Павел Матеев
Завладян

В мислите ми тайно влезе,

като мрачна сянка ти дойде,

от ума не искаш да излезеш,

без срам душата ми превзе.

 

Сутрин се събуждам уморен,

не мога от съня да те изгоня,

в кошмарите си пак при мен,

а сили нямам с тебе да се боря.

 

Денят за мен е просто свят,

в който да си с мен жадувам,

мислите не спират да валят,

а теб с отворени очи сънувам.

 

Вечер лягам с мислите за теб,

отново не усещам нищо друго,

на безсънни нощи съм проклет

и на свойта пълноценна лудост.