Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sombrero Fallout (A Japanese Novel), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn (2017 г.)

Издание:

Автор: Ричард Бротиган

Заглавие: Чудовището Хоклайн; Едно сомбреро пада от небето.

Преводач: Рада Шарланджиева

Език, от който е преведено: Английски

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна Култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1982

Тип: сборник

Националност: Американска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“

Излязла от печат: Декември 1982 г.

Редактор: Жечка Георгиева

Художествен редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Методи Андреев

Художник: Стефан Марков

Коректор: Наталия Кацарова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1275

История

  1. — Добавяне

Посвещавам този роман на Джуничиро Танидзаки,[1] автор на „Ключът“ и „Дневник на един луд старец“

Сомбреро

„Едно сомбреро се спусна от небето и кацна на главната улица на градчето точно пред кмета, неговия братовчед и един безработен. Вятърът откъм пустинята беше излъскал до блясък деня. Небето синееше. Както синеят очите на човек, който очаква нещо да се случи. Нямаше никаква причина от небето да пада сомбреро. Не прелиташе самолет, нито хеликоптер, а не беше и религиозен празник.“

Първата сълза бликна в дясното му око. То винаги заплакваше първо. Едва след това започваше и лявото. За него щеше да е любопитно, ако знаеше, че винаги заплаква най-напред дясното му око. Но лявото се насълзяваше тъй скоро след дясното, че той не разбираше кое око заплаква първо, а беше винаги дясното.

Той беше много наблюдателен, но не дотам, че да забележи кое от очите му се насълзява първо. Ако въобще е позволено да определяме по такъв незначителен признак наблюдателността на който и да е човек.

„— Това сомбреро ли е? — попита кметът. Кметовете вземат винаги първи думата, особено ако не е според възможностите им да се доберат до по-висок политически пост от кмет на малък град.

— Да — отвърна братовчедът, който сам мечтаеше да стане кмет.

Безработният мълчеше. Чакаше да види накъде ще задуха вятърът. Внимаваше да не прекатури колата. Да си безработен в Америка, не е шега работа.

— Падна от небето — добави кметът и погледна нагоре към безбрежно чистото синьо небе.

— Да — потвърди братовчедът.

Безработният мълчеше, защото искаше да си намери някаква работа. Затова не желаеше да излага на опасност дори най-малката вероятност да получи. За всички е по-добре с говоренето да се занимават само големите клечки.

Тримата мъже се озърнаха да видят какво е причинило падането на това сомбреро от небето, но не откриха нищо, дори безработният не откри нищо.

Сомбрерото изглеждаше чисто ново.

Мъдреше се посред улицата, а острият му връх сочеше небето.

Размер: 7 1/4.

— Защо падат шапки от небето? — запита кметът.

— Не знам — отговори братовчед му.

Безработният се почуди дали шапката ще стане на неговата глава.“

Сега вече плачеха и двете очи.

Господи!…

Той бръкна в пишещата машина и със сръчността на гробар, който издърпва въже изпод ковчег, измъкна листа хартия с всичко изписано дотук, освен неговия собствен плач, за който сам не подозираше, понеже му се случваше тъй често напоследък, сякаш разсеяно изпиваше чаша вода, без да е жаден, а после мигом забравяше за станалото.

Накъса листа с всичко, изписано за сомбрерото, което прочетохте дотук. Накъса го много внимателно, на безброй парченца, които разпиля по пода.

Ще започне отначало утре сутринта, но ще пише за съвсем друго, а не за някакво си сомбреро, което пада от небето.

Работата му се състоеше в това да пише книги. Той беше много известен американски писател хуморист. Трудно можеше да се намери книжарница в страната, в която да не се продава поне едно негово заглавие.

Тогава защо плаче?

Не му ли стига славата?

Отговорът е съвсем прост.

Неговата приятелка японка си бе отишла.

Беше го оставила.

Тази бе причината да напират сълзи в очите му, които от доста време той не помнеше в друго състояние, освен разплакани; откак го остави японката, така беше всеки ден.

Дотам се забравяше понякога в плача си, та му се струваше, че сънува.

Бележки

[1] Един от най-големите японски писатели, класик на съвременната литература (1836–1965). — Б.пр.