Пол Стенинг
Двете страни на славата (24) (AC/DC — пълната биография)

Глава 19
SG зоната^[1]

„Умирах за електрически «Гибсън». Рогата страшно ми подхождаха.“

Ангъс Йънг

На стила на AC/DC и по-конкретно на китарата се придава такова значение, че сигурно се чудите защо още не е ставало дума за китари. Дами и господа, ето ви главата, посветена на електрическата китара, на Ангъс Йънг, звученето на групата и на още много други неща.

Пред журналисти Ангъс често определя стила си като „прост“, но в отговора му вероятно се съдържа немалка доза от скромността, характерна за светогледа на AC/DC. Ангъс и Малкълм се придържат към основни акорди и акорди с баре, първите неща, които учат рок китаристите. AC/DC обаче се отличава от останалите рок групи по бързата комбинация акорди и сложното разпределение на нотите. За дребен мъж, Ангъс определено знае как да покрие грифа и да произведе най-добрите звуци. „Имам много малък захват — казва китаристът. — Изпотя ли се, имам чувството, че пръстите ми се разделят на километри един от друг. Разтягат се от само себе си до безкрайност. Ръката ми е малка, затова натискам струните с всички пръсти.“

Скоростта му идва основно от лявата ръка или както казва самият той, „постига много, без да дърпа с пръсти струните“. На концерти често изпълнява солата само на лява ръка. „Докато се учех да свиря, си мислех да стегна лявата ръка — обяснява той. — После открих, че винаги е по-лесно да използваш максимално и двете. Не мислете за техники, просто свирете. Някои дават акордите с палеца, други с малкия пръст. Аз съм малко самоук. Преди свирех с палеца и си измислях свои акорди. Нищо не разбирам от постановки.“

„Обикновено се получава случайно — така обяснява творческия процес Ангъс. — Пробваме различни варианти. Свирим много отворени акорди. Мал дрънка на китарата и опитва да измисли по няколко различни неща едновременно.“

„Като малки нямахме школи. Просто свирехме. Чуваш някой акорд и си казваш: «Имам шест струни. Я да ги използвам всичките». Сега използваме две или една. Докато записвахме с другия ми брат, Джордж, той често казваше: «Онази струна подрънква. Разкарай я». Жертвахме я заради звука. Хората се запасяват с какви ли не джаджи, с идеята, че ще ги използват. Ние се водим основно по песента. Ако не ни хареса, опитваме пак.“ Понякога концертите на живо и подскачането пречат на настройката на китарите. „Да, при скоците може да се появи проблем — потвърждава Ангъс. — Но това зависи основно от китарата. При някои настройките се запазват, без значение какво правиш. Имам и няколко китари, които просто чакат да се раздрънкат. Само ги докосвам и те излизат от строя.“

„Имам ли трудни сола? Зависи. Трудно казвам на това да ме накарат да легна на пода, да се завъртя с около 100 мили в час и да изтананикам «Дикси». Стилът на солото може да е труден, но не и самото изпълнение, стига да знаеш какво правиш.“

Ангъс Йънг

Подобно на брат си, Ангъс сега има широк набор китари, „Фендър“ и акустични, както и добрите стари „Гибсън“. „Любимата ми е от 1967 или 1968 г. — казва той. — Преди имаше гравирана метална част отзад, с тремолото в късата част. Имам няколко с вибрато рамо.“ Самият Ангъс рядко използва тремолото. „В някои песни го правя, защото е по-лесно, за тунинга. Използвал съм го при някои песни в студиото за граулинг, но основно го правя с настройващия ключ, така можеш да регулираш струните. Обикновено си приготвям една китара на сцената и ако ми дойде музата, я използвам.“

В детството на момчетата в Австралия има китари, но Ангъс казва: „Бяха американски и много скъпи. Купих си китара, когато поевтиняха“. Първата електрическа китара на Ангъс е „Гибсън“, която той до ден-днешен използва. „Свирил съм и на други. Първо имах акустична китара. Мама ми я изнамери за десет долара, трябва да съм бил на девет години. Купи една и на Малкълм, за да не се караме. В къщи вечно се търкаляха китари. Като малък исках електрическа «Гибсън». В Сидни ходех на училище с едно момче от Сан Франциско. Имаше каталог на «Гибсън», разгледах го и когато стигнах до електрическите, си казах: «Ето това е моята китара!» Открай време харесвам формата и когато за пръв път хванах такава, направо се влюбих. Страхотна е. Има малки рогца, червена е, леко демонична. А е и много лека. Естествено, харесвам и саунда.“

В началото се случва Йънг да изневери на голямата си любов, но никога за дълго. „Веднъж опитах Les Paul, — спомня си той, — но нали съм дребен, гибсъна ми идва по-стабилна. Тъкмо бях завършил училище, събрах всичките си пари и отидох в музикалния магазин. Още щом видях гибсъна, разбрах, че точно това искам. На нея се свири абсолютно лесно. Преди мислех, че всички гибсъни са в общи линии еднакви и че има и по-добри китари. През всичките тези години не открих такава. За малко да кривна от правия път, когато видях «Стратокастър»-а на Beach Boys. Обаче не ми изглеждаше съвсем наред. Тогава сърфингът беше на мода и Beach Boys се слушаха много. Още една причина да не кривна към «Фендър».“

Толкова неразривна е връзката на Ангъс с марката „Гибсън“, че вече има модел „Angus Young Signature“, произведен по негови лични спецификации (и с демонична негова карикатура на корпуса).

Ангъс казва, че едно от любимите му неща е „раздвоеният гриф“. „Ако решиш да се поизхвърлиш, можеш да стигнеш до края на грифа, без да се притесняваш, че ще се строполиш по очи на пода — обяснява той. — Знам много хора, които се превъзнасят по Les Paul, но електрическият Гибсън има същия гриф. Ако си дребен като мен, ще ти е далеч по-лесно, заради баланса. Единствената друга китара, която ми пасна като размер, беше «Теле». Обаче винаги съм си харесвал гибсъните, вадят специфичен тон. Всичките са различни, докато при «Фендър» звукът е подобен. Това не им харесвам — сигурно защото така и не си паднах по сърфинга — леко подрънкват. При електрическите гибсъни това го няма. Тонът е по-мек в горната част.“

„Каквото и да свириш, все някога ще го копират и развалят. Много се злоупотребява с Хендрикс и другите, всички в един момент започват да ги имитират. Аз никога не съм го правил. Придържам се към това, което мога да изсвиря и което ми идва отвътре.“

Ангъс Йънг

Що се отнася до грифа, Ангъс го харесва колкото се може по-тънък. „Първата ми китара беше с много малък, тънък гриф — разказва той. — Показах я на един тип от «Гибсън», който поиска да я заснеме и да разгледа адаптерите. Питах го дали ще може да ми намери друга подобна, а той каза, че никога не е виждал такава. А не беше менте, идваше си директно от фабриката, с оригиналните части. Имам още една бракувана, невероятна китара. Казах му: «Защо не бракувате още една-две, веднага ги взимам!»“

„Адаптерите са добри — признава Ангъс за оригиналните адаптери «Гибсън», които той обича да оставя в китарата. — Имам няколко от по-новите, наистина си ги бива. Имам и няколко, които навремето ми направи един тип в Англия. Той ми поправяше китарите и знаеше как ги предпочитам. На практика са същите като гибсъните. Когато съм в Англия, използвам него, ако съм в Щатите, гледам да си намеря Гибсън.“

„Групите са ми по-интересни от китаристите. Харесвам Yardbirds, някои неща на ранните Who, Stones. Китарата носи настроението в солата. Иска ти се рокът да е твърд и мъжествен, но това вече е рядкост. Сега основният въпрос май е какви номера ще направиш на сцената. Някои като Еди ван Хален свирят много сола, все едно слушаш упражнение по китара. Хендрикс знаеше как да стопи лагерите на китарата, но разбираше, че трябва да има и ритъм. Ето това липсва в наши дни. Малко а ла Deep Purple — техника без ритъм.“

Ангъс Йънг

Апаратура

„Когато диезите им се размият с бемолите, богатите музиканти обикновено си купуват скъпи тунери. Ама да сте чували за музикант с пари? Ако сте пред просешка тояга като всички нас, ето ви изхода: обърнете се към It’s A Long Way to the Top (If You Wanna Rock ’N’ Roll) на AC/DC. Песента е само с един акорд. Ако го разшифровате, просто го дръжте с едната ръка и въртете ключовете с другата, докато докарате звученето на Ангъс. Ако не стане, последвайте примера на Sonic Youth и направо забравете тунинга. Помнете, това, което за едни е шум, за други е музика.“

Turds of Wisdom, Guitar WORLD, април 1997 г.

Създаването на „Ballbreaker“

За записите на албума „Ballbreaker“ Ангъс използва три електрически гибсъна. Основната е модел от 1964 г., с обикновени струни Ernie Ball с дебелина 0,010^[2], и 0,048 за ниското ми. За солата използва модел от 1968 със Super slinkys на Ernie Ball. За акордите баре използва друг модел от 1968 със Super slinkys. Малкълм Йънг използва все същата Gretsch Jet Firebird, на която свири от основаването на групата, но през годините в китарата са въведени ред промени. Струните са „Гибсън“, 0,012–0,056 с усукана G (0,025).

Ангъс обича да сменя струните си сравнително често. „Трябва да ги сменям за всеки концерт — казва той. — Няма нищо по-лошо от това, да излезеш на сцената с разстроена китара.“ Ангъс рядко използва педали. „Имам само безжична система Schaffer Vega. За мен е може би най-добрата. Пробвал съм няколко други, но те някак пресичат звука, заглъхва, когато се отдалечиш. При Schaffer не е така, чува се добре дори да изляза от сградата.“ За AC/DC апаратурата е важна, но те я използват само за да предадат посланието си, без да прибягват до аудио трикове за получаването на специфичен саунд. „Харесва ми, когато апаратите работят“ е най-техничарското изказване на Ангъс, който все пак признава: „Апаратурата е важна. Знаем как да използваме големите усилватели и прочее. Винаги ги даваме за поправка след турнетата. Добри, надеждни усилватели са, Marshall. Рядко имам проблеми с тях.“

През 1995 г. Малкълм сътрудничи на производителите на Gretsch за изработването на нова версия на китарата му. Malcolm Young Autograph се базира на старата Jet Firebird и се произвежда с един и два адаптера и фабрично опънати струни 0,012, обичайните, които използва Малкълм. На турнето Ballbreaker той свири на няколко от тях, плюс на старата си, надеждна китара.

Малкълм от години свири на Rock Jet на Gretsch, без добавки, с изключение на устройството за усилване на звука. Преди е имал и Gretsch White Falcon, но след като я дал на „поправка“, китарата изгубила звука, заради който я харесвал и той съответно я разкарал. В клипа към „Are You Ready“ Малкълм свири на оранжев Gibson; говори се, че работи с производителя по нова китара, не за фабрична изработка, а за лична употреба.

Фил Ръд свири на червен комплект от пет барабана на Sonor Desigher Series. Използва Easton Ahead, за които се носи легенда, че никога не се чупят. Цимбалите му са на швейцарската фирма Paste.

Клиф Уилямс използва Music Man от ’76 с плоски, усукани струни на D’Addario.

„Винаги гледам нещата да са прости. Мисля си, че излезеш ли да свириш рок, трябва да имаш предвид следното: колкото повече играчки натрупаш на сцената, толкова повече гафове може да станат.“

Ангъс Йънг

Историята на „Гибсън“ SG

В края на петдесетте години, китарата на познавачите Les Paul регистрира все по-малко продажби. Създателят й, „Гибсън“, ентусиазирано започва работа по нов модел, който да я замести. В рекламата на новия продукт — електрическа китара със специфична форма, гордо се казва, че „това е един вълнуващ нов подход към махагоновата, солидна китара… и ще се радва на гарантиран успех сред изпълнителите“. Инструментът се произвежда от черешово дърво в червено — цвят, запазил се и до днес, като популярна алтернатива е черното.

Въпреки че продажбите първоначално са ниски, отчасти заради популярността на фолк музиката в началото на шейсетте, от „Гибсън“ знаят, че са заложили на печеливша карта и скоро доказват правотата си. През 1966 г. компанията е най-големият производител на китари в света, и разполага със 76 200 кв. метра производствена площ.

Дизайнът на „Гибсън“ бавно си проправя път. В началото компанията произвежда китарата Melody Maker, на вид много подобна на Les Paul. През 1962 г. грифът вече е раздвоен, още пет години я извеждат до класическата форма, която се предлага като 12-струнен модел и версия с три адаптера.

Други майстори на „Дяволската секира“

Тони Айоми (Black Sabbath), Пит Таунсенд (The Who), Дейв Грол (Foo Fighters), Бернард Самнър (Joy Division, New Order), Деймън Гау (Badly Drawn Boy), Еди Ведър (Pearl Jam), Йън Макай (Fugazi), Марк Колинс (The Charlatans), Мат Белами (Muse), Майк Кемпбъл (Tom Petty and the Heartbreakers), Питър Холмстрьом (Dandy Warhols), Райън Пийк (Nickelback), Род Юф (Danzig), Боб Балч (Fu Mancu).