Лари Нивън
Въртящи се цилиндри и възможността за глобално нарушаване на причинно-следствените връзки

Абсолютният времеви парадокс.

— От триста години воюваме — каза Куифтинг, — и аз разполагам със средството да приключа войната. Мога да унищожа Халейнското регентство.

Той изглеждаше изключително доволен от себе си и сякаш изобщо не се впечатляваше от факта, че е изправен пред императора на седемдесет свята.

Самият император му отговори.

— Това би било хубав номер. Но само си представете какво наказание ви чака, ако се провалите. Никой от генералите ми не би дръзнал да обещае такова нещо.

— Ние с тях си служим с различни похвати.

Куифтинг се намести в изключително ценното древно масажно кресло. Той беше дребен, закръглен и без нито един косъм по тялото си, както беше обичайно за професионалистите без благородно потекло. Такава една аудиенция би трябвало да го стресне и изпълни с благоговение.

— Аз съм математик. Вярвам ще се съгласите, че една машина на времето би била много полезно оръжие във войната.

— Така е — съгласи се императорът. — И щом предлагате чудеса, ще си поръчам и един кораб, пътуващ по-бързо от светлината.

— Аз наистина предлагам чудеса — потвърди Куифтинг. — Но на враговете ни.

Императорът се зачуди дали ученият не е пълен безумец. Но дори да беше, това никак не го заплашваше, защото физически се намираше на противоположната, тъмна страна на планетата. Неговата половина от залата беше само холографска проекция, макар Куифтинг да не го знаеше.

Половин дузина чиновници и куриери бяха допуснали този човек в присъствието на императора. Но защо? Може би бяха преценили, че предложенията му са полезни, но можеше да е и тъкмо обратното. Понякога удостояваха с аудиенция някой забавен безумец, за да разсеят скуката на императора.

— Идеята е много стара — продължи Куифтинг съвсем сериозно. — Проследих произхода й до преди около три хиляди години, когато идеята за полет в космоса е била само мечта. Мога да демонстрирам, че един масивен, безкрайно дълъг, въртящ се цилиндър може да бъде заобиколен от затворени времеподобни пътеки. Изглежда разумно да предположим, че един дълъг, но не безкраен…

— Един момент, май пропускам нещо.

— Вземате един масивен цилиндър — обясни Куифтинг отново търпеливо, — и го завъртате много бързо. Аз мога да задам курс, по който космически кораб да обиколи цилиндъра и да се върне в изходната си точка във време-пространството.

— Това ще е една функционираща машина на времето, нали така? Предполагам в цялата работа е намесена теорията за относителността. Но трябва ли цилиндърът да е наистина безкрайно дълъг?

— Не мисля. Достатъчно дълъг, съвсем краен цилиндър би имал същото поведение, освен в близост до краищата си.

— И като казвате, че можете да демонстрирате идеята си…

— На някой друг математик. Иначе нямаше да ми позволят да се срещна с Ваше Великолепие. В допълнение има исторически основания да смятаме, че не е нужно цилиндърът да е безкраен.

Това впечатли императора.

— Исторически? Наистина ли?

— Учудващо, нали? Но не е толкова трудно да се проектира една машина на времето, като имаме предвид Ефекта на Терчинг. Запознат ли сте с този ефект?

— Това е, което прави корпусите на корабите ни толкова твърди — отвърна императорът.

— Да. Нужно е цилиндърът да е много издръжлив, за да понесе въртенето, без да се разпадне на части. Разбира се, построяването му ще е изключително скъпо. Но други вече са правили подобни опити. Например Сдружението на шестте свята е започнало изграждането на такъв цилиндър по време на периода на Свободна търговия.

— Така ли?

— Имаме доказателства. Всъщност, археолозите са разполагали с тези записи още преди петдесет години, но не са имали никаква идея какъв е бил замисълът на конструкцията. Идиоти… Но това не е важно. Хиляда години по-късно, по време на Еднорасовите войни, Мао-Будистите са започнали да строят същата машина на времето в кометното сияние на Слънцето. Отделно, зад мъглявината Въглищен чувал^[1] се намира подобен дълъг, масивен цилиндър. Представлява кух корпус, отчасти под въздействието на ефекта на Терчинг, обхващащ неутронно ядро. Смятаме, че него го е построила една чуждопланетна раса, наречена Кчиприйзи. Краищата са рупорообразни, вероятно, за да компенсират отрицателния им ефект. В близост до цилиндъра има ракетни двигатели, готови да бъдат прикрепени и да го завъртят.

— Никой никога ли не е завършвал някоя от тези машини?

— Никой! — натърти Куифтинг и лицето му се разпъна в свирепа усмивка.

Нямаше никакво съмнение, ученият не изпитваше никакво благоговение пред императора. Един математик има абсолютна власт над собствената си империя, която е много по-предвидима и се управлява по-лесно от всякаква версия на вселената, в която императорът би повярвал.

— Сдружението на шестте свята се разпаднало, когато проектът им е бил още в самото начало. Опитът на Мао-Будистите… Ами, знаете какво се случи със Слънчевата система по време на Еднорасовите войни. Що се отнася до расата Кчиприйзи, доколкото разбирам, космическите им полети, продължили поколения наред, са ги изтребили, поради разстройство на биоритмите им.

— Та това е смехотворно!

— Каквото и да се е случило, те са измрели до крак, а след себе си са оставили полузавършения артефакт.

— Аз все още не ви разбирам напълно — призна си императорът.

Той беше висок, мускулест, с телосложение на боксьор. В тази настояща ера здравословният вид беше признак на аристократично потекло.

— Опитвате се да ми кажете, че построяването на машина на времето е не особено сложно, но скъпо начинание. И, веднъж готова, машината ще може да транспортира неограничено количество кораби. Така ли е?

— О, да.

— И ние ще можем да пратим бойните си кораби назад във времето, за да изтребят предците на нашите врагове? Но явно всички други, които са опитали да направят същото, са прекъсвали или изоставяли проекта по една или друга причина.

— Точно така.

— Защо?

— Вярвате ли в причинно-следствените връзки?

— Разбира се… Но, тогава няма как да вярвам, че пътуването във времето е възможно, нали?

— Една функционираща машина на времето би унищожила причинно-следствените връзки във вселената. И, изглежда, вселената е устойчива на такава намеса. Нито една машина на времето никога не е била завършена. Ако Халейнското регентство направи опит да я построи, нещо ще ги спре. Мъглявината Въглищен чувал се намира на Халейнска територия. Всичко, което трябва да направят, е да монтират двигателите към устройството на Кчиприйзи и да го завъртят.

— С което моментално ще предизвикат собствената си гибел. Високомерие! Гордостта, която предизвиква самите богове. Това ми харесва. Добре, да видим…

Императорът по принцип оставяше воюването на генералите си, но проявяваше дълбок интерес към шпионирането. Сега той чукна джобния си компютър и нареди:

— Искам да говоря с директор Чилбрийз. — След това се обърна отново към Куифтинг. — Виждате ли, директорът невинаги арестува известните ни вражески шпиони. Понякога само ги държи под наблюдение. Ще му наредя да задържи някой от тях и да направи така, че докато е арестуван, шпионинът случайно да попадне на изключителна важна за нас информация.

— Ще трябва да изглежда, като че сте одобрил проекта…

— Ние без друго се опитваме да си възстановим владението върху мъглявината Въглищен чувал. Ще засилим атаките в тази посока и това ще е достатъчно да убеди Халейнското регентство, че се опитваме да се докопаме до почти завършената машина на времето. Дори да се окаже, че грешите, което според мен никак не е изключено, поне ще ги накараме да пропилеят част от индустриалните си ресурси. А може да подхванем и някой фиктивен диспут. За и против машината на времето, да речем. Ха! — В този момент усмивката на императора замръзна. — Ами какво ще правим, ако те наистина вземат, та построят тази машина?

— Това няма да се случи.

— Но вие казахте, че е възможно. Математическите изчисления го доказват.

— Тъкмо в това е въпросът, Ваше Великолепие. Самата вселена се противопоставя на такова действие — Куифтинг се усмихна уверено. — Нима не вярвате в причинно-следствените връзки?

— Разбира се.

Виолетово-бяла светлина блесна през прозорците зад математика и го превърна в рязко очертан черен силует. Куифтинг се втурна напред и се удари в холографската стена. Очите му бяха затворени, дрехите му тлееха.

— Какво е това? — изкрещя той. — Какво се случва?!

— Мисля, че нашата звезда избухна в свръхнова — отвърна императорът.

Стената угасна.

Един мелодичен глас обяви: Директор Чилбрийз е на линия.

— Вече няма значение.

Беше безсмислено да обяснява на директора как да внуши на враговете им да се опитат да построят машина на времето. Вселената отново беше предпазила своята причинно-следствена основа с безрадостна свирепост. Директор Чилбрийз беше обречен. А Куифтинг все пак беше успял да сложи край на войната. Императорът отиде до прозореца. В небето се извиваше ослепително северно сияние и светлината ставаше все по-ярка.