Павел Матеев
Сърцето мое

Сърцето мое крещи от болка

и ридае тихо с кървави сълзи,

пронизано бе толкова дълбоко

от липсата на шанс да затупти.

 

Сърцето мое има нежна нужда,

в прегръдка да усети топлина,

то стои сега отчаяно, самотно,

без капка вяра и сковано от тъга.

 

Сърцето мое плахо се надява

и търси дълго чакания знак,

че не е останало в забрава,

че светът е хубав, няма само мрак.

 

Сърцето мое мечтае да усети,

чувства истински и от душа,

които да изпълнят всички клетки

с туптящ живот и светлина.