Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Naked Lunch, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 8 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
Сам юнак на коня (2012 г.)
Форматиране и корекция
NomaD (2012 г.)

Издание:

Автор: Уилям Бъроуз

Заглавие: Голият обяд

Преводач: Иван Киров (Тоби)

Език, от който е преведено: Английски

Издание: първо

Издател: Издателство „Парадокс“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1994

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Главен редактор: Ясен Атанасов

Редактор: Димитър Ташев

Художник: Цвятко Остоич; Николай Кулев

Коректор: Люба Никифорова

ISBN: 954-553-010-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2404


Предговор
Свидетелство относно една болест

Събудих се от Болестта на четиридесет и пет години, спокоен и нормален, и в сравнително добро здраве, като се изключи поотслабеният черен дроб, а и това, че плътта ми изглеждаше като взета на заем, характерно за всички, които преживяват Болестта… Повечето оцелели не си спомнят подробности от делириума. Аз очевидно съм водил подробни записки за болестта и делириума. Нямам точен спомен да съм писал бележките, които сега се публикуват под заглавието „Голият обяд“. Заглавието бе предложено от Джек Керуак. Разбрах какво значи заглавието чак при скорошното ми оздравяване. Заглавието значи точно това, което казват думите: Голият Обяд — замръзнал миг, в който всеки вижда какво има на върха на всяка вилица.

Болестта е наркотична зависимост, а аз бях наркоман петнадесет години. Като казвам наркоман, имам предвид наркоман, зависим от дрога (общ термин за опиум и/или производните му, включващ всички синтетични дроги — от демерол до палфиум). Употребявал съм много видове дрога: морфин, хероин, делаудид, еукодал, пантопон, диокодид, диосан, опиум, демерол, долофин, палфиум. Пушил съм дрога, гълтал съм я, инжектирал съм си я — венозно, подкожно, мускулно — взимал съм я във вид на супозитории. Иглата не е важна. Дали я смъркаш, пушиш, гълташ или си я пъхаш в задника, резултатът е същият: зависимост. Като говоря за наркотична зависимост, нямам предвид кейф, хашиш или което и да е производно на марихуана, мескалин, Bannisteria Caapi, ЛСД6, Свещените гъби или някой друг наркотик от групата на халюциногените… Няма данни, доказващи, че употребата на даден халюциноген причинява физическа зависимост. Действието на тези наркотици е физиологически противоположно на действието на дрогата. Съществува достойно за съжаление объркване между двата класа наркотици, дължащо се на ентусиазма на щатските, а и на други служби за борба с наркотиците.

За петнадесет години зависимост видях точно как действа вирусът на дрога. Пирамидата на дрога, всяко ниво изяжда долното ниво (не е случайно, че наркобосовете са винаги дебели, а наркоманът на улицата е винаги кльощав) и така до върха или върховете, тъй като има много дрогапирамиди, които се хранят от хората по света, всички построени върху основните принципи на монопола:

1. Никога не давай нещо за нищо.

2. Никога не давай повече, отколкото трябва да дадеш (винаги хващай купувача гладен и го карай да чака).

3. Ако можеш, взимай си всичко обратно.

Пласьорът винаги си взима всичко обратно. Наркоманът се нуждае от все повече и повече дрога, за да поддържа човешки вид… да се откупи от Абстиненцията.

Дрогата е форма на монопол и притежание. Наркоманът си стои, докато друсаните му крака го носят към центъра-опора на люлката-дрога до поредното падане в долната точка. Дрогата е количествена и точно измерима. Колкото повече дрога употребяваш, толкова по-малко имаш и колкото повече имаш, толкова повече употребяваш. Всички халюциногенни наркотици се считат за свещени от тези, които ги употребяват — съществуват Култ към Пейота, Култ към Банистерията, Култ към хашиша, Култ към Гъбите — „Свещените Гъби на Мексико правят възможно човек да види Бога“ — но никой никога не е и помислил, че дрогата е свещена. Няма култове към опиума. Опиумът е профанен и измерим като парите. Чувал съм, че едно време в Индия имало благотворна дрога, несъздаваща зависимост. Наричала се сома и я изобразявали като красив син прилив. Ако сома някога е съществувала, значи се е появил Пласьора, бутилирал я е, монополизирал я е, започнал е да я продава и сома се е превърнала в най-обикновена стара дрога.

Дрогата е съвършеният продукт… търговията, достигнала до своя предел. Няма нужда от реклама. Клиентът ще пропълзи и през отточен канал и ще се моли, за да купи… Търговецът на наркотици не продава стока на консуматора, той продава консуматора на стоката. Това не усъвършенства и не опростява стоката. Той изражда и опростява клиента. Той плаща на персонала си с дрога.

Дрогата се подчинява на една основна формула на „злия“ вирус: Алгебра на нуждата. Лицето на „злото“ винаги е лицето на абсолютната нужда: „Няма ли да го направиш?“ Да, ще го направиш. Ще лъжеш и мамиш, ще предаваш приятелите си, ще крадеш, ще направиш всичко, за да задоволиш абсолютната нужда. Защото ще си в състояние на абстиненция, на тотално робство и няма да можеш да действаш по друг начин. Абстинентните са болни хора, които не могат да действат другояче. Бясното куче няма друг избор освен да хапе. Фарисейското отношение няма да доведе до нищо освен ако целта ти не е поддържането на активността на вируса на дрога А дрогата е голяма индустрия. Спомням си разговора с един американец, който работеше в Комисията по афтоза[1] в Мексико. Шестстотин на месец плюс разноските.

— Колко ще трае епидемията? — запитах аз.

— Толкова дълго, колкото можем да я поддържаме… И да… може би афтозата ще се разпростре и в Южна Америка — каза той замечтано.

Ако искате да промените или да унищожите пирамида от поредни числа, променяте или премахвате числата в основата. Ако искаме да унищожим дрогапирамидата, трябва да започнем с дъното на пирамидата — Наркомана на улицата, — и да престанем донкихотските нападения към така наречените „босове“, непосредствено заменими. Наркоманът на улицата, който се нуждае от дрога, за да живее, е единственото незаменимо звено в аритметиката на дрогата. Когато няма наркомани, които да купуват дрога, няма да има и наркотрафик. Докато съществува нуждата от дрога, ще има и кой да я обслужва.

Наркоманите могат да бъдат излекувани или поставени под контрол — това значи разрешена доза морфин, под минимално наблюдение, подобно на носителите на тиф. Когато това бъде направено, дрогапирамидите на света ще се срутят. Доколкото ми е известно, Великобритания е единствената страна, която прилага този метод за разрешаването на наркопроблема. Там има около петстотин наркомани, поставени под контрол. В друго поколение, когато поставените под контрол наркомани умрат и бъдат открити болкоуспокояващи, функциониращи на не-опиумен принцип, вирусът на дрога ще бъде като едрата шарка — затворена страница, медицински куриоз.

Ваксината, която може да изпрати вируса на дрога безвъзвратно в миналото, съществува. Това е Апоморфинното лечение, открито от един английски лекар, чието име не мога да спомена, тъй като нямам неговото разрешение да го използвам, както и да цитирам от книгата му, базирана върху тридесет години апоморфинно лечение на наркомани и алкохолици. Съединението апоморфин се получава при загряването на морфин с хидрохлорен ацид. Открито е много преди да бъде използвано за лечение на наркомани. С години апоморфинът, който няма никакви наркотични или болкоуспокояващи свойства, е използван единствено като еметик — да предизвиква повръщане в случай на отравяне. Действа директно на центъра за повръщане в малкия мозък. Намерих това лекарство в края на наркоманския си път. Живеех в една стая в Арабския квартал на Танжер. От една година не се бях къпал, нито си бях сменял дрехите, нито ги бях свалял освен за да забия иглата във влакнестата сива вдървена плът на пределната зависимост. Не бях чистил стаята си нито веднъж. Празни кутии от ампули и боклуци бяха натрупани до тавана. Токът и водата бяха спрени отдавна поради неплатени сметки. Не правех абсолютно нищо. Можех осем часа да съзерцавам върха на обувката си. Размърдвах се единствено когато ежечасната доза дрога прекратеше въздействието си. Ако дойдеше приятел на гости — а те рядко идваха, тъй като нямаше много-много на какво да гостуват, — аз си стоях, без да ме е грижа, че някой е навлязъл в полезрението ми — сив екран, все по-празен и смътен — и без да ме е грижа, когато той излезеше от него. Ако бе умрял там на място, щях да продължа да си стоя така и да гледам върха на обувката си, в очакване да му пребъркам джобовете. Няма ли? Защото никога нямах достатъчно дрога — никой никога няма. Два грама морфин на ден, и пак не беше достатъчно. Дълго чакане пред аптеки. Бавенето е правило в бизнеса с дрога. Човекът винаги закъснява. Това не е случайно. В света на дрогата няма нищо случайно. На наркомана му се преподава непрекъснато един и същи урок — точно какво ще се случи, ако не си плати дозата. Намери пари, иначе… Изведнъж дозата ми започна да скача. Два грама и половина, четири грама на ден. И пак не бе достатъчно. Не можех да плащам.

Стоях с последния си чек в ръка и осъзнах, че това бе последният ми чек. Взех следващия самолет за Лондон.

Докторът ми обясни, че апоморфинът действа върху малкия мозък, регулира метаболизма и нормализира кръвообращението така, че ензимната система на зависимостта се разрушава за период от четири или пет дни. Щом малкият мозък се регулира, апоморфинът може да бъде спрян и приложен само в случай на ремисия. (Никой не се друса с апоморфин. Няма нито един случай на пристрастяване към апоморфина.) Съгласих се да бъда подложен на лечение и влязох в клиника. През първите двадесет и четири часа бях буквално обезумял параноик, както повечето наркомани при остра абстиненция. Този делириум бе разсеян с двадесет и четири часова интензивна терапия с апоморфин. Докторът ми показа диаграмата. Бях получавал минимални количества морфин, които не биха могли да обяснят липсата на по-остри абстинентни симптоми като мускулни и стомашни спазми, треска и моя личен специален симптом — Студеното Горене, подобно на огромен кошер, покриващ тялото и натъркан с мента. Всеки наркоман си има свой собствен симптом, който пречупва остатъците от самоконтрол. Някой член липсваше в уравнението на абстиненцията — и този член можеше да бъде само апоморфинът.

Видях, че лечението с апоморфин наистина е ефективно. След осем дни напуснах клиниката — ядях и спях нормално. Две години не се докоснах до дрога — най-дългия период за дванадесет години. За няколко месеца се върнах отново към наркотиците, поради болест. Ново лечение с апоморфин ме оправи и досега съм добре.

Терапията с апоморфин е качествено различна от другите методи на лечение. Всичките съм ги опитвал. Бърза редукция, бавна редукция, кортизон, антихистамин, транквилизатори, терапия със сън, толсерол, резерпин. След тези лечения при първа възможност се връщаш към наркотиците. Определено мога да кажа, че никога не съм бил метаболично излекуван, докато не се подложих на апоморфинна терапия. Изумително големият брой на започналите отново, който сочи статистиката на болницата за наркомани в Лексингтън, накара много лекари да заявят, че наркоманията е нелечима. В Лексингтън използват лечение с долофин и, доколкото ми е известно, никога не са опитвали апоморфин. Всъщност, този метод на лечение е до голяма степен пренебрегнат. Не са правени изследвания върху вариации на формулата на апоморфина, нито опити той да се синтезира изкуствено. Без съмнение може да се създаде вещество, петдесет пъти по-силно от апоморфина, както и да се премахне страничният ефект на повръщане.

Апоморфинът е метаболичен и психичен регулатор, който може да бъде спрян, щом си свърши работата. Светът е наводнен с транквилизатори и стимулатори, но този уникален регулатор не е удостоен с внимание. Никоя голяма фармацевтична компания не е правила изследвания в тази област. Смятам, че изследванията върху производни на апоморфина ще открият нови хоризонти пред медицината, простиращи се далеч отвъд проблема с наркоманията.

Ваксината срещу едра шарка бе посрещната враждебно от група кряскащи и малоумни антиваксинисти. Без съмнение, протестни крясъци ще се надигнат от заинтересовани или пристрастни личности, когато усетят как вирусът на дрога им се изплъзва от ръцете. Дрогата е голям бизнес: винаги има дребни риби и шефове. Не трябва да им се позволява да се намесват в сериозното дело по ваксинацията и контрола. Вирусът на дрога е здравен проблем номер едно в света днес.

Тъй като „Голият обяд“ третира тъкмо този здравен проблем, той по необходимост е брутален, мръсен и отвратителен. Болестта често притежава отблъскващи подробности, неподходящи за слаби стомаси.

Някои пасажи в книгата, които бяха наречени порнографски, са написани като памфлет срещу Смъртното наказание, по маниера на „Скромно предложение“ от Джонатан Суифт. Тези части целят да покажат смъртното наказание като мръсен, варварски и отвратителен анахронизъм, какъвто всъщност и е. Както винаги, обядът е гол. Ако цивилизованите страни искат да се върнат към Обесническите обреди на друидите, извършвани в Свещената гора, или да пият кръв заедно с ацтеките и да хранят Боговете си с кръв от човешко жертвоприношение, нека видят какво всъщност ядат и пият. Нека да видят какво има на върха на дългата вестникарска лъжица.

Както пиша, почти съм завършил продължението на „Голият обяд“. Математическо разширение на Алгебрата на нуждата отвъд вируса на дрога. Тъй като има много форми на зависимост, мисля, че те всички се подчиняват на едни и същи основни закони. Както е казал Хайдерберг: „Това може и да не е най-добрата от възможните вселени, но вероятно ще се окаже, че е една от най-простите.“ Ако човек може да вижда.

Постскриптум… Няма ли?

И говорейки Лично, а ако човек говори по някакъв друг начин, ние със същия успех можем да започнем дирене на неговия Протоплазмен Татко или Майка-Клетка… Не Искам Повече Да Слушам Съсипани Стари Наркомански Приказки и Наркокомове… Едни и същи неща, повторени милион пъти и повече, и няма смисъл да се говори, защото НИЩО Никога не се случва в света на дрогата.

Единственото оправдание за това уморително пътуване към смъртта е РИТНИКЪТ, когато циркулирането на дрогата спре поради неплатени сметки и дрогакожата умира от липса на дрога и свръхдоза време и Старата кожа свършва, забравяйки своята функция да опростява пътя под прикритието на дрогата, както правят кожите… Състоянието на тотално разкриване се ускорява, когато Абстинентният наркоман няма избор и трябва да гледа, мирише и слуша… Пази се от колите…

Ясно е, че дрога е Бутай-Около-Света-Топче-Опиум-с-Носа-Си-Пътуване. Само за Скарабей — купчина претъркалящи се дроги. И като такива, докладвани за унищожение. Умора от гледката наоколо.

Дрогите непрекъснато опяват за Студа, както го наричат, вдигат яките на черните си палта и притискат юмруци в съсухрените си вратове… Всичко това е цирк. Наркоманът не иска да му е топло, иска да му е Хладно-По-хладно-СТУДЕНО. Но иска Студа така, както иска Своята Дрога — НЕ ВЪН, където за нищо не му трябва, а ВЪТРЕ, така, че да може да си стои с гръбнак като замразен хидравличен крик… метаболизмът му, наближаващ абсолютната НУЛА. БЕЗНАДЕЖДНИТЕ наркомани често карат по два месеца без да си размърдат червата, и вътрешностите им правят при сядането-слепване — Няма ли?, — изискващо интервенция на замба или неговия хирургически еквивалент… Такъв е животът в Старата Ледена Къща. Защо да се мърда и да се губи ВРЕМЕ?

Място за Още-Един-Вътре, Сър.

Някои същества са на термодинамична еуфория. Те са изобретили термодинамиката… Няма ли?

А някои от нас са на Друга Еуфория и, между нас казано, всичко се разиграва с карти върху масата, така, както обичам да виждам какво ям и vice versa mutatis mutandis[2] в зависимост от случая. Старият Бил: Банкети и Голи Обеди… Влизайте направо. Идеално забавление за млади и стари, за хора и зверове. Нищо по-добро от малко змийско масло от доктор X, за да се смажат колелата и да стане веселбата. На коя страна си? Замразен Хидравличен Крик? Или искаш да поогледаш малко наоколо заедно с добрия чичко Бил?

Ето това е Световният Здравен Проблем, за който говорих преди малко. Перспективите Пред Нас Приятели МОИ. Да не би да чувам някой да мрънка за личния си бръснач или за не знам какъв си треторазреден мошеник, който се опитва на мен, Бил, биловщини да ми прилага. Няма ли? Бръсначът принадлежеше на един човек, наречен Окам, и той не беше колекционер на разрези с бръснач. Лудвиг Витгенщайн, Tractatus Logico-Philosophicus: „Ако една пропозиция НЕ Е НЕОБХОДИМА, тя е БЕЗ СМИСЪЛ и нейното ЗНАЧЕНИЕ клони към НУЛА.“

— А има ли нещо По-НЕ-НЕОБХОДИМО от дрогата, ако Не Се Нуждаеш от нея?

Отговор! „Наркоманите, ако не си самият ти такъв.“

Казвам ви, момчета, чувал съм отегчени разговори, но няма друга ГРУПА ПО ИНТЕРЕСИ, която да се доближава до това старо термодинамично наркоманско ЗАБАВЯНЕ-ПОТЪВАНЕ. Сега вашият хероиноман не казва почти нищо и това мога да го изтърпя. Но вашият „Пушач“ на Опиум е по-активен, защото все още си има палатка и Лампа… и може би 7-9-10 налягали вътре и, подобно на изпаднали във взаимно вцепенение влечуги, поддържат температурата до Нивото на Говорене: Колко ниско долу са другите дроги „докато Ние — НИЕ си имаме тази палатка и тази лампа и тази палатка и тази лампа и тази палатка и тук вътре е хубаво и топло, хубаво и топло и хубаво тук вътре и хубаво, а НАВЪН Е СТУДЕНО… СТУДЕНО Е НАВЪН, където момчетата, които ядат боклуци, и момчетата, които ядат вена, няма да изкарат и две години, едва ли и шест месеца ще изкарат, влачат се насам-натам и няма никакъв стил в тях… Обаче НИЕ СИ СЕДИМ ТУК и никога не увеличаваме ДОЗАТА… — никога — никога освен ТАЗИ ВЕЧЕР — имаме СПЕЦИАЛЕН ПОВОД с всичките тези момчета, дето ядат боклуци или ядат вена там навън на студа… Това ние никога не ядем никога никога никога никога не ядем… Извинете ме моля, докато направя малко пътешествие до Източника На Живите Вцепеняващи Мозъка Наркотици, които те всички имат по джобовете си, и топчетата опиум, които си набутват в гъза, заедно със Семейните Скъпоценности и други лайна.“

Място за още един вътре, сър.

И когато този запис тръгне за билионен път и никога лентата няма да ни промени, хора, вземете драстични мерки и разделете човеците от Дрогите.

Единственият начин да се защитиш от тази ужасяваща опасност е да дойдеш тук и да се изчукаш с Харибда… Ще се отнасяме добре с теб… Бонбони и цигари.

 

 

След петнадесет години отново съм в тази палатка. Вътре вън, вътре вън и ВЪН. И накрая и Вън. Така че слушайте Стария Чичо Бил Бъроуз, който е изобретил Фамозната Сметачно-Регулираща Машина „Бъроуз“, Регулаторен Пиниз на Бъроуз, почиваща върху Принципа на Хидравличния Крик, без значение как движиш ръчката, резултатът е един и същ при дадени координати. Научете рано моите уроци… Няма ли?

Опиумни Сладури от Всички Страни — Съединявайте се. Няма какво да губим освен Нашите Пласьори. А ТЕ НЕ са НЕОБХОДИМИ.

Погледнете надолу ПОГЛЕДНЕТЕ НАДОЛУ към пътя на дрогата преди да поемете по него и да изчезнете в Погрешната Тълпа…

Няколко думи към разумния човек.

Уилям С. Бъроуз

Бележки

[1] Афтоза — Остро инфекциозно заболяване при едрия рогат добитък. Б.пр.

[2] Vice versa mutatis mutandis (лат.) — обратно с необходимите промени. Б.пр.