Боян Бойчев
Крепост

Непристъпна крепост съм —

Всички порти са залостени,

Мостовете — вдигнати,

Тетивата са натегнати,

Стрелците чакат знак,

Скрити зад озъбените бойници,

А слънцето се смее весело

По светлите лица на пиките.

 

А колко, колко искам

Да ми дойдете на гости,

Буен пир да вдигнем,

Да звънят другарски чашите

И рогове да свирят пак,

Да литнем на конете, буйните,

Отново да се смеем весело

И очите ни да греят истински.

 

Ала обсаждат ме войските,

Смъртоносен облак се носи,

Проблясват копия надигнати,

Троянските коне чертаят

В пепелта съдбовен знак.

Но аз ще поведа вярната си конница,

За да запеят мечовете весело

В миг последен преди кръвта да плисне.

 

септември 2000 г.