Йоахим Купш
Книга за Хонс (1)

Предисловие и благослов

Велики писарю на Главния надзирател Секет от града Ану в областта Хак^[1], през разстоянието на три хилядолетия, приеми моите почитания и благодарност. Ти, стари изеднико, ми харесваш! Не си затварял очи пред нищо, ала си намирал думи за шега, дори когато е трябвало да скърцаш със зъби от гняв. Ти знаеш какво се е случило в онази колиба сред тиквената нива…

„Превеждай вярно, нищо не притуряй, нищо не изпускай! Името ми нека потъне в забрава, ала историята ми да пребъде!“

Такава е повелята ти и тя ще бъде изпълнена!

По твое време литературата е имала своите модни безразсъдства, както и по наше време. И аз съм длъжен да се съобразявам с моите съвременници, както и ти си правил с твоите. Затова някои неща не са предадени дословно, но пък са написани по-разбираемо. Та помисли: което за вас е било ясно като бял ден, за нас е тайна, заключена със седем ключалки, а пък което за вас е изглеждало важно, за нас е може би съвсем безинтересно…

Така че на твоята история заемам моите слова и образи. Допълвам я там, където липсват изгубени завинаги страници. Впрочем името „Хонс“ се произнася с гърлено „х“, нали?

А сега почивай в мир в Западния град сред пясъците на пустинята отвъд Мемфис. Ти нямаш пирамида, която да съхрани от ноктите на времето твоята изсъхнала, напоена с благовония мумия. Ала ти имаш твоята история и тя ще запази завинаги жив духа ти!

И тъй, бъди блажен и благословен в своя всевечен живот!