Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Корекция и форматиране
radovid (2017)

Вечността.

Неизмеримо ли е всичко вечно?

Животът ни се движи между началото и края.

Един миг безконечност.

След миг ще изчезнем,

Ще потънем в забравата,

Но този един миг ще остане,

Ще остане.

 

Обичам те.

Всъщност любовта дали е измерима?

Хвърляме за щяло и нещяло думите.

И аз тогава ще замълча.

Но дни, месеци, години

Ти си моето любимо безмълвие.

Когато отново те търся и в мен те намирам.

И те намирам.

 

Уморявам се.

Без теб съм като един бездомник,

Който все към теб ще търси път,

Като прашинка малка

Ще ме завърти светът огромен.

Докато не ме събори някой път

Бурята като дърво без корен,

Дърво без корен.

 

Вярвай ми.

Знам, че животът обикновено ти предлага

Кошница, изплетена от прекрасни лъжи.

Само дето да лъжа не се научих,

Не се научих да предавам.

Но нали трябва някому да вярваме! Кажи ми:

Можеш ли да повярваш?

Да ми повярваш.

 

Нужна си ми.

Открих в живота чрез теб смисъл,

Отговорих си на всички важни въпроси,

Във времето опознах себе си,

Научих се да обичам.

Теб и двете малки частици от теб ви нося

В мен всеки ден. Всеки миг ви обичам.

Обичам.

 

Позволи ми.

Животът ни е само един-единствен.

И аз бих искал на теб да го посветя.

Нима е нужно да страдаме,

Да се лутаме в лабиринти?

Защо не потърсим нашата обща мечта

И по пътя към нея за ръка да вървим,

Да полетим.

 

Обичай ме.

Нека обич да има, обич за двама.

Имам нужда от теб, от твоята ласка,

С моята ласка теб те дарявам.

Няма вчера. Днес се живее.

Днес е прозорец за утре.

Нека не губим толкова ценни минути,

В мига вечен за да останем,

За да останем.

 

25.03.2001

Благовещение

Край