Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Корекция и форматиране
radovid (2017)

Пустиня. Безнадеждни пясъци.

Измамни граници и светове.

На слънцето фаталните отблясъци

Насмешливо ни питат: Накъде?

 

Накъде сме тръгнали, загърнати

В трептящите надежди, страхове,

В съмнения, които да ни върнат

Превърнати на пясък грехове?

 

Накъде политаме, безумни, гонени,

Под палещия адов небосвод?

Конете ни се къпят в огъня,

Погубени от жажда за живот.

 

Къде ни водят вечните миражи,

Впримчени в юздите от метал?

Платихме за поредната си кражба,

Докрай от себе си раздали.

 

Пясъкът пломбира зъбите,

Седлото ни е царски трон,

Отдавна мечовете ни прокълнати

Не признават право и закон.

 

Къде са нашите градини,

Отрупани със забранени плодове?

Себе си е трудно да открием,

Да чуем собствените гласове.

 

Къде ни викат светли хоризонти,

Пленили ни в своята окръжност?

Конете ни са луди ветрогони,

Миражът на оазисите лъже.

 

Но успеем ли в очите си да се скрием

Сълзите от небето синьо,

В надеждата внезапно ще открием

Райските градини на пустинята.

 

октомври 2000 — март 2001 г.

Край