Барбара Тейлър Брадфорд
Изключителна жена (34)

34.

Джо Лаутър вдигна яката на черното си палто и бръкна дълбоко в джобовете му, премръзнал. Леден вятър вдигаше вихрушки сняг по заледената улица. Отново беше мокър до кости, както всяка вечер тази седмица. Декември се бе проявил с кучешкото си време. Като че никога нямаше да свърши. И днес се бе забавил в леярната, за да прегледа счетоводните книги на господин Рамсботъм. Той бе свикнал да стоварва всичката извънредна работа на него. Тези допълнителни часове го дразнеха по една проста причина. Обикновено петък вечер след вечеря отиваше при Ема Харт, за да прегледа сметките й. Тази вечер нямаше да успее да отиде при нея преди десет. Не му изглеждаше прилично да я посещава — сама, млада жена, толкова късно. Но беше й обещал и се чувстваше задължен да удържи думата си.

Джо бе показал на Ема как да води счетоводните книги и оттогава неговата намеса бе абсолютно излишна. Ема бе показала поразителна способност към цифрите и поддържаше сметките безупречно. Джо се бе изненадал на удоволствието, с което всъщност Ема се отнасяше към дългите колони с цифри. За самия него това не бе никакво удоволствие. Дори, искрено казано, съвсем не му бяха по вкуса. Навремето беше влязъл като стажант в счетоводния отдел на леярната, когато бе едва петнадесетгодишен и за девет години труд всичко това се бе превърнало в начин на живот за него. На Джо никога не му бе минало през ум да си потърси по-подходяща работа. Бе твърде педантичен и понеже нямаше амбиции, предпочиташе да се занимава с досадните книги на Рамсботъм. Не му бе минавало през ум и това, че изобщо не бе необходимо да работи. Джо мразеше безделието и повече от всичко се ужасяваше от досадата и скуката. Работата му в леярната помагаше да запълва дните си и да посреща самотните вечери, които следваха неумолимо месец след месец, година след година.

Джо Лаутър можеше да прекъсне работа още преди четири години, когато майка му почина. Тогава именно Фредерик Енсли, семейният адвокат го бе повикал да прочете завещанието. Джо бе открил за своя най-голяма изненада, че майка му го беше оставила да живее не само в удобство, но и в охолство. Наследството обхващаше осем магазина на Таун Стрийт, няколко къщи в Армли и два празни терена в близост до Сен Пол Стрийт в центъра на Лийдс.

— Тези земи трябва да ги държиш здраво, Джо — му бе казал Енсли. — Ще повишат стойността си. Сега в Лийдс се строи много и по-късно ще можеш да ги продадеш на много по-висока цена. — Накрая стреснат Джо бе разбрал, че майка му бе оставила 55 000 лири депозирани в Мидланд Банк.

Джо бе излязъл от бюрото на адвоката като в шок.

През тези години не беше докоснал капитала си. Обратно, беше го увеличил като прибавяше доходите, получени от собствеността. Противно на майка си Джо не беше алчен и докато можеше да удовлетвори скромните си потребности не му трябваше друго. Изобщо рядко мислеше за пари.

Тази вечер докато се движеше по тъмните улици премисляше. Преди две седмици Ема му бе обявила намерението си да инвестира средства в първата фабрика за облекло на Дейвид Калински. Ема бе проектирала вече колекция от дамско облекло за Дейвид и ентусиазмът й бе заразителен. Когато му бе предложила да направи същото Джо остана изненадан.

— Парите са направени, за да се възвръщат, Джо — бе казала Ема, след като го беше осведомила за надеждата си бързо да удвои своя капитал.

Благоразумен по природа, Джо бе повдигнал рамене с безразличие и прие и той да инвестира пари, ако Дейвид му предложеше.

— Мисля, че две хиляди лири са точно сумата, която е необходима — каза Ема. — Разбира се, ако можеш да си го позволиш. Като специалист по финанси би трябвало да знаеш, без да е необходимо аз да ти го казвам, че парите са инструмент за получаване на още пари, Джо. За какво ти служат, като ги държиш в банката?

„Но аз нямам нужда от други пари“, размишляваше Джо и вървеше по тъмната улица. Беше осигурен за цял живот. От друга страна не държеше особено да загуби две хиляди лири, но Джо имаше вяра в усета на Ема. Беше признал нейните способности в сделките. Нещо удивително за една жена на двадесет и една години. Джо обожаваше Дейвид и Ема, и понеже имаше малко приятели му се искаше да е свързан с техния живот, да има дял в тяхната вълнуваща авантюра.

Джо беше толкова погълнат от мислите си, че без да усети се намери пред дома си. Апетитен аромат на ядене го посрещна, прогонвайки мислите му за самота.

Госпожа Хевит нареждаше масата за вечеря.

— Ето те и тебе, Джо — възкликна със сияещо лице. — Изглеждаш замръзнал, скъпи, приближи се до огъня да се стоплиш.

— Здравейте, госпожо Хевит — я поздрави Джо. Съблече палтото си, свали шала и седна до огъня. — Кучешки студ е, госпожо Хевит, утре всичко ще е заледено.

Жената се съгласи.

— Сигурно имаш право, момчето ми. — Беше чудесна жена и се грижеше за него много по-добре, отколкото това беше правила майка му. Помагаше в къщата три вечери седмично да почисти, да приготви храна и да наруши самотата му. Така къщата се превръщаше в истинско домашно огнище.

— Виж тази торта с крем — каза госпожа Хевит и показа сладкиша на масата. — Да си виждал нещо по-хубаво, скъпи? Купих го за теб от госпожа Харт. Никак не е чудно, Джо, че върти златна търговия! Да беше видял как е изучила двете момичета Лонг да търгуват. Тю, да се не види, ще ти секне дъхът.

Джо се усмихна.

— Когато й дадох под наем първия магазин не можех и да си помисля, че би могла да има такъв стремителен успех. Но ми показа, че съм бъркал.

— Да, момче, изглежда чудесна наемателка за теб — добави госпожа Хевит.

— Какво имаме за вечеря? — попита Джо, греейки ръцете си на огъня. — Мирише приятно.

— Нямам никаква заслуга за вечерята днес, Джо — каза възрастната жена. — Понеже знам, че ти харесва, купих ти пастет от месо от госпожа Харт.

— Чудесно, госпожо Хевит.

— Знаеш ли, всички си мислят, че госпожа Харт е най-прекрасната жена на този свят. Толкова е любезна и достойна. Приказката на Таун Стрийт със своите модни магазини. И после е толкова красива. Искаш ли една бира, Джо, оставих я на студено в килера.

— Не мога да откажа, госпожо Хевит, благодаря. — Джо запали лулата си, облегна се удобно на стола и повдигна крака срещу огъня да ги изсуши.

— Джо, всичко е готово — покани го госпожа Хевит. — Измих чиниите и тенджерите, храната ти е на топло във фурната, скъпи. Изпий си бирата на спокойствие и хапни. Аз си отивам. Ще се видим.

По-късно, когато прочете вестника, Джо извади от фурната месния пастет и зеленчуците, и започна да се храни. Току-що бе започнал и няколко енергични удара по вратата го накараха да скочи. След това вратата се отвори широко. През нея нахлу снежен вихър и се появи госпожа Минтън, една от неговите наемателки. Лицето й беше зачервено, а погледът й буреносен.

— Боже, госпожо Минтън… — започна Джо.

— Да оставим условностите, Джо Лаутър — го нападна жената. — Срам! Истински срам, знаех го! Откакто дойде, винаги съм знаела, че е хвърлила око на моя магазин. И когато пое онзи на ъгъла, казах на съпруга си, че няма да мине много време и ще ме изгони. И сега, ето ме тук натясно между два огъня. Между гастронома и галантерията. Няма съмнение, че можете да откажете, че нямам право! — Разярената госпожа Минтън поспря, за да си поеме дъх и изгледа Джо предизвикателно.

— За Бога, успокойте се, госпожо Минтън, нямам никакво понятие за какво говорите.

— За Ема Харт говоря, ето за кого! Иска моя магазин. Не е нужно да се гадае на кристална сфера, за да се разбере. Тази жена иска да ми вземе магазина, който имам от десет години. Дори търговските посредници не искат да я видят. Високопоставената госпожа Харт! Реже ги и ги гони всичките, ето какво прави. Обръща се направо към производителите и купува без посредници. После снижава цените така, че никой на Таун Стрийт не може да устои на конкуренцията й. Истинска малка вещица! Ето какво е Ема Харт!

— Госпожо Минтън! — викан Джо. — Ема Харт е едно добро момиче и работи упорито. Нямам намерение да я изхвърлям. Управлява магазините си като добър търговец. — Джо изгледа с неприязън жената, която бе пред него. Беше запусната, истински жив образ на мръсния си неподреден магазин.

— Очаквах го, че ще я защитите — кресна госпожа Минтън. — Вече го казах на съпруга си, че няма да има полза да идвам при Вас. Знаех си, че ще вземете страната на оная превзета госпожа! Да, не ме гледайте така. Всички знаем какво има между вас двамата! — Направи крачка напред и просъска в лицето на Джо: — Префърцунена, ето каква е Вашата Ема Харт, омъжена…! Чудя се как още не сте й надули корема. Но времето ще го покаже, момчето ми.

Джо посивя от гняв.

— Долна стара клюкарка! Няма нищо, освен уважение между мен и госпожа Харт. И внимавайте добре какво говорите, госпожо Минтън, ако не искате да ви дам под съд за обида. Няма да търпя повече вашите неприятни приказки.

Госпожа Минтън му тикна под носа регистъра за наемите.

— Мисля, че ще направите добре, ако си отидете, госпожо Минтън — й каза Джо студено, — преди да загубя търпение. Дотегна ми от вас.

Мегерата^[1] се обърна на токовете си и решително тръгна към вратата. Преди да излезе се обърна и му извика със злоба:

— Е, добре, няма да ти направя удоволствието да ме изхвърлиш, защото си отивам по мое желание! И можете да си вземете обратно вашия проклет регистър за наемите! — После, след като го запрати със сила към него си излезе, затръшвайки вратата.

Останал сам, Джо въздъхна. Даде си сметка, че без да го иска Ема беше разорила тази неприятна жена. Не бе възможно да се устои на конкуренцията на Ема. Гастрономическите й специалитети бяха вече поне толкова реномирани, колкото и дрехите, които предлагаше на най-взискателната клиентела. Благодарение на смелостта и търговските й способности двата магазина на Ема станаха най-посещаваните на Таун Стрийт. За по-малко от три години печалбите й бяха невероятни. Джо пръв научи това, откак ежеседмично преглеждаше сметките й. Толкова невероятни, че Ема вече можеше да си позволи да вложи две хиляди лири в предприятието на Дейвид, както тя самата му беше доверила. Нямаше място за чудене, че един подобен успех можеше да събуди завистта на съседите.

Джо скочи на крака решен да не обръща внимание на обвиненията на госпожа Минтън. Щеше да отиде веднага при Ема, за да й каже, че Минтън е решила да освободи магазина си. Накрая Ема щеше да има своя трети магазин. Хвърли поглед на часовника. Минаваше девет часа. Вдигна рамене и си каза „По дяволите съседите, не ме интересува какво си мислят“. Качи се горе да си облече чиста риза.

 

 

Изправена в центъра на гастронома Ема гледаше със задоволство свършеното. Ефектът беше чудесен. Разбира се, че си струваше труда да стане в четири и половина сутринта и да приготви украсата за Коледа. Газовите лампи на стените хвърляха отблясъци върху кристалните поставки и блюдата, приготвени с вкус, имаха апетитен и привлекателен вид. Подпомогната от двете момичета Лонг, Ема бе прекарала безкрайни часове да бърка, готви и пече, но бе сигурна, че усилията й ще бъдат възнаградени. Щеше да продаде всичко до последната троха, включително запасите, които държеше в склада.

Ема приглади бялата блестяща покривка, постлана на масата пред витрината и провери как са наредени вносните стоки: лакомства, които бе доставила специално за Коледа. Никой друг магазин в Армли не бе в състояние да ги предложи. Помести порцеланова в бяло и синьо фруктиера, пълна със захаросани ядки и плодове, за да изпъкнат по-добре плодовете, които бяха доставени от Франция и Турция. Намери по-добро място и изправи кутиите с фурми от Египет и сухи смокини от Гърция. Изтича зад тезгяха и се върна с табелата, на която бяха поставени малки сламени кошнички, пълни с марципанени сладки и захарни пралини, пристигнали предния ден от Германия. Магазинът бе препълнен със стока, но Ема очакваше голям приход. Беше третата Коледа в магазина и Ема не се съмняваше, че ще успее с продажбите.

С критичен поглед огледа всичко наоколо, за да потърси съществуващи пропуски, но нямаше. Многобройните й рафтове, разположени около стените до тавана бяха претъпкани с кутии шунка, свинско месо, дивеч, кутии с чай от цял свят и други лакомства от различен вид, освен консервите от плодове и зеленчуци, които тя сама бе приготвила. Тук бяха и нейните прочути мармалади. На тезгяха имаше няколко стъкленици със захаросани череши, кълцано месо, сосове от ябълки и боровинки за коледната пуйка. Доволна Ема отиде до вратата и отвори капаците в очакване на първите клиенти. Първи щяха да дойдат готвачките и икономките от елегантните богати квартали, които обикновено пристигаха навреме в магазина да си направят поръчките. Ема се надяваше, че списъците им ще бъдат по-дълги от обикновеното тази седмица.

Точно когато часовникът удари осем Ема се разположи зад тезгяха, близо до печката и взе от полицата счетоводните книги на галантерията. Последната година, когато нае втория магазин от Джо Лаутър, успехите в търговията надминаха и най-необузданите й мечти. Лаура, натоварена от Ема да го ръководи бе доказала, че е способна за това. През последните месеци продажбите се бяха удвоили. Самодоволно Ема се загледа в чудесните колони от числа и се усмихна — бъдещето на Едуина и нейното бяха вече осигурени.

Веселото иззвъняване на камбанката над входа прекъсна размислите на Ема. Засмяна тя стана да посрещне жената, която влизаше. Беше икономката на една от онези изискани къщи в квартала.

— Добър ден, госпожо Джексън — поздрави Ема, — днес сте ранобудна.

— Добър ден и на Вас, госпожо Харт, кучешко време е навън. Доволна съм да посетя прекрасния ви магазин. Просто не знам защо другите търговци не последват примера Ви и не затоплят магазините — госпожа Джаксън потръпна, докато приближаваше до тезгяха с двете си големи кошници. — Реших, че ще е по-добре веднага да направя поръчките си. Към края на седмицата ще изпратя синът на градинаря да вземе всичко. — Подаде двете кошници и се сгуши на столчето зад тезгяха.

Ема постави кошниците в ъгъла и каза:

— Може ли да ви предложа чаша топъл чай, госпожо Джаксън?

Лицето на жената светна.

— Разбира се, скъпа, ако не ви затруднява. Буквално замръзнах, докато дойда.

— Мляко и захар, госпожо Джаксън? Как е Вашият малък Фреди? Оздравя ли от шарката? — запита любезно Ема. Насилваше се винаги да помни имената на децата и съпрузите на клиентките си и винаги ги изслушваше с готовност и съчувствие, когато споделяха проблемите си.

Сияеща госпожа Джаксън пое чашата с чай.

— Наистина много мило от Ваша страна да си спомняте за Фреди. За Коледа ще е напълно здрав. — Отвори обемистата си чанта и измъкна лист хартия. — Ето моя списък, госпожо Харт. Мисля, че е пълен, но ако нямате нищо против, хвърлете едно око и… — госпожа Джексън прекъсна по средата на фразата, заради иззвъняването на вратата.

Когато вратата се отвори лицето на Ема светна.

— Блеки! — възкликна. — Очаквах те чак довечера.

— Добър ден, Ема, госпожо — поздрави Блеки, кимвайки с глава по посока на госпожа Джексън. Сияеше от радост. — Надявам се, че не ти преча, Ема?

— Не, нищо подобно. Ела зад тезгяха и си сипи чаша чай, докато аз обърна внимание на госпожа Джексън — каза Ема и посвети цялото си внимание на клиентката. Набързо прегледа листа. — Всичко е ясно, госпожо Джексън. Но може би, би трябвало… — Ема поспря и хвърли замислен поглед на икономката. — Питах се, дали не трябва да вземете малко повече пудинг с месо и някой бъдник^[2]. Вие знаете, че децата ги обожават, ваканциите тази година са дълги. Ще Ви кажа искрено, че вече имам доста поръчки и не мога да Ви обещая, че в края на седмицата ще ми останат, ако някой реши да поръча.

— О, не бях си помислила! Може би ще бъде добре да увеличите количествата. Не желая госпожата да ми се кара. Направете по три от всяка поръчка и прибавете един пудинг — каза госпожа Джаксън. После очите й се спряха на масата с вносните стоки. — У, гледай каква красота! — Погледна отблизо една кутия със захаросани турски плодове и видя грижливо написания от Ема надпис. — „Изключителен внос Харт. Количествата ограничени.“

Преструвайки се, че проверява списъка на поръчките Ема не изпускаше от очи госпожа Джексън. Предната вечер специално бе подбрала тези изрази с надеждата, че така ще погъделичка суетата на клиентите си.

Госпожа Джексън изглеждаше очарована от чуждестранните сладости и каза:

— Просто не знам за тези. Изглеждат интересни, но може би са твърде необичайни за вкуса на моята господарка.

— Мислите ли, госпожо Джаксън? Установих, изисканите хора са по-скоро впечатлени от тези лакомства — каза Ема. — Даже ще Ви призная, че съжалявам, задето не доставих повече. Ще ги разграбят. Помислете си, вчера една от готвачките в богатите къщи ми поръча да оставя настрана по две бройки от всяка — измисли в момента. — Разбира се давам си сметка, че са малко скъпички.

Госпожа Джаксън хвърли изпитателен поглед към Ема.

— Господарката не се тревожи от цената, госпожо Харт — възрази в защита икономката. — Я, по-добре сложете по три броя от всеки!

Ема се усмихна. От известно време се бе научила да се възползва от съперничеството между готвачките и икономките.

— Чудесно, госпожо Джексън, ще го направя незабавно.

Погледът на госпожа Джексън пробяга по етажерките зад гърба на Ема.

— Щом сте там, няма да е зле да прибавите един буркан с мармалад и четири бутилки от Вашия сос към списъка. Господарката очаква гости за празниците. Винаги е по-добре да сме готови.

— Точно така, и после винаги можете да изпратите сина на градинаря, ако откриете, че нещо сте забравили. Ще направя всичко каквото мога за Вас, госпожо Джексън.

Икономката сияеше от радост.

— Приятно ми е да зная, че ме имате предвид, госпожо Харт, мога да разчитам само на Вас. Как мислите, всичко ли е предвидено в списъка или съм пропуснала нещо? Искам на господарката да не й липсва нищо по празниците.

Ема си даде вид, че размишлява и каза:

— Ако бях на Ваше място бих прибавила две кутии свинско и три буркана ябълков мус, така за всеки случай.

Госпожа Джаксън постави чашата на тезгяха и погледна Ема, сякаш тя й бе направила огромна услуга.

— Благодаря, госпожо Харт, много любезно от Ваша страна, да се безпокоите за мен. Трябва да споделя, че направихте живота ми много по-лесен, откакто открихте магазина си тук на Таун Стрийт. Трябва да вървя. Приятна Коледа, скъпа. — Спря се на вратата и махна с ръка на сбогуване.

— Приятна Коледа, госпожо Джексън — отговори Ема, докато жената излизаше.

— Би могла да продадеш пясък в пустинята, Ема, никъде не съм виждал подобно нещо. Тю, да се не види, сигурно буквално удвои поръчката на тази бедна жена — изкоментира Блеки.

— Утроих я — каза Ема с лукава усмивка.

Блеки поклати глава и остана сериозен.

— Е, Ема, отбих се при теб, за да ти изкажа моите съболезнования.

— Съболезнования?

— Да, бе ми казано, че съпругът ти е преминал неочаквано в отвъдното преди няколко седмици. Колко тъжно. Както разбрах, бил поразен от тифус в Индийския океан. — Отметна глава назад и избухна в смях. — Свети Боже, каква фантазия само, Ема. Ти трябваше да станеш писателка, а не Франк. Тифусна треска в Индийския океан. Точно така!

— Е, и какво? Рано или късно трябваше да го извадя от играта — отсече Ема. — Започна да ми досажда… да бъда омъжена. Дори и с един мъж, който ме е изоставил. Така измислих, че ще е по-добре да го уморя в далечни земи и да го погреба в морето. Истинско облекчение е за мен, че от днес нататък ще мога да говоря само истината.

— О, така ли?

— Да, естествено — прекъсна го Ема спокойно. — Но не и за Едуина. Трябва да я запазим на всяка цена. Никой не трябва да знае, че е незаконна, Блеки.

— Аз никога няма да те предам, Ема, знаеш го. Впрочем вчера видях Дейвид Калински. Отидох да погледна фабриката, за да започна проектите за реконструкция. Надявам се да не ти е неприятно, но му казах за кончината на твоя съпруг.

— Наистина? А той какво каза? — попита Ема.

— Каза, че съжалява. Но трябва да ти изповядам, че ми се стори по-скоро като някой, който току-що е наследил милион лири — Блеки я загледа внимателно. — Какво има помежду ви, Ема?

— Нищо, защо питаш? — отговори тя спокойно. — Просто сме съдружници и толкова.

— О, така ли? — отсече Блеки замислено. — Не бих се удивил, ако имаше и нещо друго.

— Глупости, Блеки, въображението ти е в ход. Фантазията ти е още по-развинтена от тази на Франк.

Блеки не възрази. Извади няколко листа от джоба си и ги подаде на Ема.

— Ето проектите за реконструкция на централния магазин и за свързване на трите магазина в едно, както го искаше. Ще образувам нещо като пасажи, които да свържат и трите. Ти какво ще кажеш?

— Чудесно, Блеки. Знаеш, че се осланям на теб. Ще прегледам проектите довечера. Кога възнамеряваш да почнеш? — попита го Ема нетърпеливо.

— Като те познавам, представям си, че би желала да започна веднага. Но трябва да изчакаме да минат коледните празници, Ема. Ще работим бързо и още през януари ще влезеш в новия магазин.