Включено в книгата
Оригинално заглавие
Corpus Delicti, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 2 гласа)

Обект на престъплението: обектът (материална субстанция) върху който е извършено престъпление, например труп на убит човек или овъглените останки на опожарена къща. Corpus delicti на едно престъпление е обектът му, който включва два елемента — актът и криминалното изпълнение на този акт.

 

Юридически речник на Блек

ПРОЛОГ

Тод водеше всички момичета тук — кулата на спасителен пост номер 18 на плажа в Нюпорт. Докато не се сдобиеше с апартамент като по-големия си брат — със стерео уредба, огромно водно легло и хладилник, натъпкан с бира, това щеше да си остане най-доброто място, където можеше да заведе момиче вечер. Всички спасителни постове бяха близо до високия скат по протежение на плажа, върху който в един ред, с фарове, насочени към морето, паркираха колите. Предпочиташе пост номер 18, защото бе построен на малко по-ниско място, така че светлините от автомобилите се плъзгаха над него и обливаха водната повърхност оттатък, без да го смущават.

Кулите имаха малко остъклено помещение и широка около два метра тераса, върху която по цял ден се излежаваха спасителите — с изтегнати крака, с ръце зад тила и насочени към океана носове, покрити с бяло, за да не изгорят. Когато оранжевото слънце достигнеше хоризонта и сенките на кулите станеха по стотина метра, спасителите заключваха сърфовете, банските и шамандурите си заедно със сивите дървени стълби в специалните бараки отдолу и си тръгваха към къщи.

Ако нямаше стълба, човек би трябвало да е шимпанзе, за да се изкачи на кулите. А и кой ли би тръгнал да прави подобно нещо? Горе нямаше нито какво да се счупи, нито какво да се открадне.

Мястото беше отлично. Тод използваше къса въжена стълба, която прибираше, след като качеше горе одеалата и малката мека възглавничка, която осигуряваше на момичетата максимален комфорт. Не се нуждаеше от нищо друго — освен от бира. И от момиче, разбира се.

— Искаш ли още една? — попита той Никол. Тя беше новата водачка на клакьорките на училищния отбор по лека атлетика — жизнена блондинка, с коса до средата на гърба и наистина хубави балони.

— Чакай малко — каза момичето и повдигна бутилката, която държеше, за да види какво е останало в нея. — Добре. Дай.

Той отвори нова бира и й я подаде, като прокара ръка зад гърба й и задържа бутилката пред лицето й. Никол се усмихна закачливо и на един дъх пресуши половината. След това се оригна, закри устата си с ръка и се изкиска.

Тод се наведе и леко я целуна по бузата. Момичето веднага се обърна и впи устни в неговите. Мушна език в устата му. Добре че я има Мадона, помисли си той. Видеоклиповете й си бяха живи курсове по секс.

Започнаха да се прегръщат още по-буйно и той пъхна ръка под блузата й. Дланта му остана известно време върху покритата от сутиена гръд, след това другата се плъзна зад гърба й, напипа закопчалката и с едно ловко движение я освободи. Сутиенът увисна безжизнено.

Тод винаги държеше плажа под око, за да не се появят ченгета, пияници или някой друг, който да му развали работата, и когато белият мустанг спря на паркинга горе, той вдигна глава, за да види какво ще стане.

Колата закова на самия ръб, а предницата й увисна над бордюра, който ограждаше площадката.

Още преди да спре напълно, отвътре изскочи някаква жена и прахолякът от гумите я обви. Тя трясна вратата ядосано и се запрепъва надолу по пътеката към плажа. Когато след нея излезе едър мъж с огромни ръце.

Тод престана да целува Никол и извърна глава, за да може да наблюдава.

— Не спирай — прошепна тя. След това отвори очи и видя, че на лицето му е изписано нещо, което някак си не се вписваше в ситуацията. — Какво има?

— Ш-ш-ш-т!

Жената тичаше право към кула номер 18. Мъжът се спусна по стръмния скат на два големи скока. Долу се спъна и се претърколи, но веднага се изправи и продължи да я гони. Въпреки че затъваше до глезените, тичаше бързо и краката му хвърляха назад облаци пясък. Улови я точно под кулата. Сграбчи я за ръката и рязко я дръпна, за да спре.

Осветяваше ги крушката, монтирана в долния край на терасата, така че се виждаха съвсем ясно. Жената беше руса, с дълга коса като на Никол, но доста по-възрастна — като мадамата, която сваляше брат му. На тези години им е все едно какво правят, стига типът, с който го правят, да има презерватив и BMW, за да ги закара, където трябва, помисли си Тод.

Видът й беше кошмарен — червилото се бе размазало по едната буза, а косата й беше раздърпана, сякаш някой се бе опитвал да я отскубне от корените й. Едва се държеше на краката си. Олюляваше се като боксьор, получил кроше под брадичката, и Тод беше сигурен, че типът я е бил.

Когато я сграбчи, тя се обърна рязко, изръмжа нещо като „ще те убия“ и замахна с червените си нокти към лицето му.

Тод и Никол се залепиха за стената на терасата, колкото се може по-далеч от парапета, но въпреки това видяха, когато мъжът я улови за раменете и я разтърси. Главата й се залюля, като на кукла. Типът беше много едър — близо два метра. Тя също не беше дребна — имаше красиво тяло, със силни рамене и добре оформени крака. Най-накрая онзи я удари. Дланта му се стовари върху бузата й и въпреки шума от прибоя, Тод чу шамара съвсем отчетливо.

Това накара жената да престане да плаче за момент. Втренчи се в него стъписана, като бебе, което се мъчи да поеме дъх, за да изпищи за първи път. След това рухна в ръцете му и се разтресе от ридания. Той я прегърна и я притисна към себе си. След минута тя се поуспокои, вдигна очи към него и светлината от крушката я освети, сякаш беше на сцена. Тод си помисли, че е красива като кинозвезда.

Двамата с Никол лежаха неподвижно над тях и напрягаха слух. Шумът от морето заглушаваше гласовете, така че до ушите им долитаха само откъслечни фрази, умити от морските вълни — грохота, плисването на водата върху брега, оттичането назад и спорещите гласове в моментното затишие, докато следващата вълна набираше сили.

— Боже мой, Чад! — проплака жената. — Загазили сме!

— Какви ги дрънкаш? — изрева той в отговор и вълната заглуши останалото.

— Той е по петите ни — продължи тя след малко.

— Чакай — извика едрият. — Ти си проблемът, Робин. Ако се се скриеш, ще се отървем от…

Нова тежка вълна се плисна върху брега.

Двамата продължиха да крещят неразбираемо. Изведнъж жената направи крачка назад и удари мъжа по лицето. След това хукна. Той се спусна след нея и я настигна в началото на кея. Улови я за раменете, събори я и падна отгоре й. Тя започна да се съпротивлява, но без особен успех. Едрият я задържа с една ръка и я удари с другата. После още веднъж.

— Ще я пребие — прошепна Никол.

Онзи се наведе и дръпна жената, за да я изправи на крака. Тя се отскубна отново и изчезна в тъмнината оттатък кея, а той я подгони с крясъци.

Тод протегна ръка, отвори още една бира и се облегна на стената.

Настроението си бе отишло, в това поне беше сигурен. Да употребиш цял час, за да увещаваш едно момиче, и точно когато всичко е готово, да се появи някаква си маймуна и да премаже от бой такава красива жена пред очите ти!

— По-добре да си вървим, Тод — обади се Никол.

— Още една бира?

— Наистина трябва да тръгвам. Майка ми се прибира от работа в девет.

— Да. Добре.

Напипа стълбата и я спусна през парапета. Тя се разви и долния й край меко тупна в пясъка. Улови се за дъските на балкона и в този миг замря. Мъжът се връщаше. Тод направи крачка назад и вдигна пръст до устните си, за да предупреди Никол.

Едрият носеше жената. Ръцете и краката й висяха безжизнено отпуснати.

Не беше в съзнание. Вратът й бе изкривен под невъзможен ъгъл, изцъклените й очи и подутите й устни бяха отворени.

— Мъртва е! — проскимтя Никол едва чуто.

Тод вдигна ръка, за да я накара да мълчи, и започна да се моли едрият да не забележи стълбата.

Мъжът се изкачи по ската над плажа, като един-два пъти се подхлъзна на тревата, която го покриваше. При стъпките му ръцете и краката на жената се поклащаха.

Най-накрая стигна до бордюра и го прекрачи. Отключи колата, стовари жената на задната седалка и седна зад кормилото. Затръшна вратата и след миг изкривените фарове, насочени почти право надолу, обляха спасителната кула със светлина.

Тод и Никол се залепиха за пода. Колата даде малко назад, след това спря и мъжът превключи на дълги.

— Боже! Видя ни!

— Мълчи, Никол!

— Той я уби, Тод! Той уби тази жена!

— Дявол да го вземе! Мълчи!

Вратата се отвори и мъжът излезе, без да гаси мотора и фаровете.

— Да се махаме! — извика Никол.

Тод се огледа. Знаеше, че няма къде да отидат. И в двете посоки долу на плажа нямаше нищо, освен тъмнина. Може би имаше някакъв шанс да надбяга мъжа, но се съмняваше. Този тип беше шампион и му личеше отдалеч.

Не, най-доброто за тях бе да изтеглят стълбата и ако той се опиташе да се качи, Тод да го прасне по главата с бирена бутилка.

Мъжът застана върху ръба на скалата и се вгледа в осветеното от фаровете пространство. Никол лежеше на терасата и кафявото стъкло на бирената бутилка хвърляше чудати отблясъци по лицето й.

Изведнъж типът прескочи бордюра. Това е то, помисли си Тод, изтегли бързо стълбата и стисна импровизираното си оръжие.

Онзи спря по средата на ската, наведе се и вдигна нещо.

— Пуловерът й — прошепна Никол. — Това е пуловерът й.

— Да — отвърна Тод и остави бутилката.

Мъжът се качи на колата, даде заден и подкара.

Тод погледна Никол. Тя трепереше, сякаш се бе къпала в морето. Подаде й ръка и й помогна да се спусне по стълбата.

— Беше мъртва, нали? — проплака момичето, докато отиваха към колата.

— Не. Беше в безсъзнание. Пияна.

— Приличаше на умряла.

— Не — настоя Тод, като се мъчеше да изглежда спокоен. Но Никол беше права. Жената приличаше на умряла. Наистина.