Боян Бойчев
Странно

Знам, че сигурно е странно

Като нощен слънчев лъч

Денят на мойто рамо

Да се завърне изведнъж.

 

Знам, че сигурно е тихо,

Мълчи презрително небето,

Но вярвам в онзи миг,

Когато отново ще просветне.

 

Знам, сигурно наивно е,

Но нека думите мълчат,

Така понякога се стига

Свят познат и непознат.

 

Знам, сигурно е трудно,

Шепнат жълтите листа,

Дори обаче да е лудост,

Нека ме целуне есента!

 

Знам, че сигурно е странно,

Като листопад през май,

Но вярвам в парещите длани,

В което никой друг не вярва.

 

есента на 2000 г.