в тон с цялата зелена околност, за разлика от градските им побратими, растящи по оскъдните паркове, подредени в строго определен ред. Въздухът ухаеше на природа и хармония, на свежест и красота.

Когато навлезе в гората, почувства хлад, който го ободри още повече. Небето, подаващо се между високите клони на буковете, осветяваше неравномерно твърдата почва. Нямаше никакви хора, никакви пейки, маркировки или изкуствени алеи, чуваха се само непримиримото пеене на птиците и шумът на листата, предизвикан от лекия ветрец.

Бенджамин спря, подпря се на едно дърво и задиша дълбоко. Усети как организмът му се изпълва с голямо количество чист въздух, без бензинови пари, прах или други газове, замърсяващи околната среда.

* * *

Изведнъж долови движение зад себе си. Обърна се рязко и… нещо скокна към него и го УХАПА по ръката! Всичко стана за секунда и докато съзнанието на Бенджамин опитваше да възпроизведе това събитие, натрапникът изчезна безшумно в тъмните дебри на гората. Бенджамин погледна ръката си и видя огромна бразда, започваща от лакътя и завършваща почти до дланта. Кръвта извираше леко от нараненото място и той усети болка, примесена със сърбеж.

Тръгна на бегом към къщата. Раната бе голяма и трябваше час по-скоро да се промие и превърже, защото имаше опасност да се инфектира. Във вилата нямаше йод или спирт, но се намираха големи запаси от уиски и водка, които щяха да свършат същата работа.

На път към дома си той мислено се върна към случката. Това бе вълк или поне така му се стори. Но имаше нещо нередно в него. Той се бе появил твърде тихо, бе го одраскал по ръката и после… после сякаш се бе изпарил. Без никакви следи, без никакъв шум или вой. Все едно се бе разтворил в тъмнината. А очите му?! Не, това не могат да бъдат нормални очи. В никакъв случай! Бенджамин стисна силно глава, за да прогони тези идеи, но без успех. Очите на звяра светеха страховито в ума му, с аленочервено сияние, и излъчваха невероятна злоба и омраза. Бенджамин се затича към жилището си, като се стараеше да не поглежда назад.

Прибра се, седна на един стол и се загледа в пострадалата си ръка. Кръвотечението бе спряло, но бе оставило черни дири по кожата, а мястото около раната се бе подуло и бе придобило розовия цвят на възпалението. Той отвори един шкаф, извади еднолитрова бутилка водка, отвъртя капачката и затаи дъх, подготвяйки психиката си за щипещата спасителна болка, която неминуемо щеше да изпита. Стисна зъби и заля нараненото място с прозрачната алкохолна течност. Но болка не последва, все едно върху раната бе изсипана вода.

Взе щипка памук от аптечката и с него почисти кръвта около браздата, след което го напои с водка и го потърка в раната. Отново нищо — никаква реакция. Бенджамин се взираше дълбоко в ухапаното място, мъчейки се да намери обяснение.

Той се сети, че в сака му има парфюм. Бе скъп и много по-силен от водката или уискито. Извади го и пръсна няколко пъти, после зачака резултата. Единственото, което усети, бе леко охлаждане и стягане на кожата по напръсканото място. „Господи, какво пък ще да е това чудо“ — каза си наум и се облегна замислен на стола.

Накрая отиде до аптечката, взе мехлем и марля и превърза пострадалата ръка. Реши, че утре сутрин ще запали колата и ще потърси медицинска помощ в града.

Бенджамин погледна през прозореца — отвън луната безуспешно се мъчеше да пробие дебелия куп облаци и приличаше на бледа мъглявина. След това измъкна от хладилника две консерви супа, бутилка бира и порция стек, и излапа набързо всичко. Включи телевизора, но след малко го спря, защото по каналите не даваха нищо интересно. Накрая оправи леглото си, мушна се под меките завивки и загаси нощната лампа. Умората от отминалия ден беше надделяла над всичко останало и той вече не мислеше за раната, нито за странното същество, което я бе причинило. Бавно се пренесе в света на сънищата, изоставяйки болката в настоящето.