Павел Матеев
Изоставен

Ти замина там надалече,

напусна без свян моя свят,

в чужди дрехи ти се облече,

а аз пак горя в моя си ад!

 

Ти лесно побягна от мен,

няма я вече твойта усмивка,

без смисъл е всеки мой ден,

а самотата е мойта обвивка!

 

Ти липсваш толкова много,

трудно без теб аз живея,

без теб не вярвам и в Бога,

да дишам без теб не умея!