Серия
Обвързани (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Bound by Blood, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 14 гласа)
Форматиране
in82qh (2017)

Глава 1

Дребната сексапилна вампирка влезе в бара, сякаш мястото й принадлежеше. Тъй като „Пълнолуние“ беше евтина, долнопробна кръчма, притулена в съмнителната част на Маями — бар, който обслужваше върколаци, дамата се намираше на много опасно място. И ако не внимаваше, можеше да се превърне в забавлението за нощта.

Джейс Вон се напрегна, щом я видя. Не беше толкова пиян, колкото останалите вълци — все още не — затова веднага разпозна привидно крехката жена. Забеляза намека за вампирските й зъби, надничащи зад закръглената пълнота на прекалено начервените й устни.

Зъбите на вампирите излизаха винаги когато бяха готови да се бият или да правят секс. Така че кое от двете се канеше да прави тя?

Жената спря до вратата на бара. Дългата й руса коса се разстла по гърба й, когато погледът й се стрелна, първо вляво, после вдясно. Хм. Изглежда търсеше някого — или нещо.

На това място, единственото нещо, което щеше да намери, беше глутница, готова да я разкъса на парчета. Вампирите и вълците не бяха точно в добри отношения тези дни. Или който и да е ден.

Тя би трябвало да знае това.

Тогава погледът й се плъзна по него. Надолу, после нагоре. Сините й очи, блестящи с вампирска мощ, го уловиха. Тя се взря в него и Джейс откри, че не може да откъсне поглед. Вампирски трик на принуда?

Нее… По-вероятно, просто неговата собствена похот. Защото дамата беше горещо парче. Повечето женски вампири бяха такива, във всеки случай, чистокръвните от тях. И Джейс разбра, че пред него стои един от елитните чистокръвни вампири на Флорида.

Една чистокръвна на територията на върколаците?!

Той се усмихна. Съдбата сигурно си скъсваше задника от смях.

После жената също се усмихна. Топлина, силна като удар, се изстреля през тялото му и звярът, който държеше окован вътре в себе си, се изпъна и изръмжа.

Искаше я.

Тя тръгна към него на своите високи чукай ме или се омитай черни ботуши. Джейс се оттласна от бара.

Но други също я бяха забелязали и сега приближаваха към нея. Трима мъжкари — едри и тромави, защото това беше типично за звяра.

— Вампир… — Ръмженето се носеше във въздуха и мъжете се протегнаха към нея.

— Не! — изрева той със секунда закъснение.

Двама от мъжкарите паднаха върху близките маси. Бяха направили фаталната грешка да я докоснат. Не докосвай вампир, който не иска да бъде докосван! Глупаците би трябвало да знаят това правило.

Чистокръвните бяха особено силни.

Вълнението накара звяра в него да започне да се дърпа силно на каишката.

Всеки в бара замръзна за миг, след което веднага насочи вниманието си към нея.

Вампирката държеше третия вълк на пода пред себе си. Той не се бе помръднал — все още не — но ноктите му вече се бяха удължили. Едната й малка ръка беше на шията му, а другата, която стискаше здраво косата, дръпна главата му назад, за да открие по-добре гърлото му. Вампирите винаги се насочваха към гърлото. Толкова предсказуемо. Техният глад винаги ги правеше слаби.

— Убийте кучката… — Зовът дойде от едно от момчетата, което тя бе хвърлила на повече от три метра. Вълкът вече се надигаше с извадени нокти, от раздраната му буза капеше кръв.

Джейс вдигна ръка, за да спре настръхналите мъже.

— Още не!

Знаеше, че никой няма да прояви неподчинение. Не можеха. Той беше Алфа, и ако само опитаха, щеше да им срита задниците.

Дори скапаната група престана да свири, когато той прекоси помещението. Няколкото човешки жени в бара се озъртаха с любопитство и той видя как двама от персонала ги избутаха назад. Жените бяха дошли да се забавляват в „Пълнолуние“. Или по-скоро, бяха дошли, за да се забавляват вълците с тях. Тези жени знаеха за свръхестествения свят и бяха наясно, че трябва да си мълчат за паранормалното общество.

Вампирката продължаваше да държи плячката прикована в хватката си. Джейс се прокрадваше тихомълком към нея. Подобно на повечето вампири, тя имаше бледа кожа с цвят на слонова кост. Чертите й бяха… по дяволите, твърде перфектни. Големи очи, високи скули, малък нос. Брадичката й бе малко заострена, придавайки й леко инатлив вид, но пък и кръвопийците не бяха известни точно със своята сговорчивост. Нито пък вълците.

Беше цялата в черно. Плътно прилепнала черна блуза, много къса черна пола и тези ботуши, които излъчваха секс.

Секс и насилие. Да, това беше твърде много, както за вампирите, така и за вълците.

Когато я приближи, Джейс вдъхна аромата й; отдели лекия парфюм на кожата й от миризмата на алкохол, пот и цигарите във въздуха. Вампирката ухаеше сладко, изкушаващо. Нейният вид винаги го правеше. За да привлече по-добре плячката си за смъртоносното ухапване. Но тя беше…

Много повече.

Той наклони глава към нея.

— Пусни го!

— Разбира се. — Гласът й прозвуча безгрижно, меко, чувствено, без акцент. Мигновено пусна прикования вълк.

Тогава Майк допусна грешката да се хвърли към нея и я одраска с ноктите си.

Яростта експлодира в Джейс и той се втурна напред, собствените му нокти изскочиха от върховете на пръстите му.

Да не нарани…

Тя отстъпи крачка назад, приклекна, после удари с юмрук право в сърцето на вълка. Ударът й отхвърли Майк към него.

Джейс сграбчи мъжа и го завъртя. Вдигна го от пода и го изгледа свирепо.

— Не си спомням да съм ти дал разрешение да атакуваш, Майк.

Чу как вампирката си поема въздух леко задъхана и разбра, че тя вече не се контролира така добре, както когато се появи тук. Но не долавяше аромат на страх. Все още не.

— К-кръвопиец… Махай се оттук… — изръмжа Майк. — Тя не може просто да… влиза в…

— Бях поканена тук — отвърна жената невъзмутимо.

Приклещен като в капан в хватката на Джейс, Майк се извъртя и погледна през рамо.

— Кой, по дяволите… е бил толкова тъп, че да покани вампир тук?

— Вашият Алфа. — Отговорът й дойде, придружен с повдигане на раменете. Погледът й се вдигна обратно към Джейс. Тогава тя склони глава с лек раболепен жест. Подчинение. — Казаха ми за вашето предложение и аз съм тук, за да приема.

Майк опита да обърне глава към него.

— Джейс? — Гласът му сега беше по-силен. Вълците винаги се възстановяваха бързо. — Какви глупости говори тя?

Джейс удари с чело носа на Майк. Костта изхрущя и бликна кръв. Вълкът нададе вой. Тогава Джейс запрати мъжа към най-близката стена, тази, която се намираше на около пет метра. Когато Майк се удари в нея, повече не се изправи. Тишина. Така плътна, тя обхващаше целия бар. Джейс се втренчи във вампирката, стараейки се да прикрие емоциите си. След това бавно скъси останалото разстояние до жената, която щеше да промени всичко за него.

Хвана ръката й и я обърна с дланта нагоре. Да, по дяволите, белегът беше там, сгушен в дланта й. Точно там, където знаеше, че трябва да бъде. Кървавочервена роза. Стоеше достатъчно близо до жената, за да види златния кръг в очите й. Златото я отличаваше, също както и ръката й. Тя беше много повече от обикновен кръвопиец. Тя беше вампирска принцеса. Неговият ключ към властта, безсмъртието, и идеалното оръжие, което му бе нужно, за да срита задниците на демоните, дошли в града, за да заличат народа му.

Когато жената прикова очи в него, устните й се разтвориха. Той съзря измамно деликатните й зъби. Долови и миризмата на страха, който премина през нея.

Тя беше права да се страхува. Сега, когато беше тук, в ръцете му, и той никога нямаше да я пусне.

Никога.

— Аз съм Джейс. — Позволи й да види собствените му зъби. — И ти си моя. — Направи това заявление пред всички вълци в помещението. Отсега нататък всеки вълк, който се докоснеше до нея, щеше да се срещне с него — и със смъртта. Тя преглътна и наклони глава назад, за да отвърне по-добре на погледа му.

— Здравей, съпруже!

Вълкът вътре в него изръмжа… Моя.

* * *

Когато си заседнал между смъртта и Ада, понякога трябва да се обърнеш към големия лош вълк за помощ.

Вратата на малкия склад се затвори с меко кликване зад гърба на Морган Лебо и тя се постара доста, за да не се напрегне.

Сама. С него. Меките стъпки на върколака се разнесоха приглушено из стаята. Тя продължи да държи брадичката си упорито вирната и знаеше, че той ще помирише страха й. По дяволите, мразеше да се страхува, но идеята да се свърже с този мъж и да бъде с него през останалата част на много дългия си живот… Хей, здравей, страх!

Морган не се страхуваше от нищо, но всеки вамп в Южна Флорида знаеше, че е най-разумно да стъпваш предпазливо около Джейс Вон. Той не беше спечелил титлата Алфа като играе мило. Не, беше я спечелил, проправяйки кървава пътека през съперниците си и оставяйки зад гърба си яростно нахапаните им тела.

И аз ще се омъжа за него?

Е, много късмет на булката!

— Не вярвах, че вампирите ще приемат моето предложение. — Гласът му звучеше по-скоро като на животно, отколкото като на човек. Дълбок. Тътнещ. Той подпря рамене на стената пред нея и кръстоса мощните ръце пред гърдите си. Очите му, толкова тъмни, че изглеждаха почти черни, я обходиха още веднъж. — Една истинска, шибана принцеса — промърмори той, като поклати глава. — Проклет да съм!

Вероятно. Всички те ще бъдат. Затова са чудовища. Въпреки че, реално погледнато, на нея не й бе даден голям избор, тъй като беше една от малкото вампири, родени наистина чистокръвни.

Морган прочисти гърлото си.

— Първоначално, Съветът нямаше намерение да приеме твоето… хмм… предложение.

Съветът на вампирите — членовете му бяха най-силните вампири в района — не беше особено ентусиазиран от плана на Джейс. Но след това играта се бе променила — техните воини започнаха да загиват, благодарение на демоничните копелета, които се появиха в града.

Навремето, свръхестествените се спотайваха в сенките и се явяваха само в кошмарите на хората. Защо изведнъж се оказаха в центъра на събитията? Щяха да последват само смърт и гонения. Ловът на вещици ги бе научил на това.

Вампирите никога не бяха искали да бъдат център на внимание, винаги се държаха кротко и спокойно.

Вълците, да, те бяха диви и се носеха слухове за тяхното съществуване, но те също се държаха сравнително тихо и кротко през вековете.

Но демоните — тези задници, които бяха избягали от Ада и все повече се увеличаваха — не искаха да се държат тихо и кротко. Бяха се струпали в Маями и планираха един смъртоносен дебют. Но преди това искаха да докажат, че са най-големите и най-безпощадните ловци нощем.

Затова трябваше да унищожат свръхестествените си конкуренти.

Войната приближаваше. Не, тя вече бе започнала. Вампири срещу демони. Демони срещу вълци.

Врагът на моя враг… е мой съпруг.

— Демоните смятат да ни унищожат — заяви тя. — Вие искате да ги спрете, също както и ние. — Той продължаваше да мълчи. Просто стоеше там, със скръстени ръце. Но поне не показваше ноктите си, вече не. — Ти си прав. Най-добрият начин да сложим край на тази битка е като обединим силите си.

Той се усмихна — с полуусмивка, която не докосна лицето му. Напротив, накара го да изглежда много по-опасен.

Мъжът излъчваше опасност като никой друг. Тъмен тен. Златиста кожа покриваше яко тяло, изтъкано от мощни мускули. Джейс Вон се извисяваше над нея, безспорно надвишаваше метър и деветдесет и пет.

Той не бе красив, не, лицето му беше твърде грубо за това. Тъмната дълга грива, която представляваше косата му, докосваше раменете. Имаше сурови, обтегнати черти.

Не беше красив. Но… секси. Дявол да го вземе, много секси.

Вълците и тяхната животинска привлекателност. Не мислеше, че това ще й въздейства.

Но грешеше.

— Вълците пазят собствената си… — Той отпусна ръце и пристъпи към нея.

— Досега — прошепна тя. Това щеше да се промени съвсем скоро, след като демоните започнат да съсредоточават пълната си сила върху тях. — Знаеш, че трябва да намерим вратата, през която тези демони са излезли от Ада и да я затворим. Ако не го направим, те ще ни превземат.

А тяхното излизане на светло щеше да бъде кошмар за хората.

Очите му се приковаха в нейните.

Когато направи още една крачка към нея, Морган едва не отстъпи. Трябваше да поддържа образа си на безстрашна. Един вампир не можеше да трепери пред върколак. Лекото разширяване на ноздрите му й показа, че вълкът поема аромата й, и без съмнение, улавя страха й. Страхотно!

Когато вдигна ръка към нея, тя се напрегна.

— Спокойно, принцесо — промърмори той. — Само едно докосване.

Точно така. И ако осъществяха тази сделка, щеше да има много повече от едно докосване.

Какво беше един живот в сравнение със съдбата на собствения й народ? Така се обоснова Съвета пред нея. Да жертва себе си, за да запази всички останали. Да послужи за храна на големия, лош вълк… Защото той може да спаси задниците им.

— Името ми е Морган. — Гласът й прозвуча много по-дрезгав, отколкото желаеше. Но ръката му бе върху бузата й, галеше я, и тя искаше да потрепери, но не го направи. Не биваше да показва слабост. Дланта му беше твърда, но докосването му бе нежно като полъх. — Морган Лебо. — Думите й прозвучаха с гордост, защото беше кръстена на първия чистокръвен вампир, родил се някога — Моргана Ла Фей.

Първият, но не и последният.

Погледът му се плъзна по лицето й.

— Не мога да повярвам… Те наистина ли изтъргуваха… теб?

Тя преглътна. В края на краищата не ставаше въпрос за Съвета. Не техният живот бе пренесен в жертва.

— Такава е моята орисия.

Ръката му се плъзна надолу по гърлото й и пръстите му притиснаха леко мястото над пулса й, който препускаше лудо под ласката.

Да, сърцето й биеше. Тя дишаше. Не беше мъртва, въпреки това, което си мислеха хората. Чистокръвните се раждаха като вампири. Те просто спираха да стареят около двадесет и петата си година. Стареенето спираше и се развиваше жаждата за кръв.

Другите… онези, които се превръщаха чрез ухапване, е, те умираха, но само за няколко минути. Връщаха се обратно, по-силни от преди, и сърцата им започваха да бият отново, когато поемеха първата глътка въздух като вампири.

— Значи ми се предлагаш с готовност? — попита вълкът с глас много по-дълбок от преди.

Усети ръката му твърде тежка върху гърлото си. Вълците винаги бяха толкова големи, прекалено големи. За секунда, ноктите им можеха да се покажат и бяха в състояние да разкъсат своите врагове.

А когато се трансформираха напълно…

Ние имаме нужда от тяхната сила.

— След като ни помогнете да унищожим демоните, ще се омъжа за теб.

Вълците и вампирите ще бъдат безвъзвратно обвързани.

Всяко свръхестествено същество, което поискаше парче от тях, щеше да се сблъска с един съюз, който е неразрушим. Непобедим.

Джейс се засмя. Звукът беше зловещ и странно секси. Този път Морган не можа да спре тръпките, плъзнали по тялото й, и тя знаеше, че той ги е усетил.

— Не става. — Главата му се наведе към нея и устните му се поколебаха над нейните. — Искаш да отстраня демоните и тогава да ми дадеш това, което желая най-много.

Това, което той желае…

— Омъжи се за мен, обвържи се с мен и ще имаш свой собствен личен пазач, който ще разкъса всеки, приближил се до теб.

Тя облиза устни.

— Това е… хм, не само за мен. — Тя не го правеше, за да спаси собствената си кожа. — Става въпрос за всички вампири от моето гнездо. Те се нуждаят от защита. Твоята глутница трябва да окаже…

— Ти си моя грижа. — Той сви рамене. — Но щом те имат значение за теб, тогава могат да имат защитата на глутницата. Ще отстраним демоните и ще оставим кървава диря, за да предупредим другите никога повече да не се ебават с нас.

Да, той беше много добър в оставянето на такива следи.

В течение на годините, вампирите бяха станали — е, както казваха някои — твърде цивилизовани. Пиеха кръв от практични, малки пластмасови торбички. Женеха се за човешки същества и се смесваха почти перфектно с обществото.

Защото много от тях искаха да бъдат човеци.

Морган също бе искала това. Но тогава видя колко лесно умират хората. Сега искаше да бъде силна. Да бъде боец.

Вампирите окапваха твърде бързо под напора на демоните. Вълците — те бяха по-издръжливи. Защото сега бяха много по-силни. Ако ще спират съществата от Ада, тогава вампирите се нуждаят от вълците на своя страна.

— Омъжи се за мен — прошепна Джейс.

Знаеше, че би направила всичко, но преди да успее да каже нещо, силен, тъп звук разтърси стената. Морган подскочи.

— Какво е…

Той обви ръце около раменете й и я повдигна така, че да може да я гледа право в очите.

— Демоните са те проследили дотук тази вечер.

— Не, това не е възможно, бях много внимателна и…

— Сега моята глутница ще ги разкъса.

Дали? За съжаление, бе открила, че не е толкова просто да се убие демон. Трябваше да му се откъсне главата, а да се разкъса плътта на демона не беше съвсем лесна задача. Въпреки че плътта му изглеждаше като човешката, бе много по-трудно да проникнеш в нея, отколкото в която и да е броня.

— Имам ли твоето съгласие? Ще се омъжиш ли за мен веднага?

Защо харесваше звука на ръмжащия му глас толкова много? Морган кимна. Още един трясък разтърси стената и тя беше съвсем сигурна, че чу писък. Или два.

— Добре — изръмжа той.

Тогава вълкът направи нещо, което не бе очаквала. Устата му пое нейната. Устните й се разтвориха от изненада и езикът му се пъхна вътре. Вкусът му не беше като на вампир или като на човек. Тя имаше опит с тези два вида мъже.

Но Джейс…

Неговият вкус беше див. Екзотичен.

Ръцете й се обвиха около врата му и тя го притисна по-силно. От гърлото му излезе ръмжене, когато засмука езика му. О, да, това й харесваше.

За вампирите имаше погрешно мнение. Студени, сковани. Безчувствени. Морган никога не бе била такава. Тя винаги искаше. Нуждаеше се.

Може би той ще ми даде това, което искам.

Зърната й станаха твърди, забиха се в гърдите му, и нейната женственост започна да се овлажнява.

Вълците правеха секс без да бързат или поне така се говореше. Чукането набързо за тях не съществуваше. Вместо това, те правеха секс, който продължаваше с часове.

Часове?!

Лицето на старейшината на Съвета беше печално, когато й каза: „Крайно неприятно ни е, че трябва да направиш тази жертва…“

В момента изобщо не се чувстваше като жертва.

Чувстваше се нажежена до бяло от страст.

Зъбите й започнаха да се удължават. Какъв ли ще е вкусът на кръвта му?

Не можеше да чака, за да разбере.

Сега ръцете му бяха на задника й, държаха я срещу твърдата издутина на възбудата му. Няма грешка, това беше ужасно голямо парче от плът. Вълкът беше повече от голям. Да.

Много бавно, и то след като я вкуси повече от веднъж, Джейс вдигна глава и я свали на земята.

— Не очаквах това.

И тя бе успяла да го опита.

— Мисля, че вампирите могат да чувстват много повече от омраза към вълците.

Морган си пое дълбоко дъх.

— И аз предполагам, че вълците могат да изпитват копнеж към кръвопийците, макар да твърдят, че ги презират.

Той се втренчи в нея, а тя осъзна, че от известно време не се чуваха никакви приглушени гласове от бара. И никакви тъпи удари. Никакви писъци.

Ръката му пое нейната, дланта му я изгори като нажежено желязо. Вълците бяха толкова горещи, а от толкова дълго време тя познаваше само студа.

— Ела!

Направи го! Върви! Не отстъпвай точно сега! Само защото бе вкусила вълка и осъзнала, че не може да го контролира толкова лесно, колкото бе възнамерявала… Е, това не означаваше, че може да избяга.

Джейс отвори вратата. Удари я миризмата на кръв. Но това не беше нормалното, сладко, съблазнително ухание, което призоваваше всеки от нейния вид.

Гранясало. Сяра. Дяволи.

Демоните!

Телата им лежаха на пода. Главите им бяха откъснати, очите — червени, като огъня в Ада, от който бяха дошли — гледаха право в нея. Два демона…

— Как? — възкликна от изненада Морган. На вампирите щяха да им трябват часове, докато убият демоните, докато вълците бяха обезглавили тези двамата за минути.

Вълкът, който Джейс бе нарекъл Майк, вдигна ръка. Ноктите му проблеснаха.

— Ние можем да разкъсаме всичко. — Погледът му сякаш пробиваше дупка в нея. — Всичко. — Очите му излъчваха недвусмислена заплаха.

Този вълк ще бъде проблем. В най-скоро време може би щеше да се наложи да го убие.

Джейс хвана ръката й и преплете пръсти с нейните.

Е, убийството трябваше да почака. Защото, ах, преди това се налагаше да се омъжи за своя Алфа вълк.