Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Futile Flight of John Arthur Benn, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Допълнителна корекция
moosehead (2016-2017)

Оформление на корицата: gogo_mir, 2017 г.

За корицата е използвана оригиналната корица от изданието от 1992 г.

История

  1. — Добавяне

„Като цяло, бих предпочел да съм във Филаделфия.“

Надпис на надгробния камък на У. К. Фийлдс[1]

Като превключи себе си на задна скорост с мрачна решителност, мъжът изостави двадесетия век далеч в бъдещето. Хиляда деветстотин петдесет и шеста година беше много подходяща за изоставяне. Джон Артър Бен видя как покрай него профуча буйното второ десетилетие на века; безгрижното девето десетилетие на предходния век и продължи да се носи все по-назад. Замисли се какво би било да управлява речна лодка по Мисисипи или да воюва под командването на Джон Пол Джоунс[2].

Преди да се усети, за една кратка секунда се оказа съвременник на друг свой съименник от миналото, Джон Смит, и това му даде повод да се замисли за живота на червенокожите преди намесата на колонизаторите. Междувременно пейзажът беше станал крайно монотонен, изпълнен единствено със смаляващи се дървета, затова Джон Артър Бен, освен назад във времето, се премести и странично в пространството. Ах, Англия.

Той подмина Бен Джонсън[3], с когото също споделяше името си отчасти, и се замисли дали да не намали, за да се запознае със знаменития си съименник крал Артур. Но тъкмо тогава му се наложи да кихне (беше изложен на сериозно течение, а беше пропуснал да се облече по-топло) и Артур профуча и изчезна обратно в утробата някъде в западен Уелс. Докато натикваше носната си кърпа обратно в джоба, успя да мерне само за миг част от интересна друидска церемония.

Джон Артър Бен изгуби съзнание някъде в неразборията на предхристиянската ера, както го бяха предупредили, че може да се случи и, когато се свести, откри, че лежи в доста неудобна поза, с глава насред туфа гъби. Гъбите и околните дървета бяха спрели да се смаляват, което подсказа на Джон, че е спрял или поне се движи много бавно. След малко той прецени, че всякакво движение е престанало и се изправи на крака.

Тук, в гората, му се стори много приятно, така че намери едно паднало дърво, на което да седне, извади от джоба си сандвич, увит в амбалажна хартия и малка вакуумна бутилка кафе. Когато приключи с храната, отиде до близък поток, изплакна бутилката и я прибра, а хартията хвърли във водата, за да я отнесе течението.

А сега какво?, помисли си той. Едва ли беше се върнал чак във времето на динозаврите. Тъкмо тогава го подгони един див глиган и го принуди да се изкатери на едно дърво. След всичко изживяно щеше да е истинско унижение да бъде убит от глиган, а, ако съдеше по бивните на животното, то беше напълно способно да го изтърбуши. Затова Джон Артър Бен се изкачи до още по-висок клон и поради упоритата обсада на глигана, се видя принуден да остане там за през нощта. Все някак успя да се унесе и да заспи. Когато съзнанието му, което се надяваше да умре в схватка с динозавър, се изплъзна, практичното му подсъзнание, което също се стремеше към самоубийство, но по доста по-обичаен начин, го извади от състоянието на обратната скорост.

Когато се събуди, той откри, че отново е във Филаделфия през 1956 година и осъзна, че това е необратимо.

Той се прибра вкъщи и се обеси в дрешника.

Бележки

[1] Това е епитаф, който актьорът пише сам за себе си, като шега, свързана с родното му място Филаделфия. Градът дотолкова не му е харесвал, че единственото място по-лошо от Филаделфия за него би бил гробът. — Б.пр.

[2] Американски морски командир, прочул се по време на Войната за независимост на САЩ. — Б.пр.

[3] Английски драматург и критик от 17-ти век. — Б.пр.

Край