Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Корекция и форматиране
radovid (2017)

Ние всички сме произлезли от хаоса,

Мънички, навред разпилени прашинки,

Върху далечния, безкрайния си пауст

Проблясват дните ни златни стотинки.

 

Сребрее рамото ни тайнствено в мрака,

Отразило звездния космически път,

Път, по който двамата заедно крачим,

По който преоткриваме двама света.

 

Две прашинки се сливат сред хаоса

И тогава избухва космически взрив,

Върху далечния, вечния син пауст

Вселената в безграничен миг се роди.

 

май 2001 г.

Край