Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gummi-Tarzan, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Оле Лунд Киркегор

Заглавие: Гумения Тарзан

Преводач: Анюта Качева; Пиринка Пенкова

Език, от който е преведено: Датски

Издател: Държавно издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1984

Тип: Повести

Националност: Датска

Печатница: Димитър Благоев

Излязла от печат: юни 1984

Редактор: Рима Иванова

Редактор на издателството: Невена Захариева

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Петър Стефанов

Художник: Оле Лунд Киркегор

Коректор: Ирина Кьосева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1444

История

  1. — Добавяне

Първа глава

В тази книга се разказва за едно момче, на което му викаха Гумения Тарзан.

Всъщност то не се наричаше така.

Истинското му име беше Иван Олсен.

И ето как изглеждаше:

olsen.png

Както сам виждаш, Иван Олсен не беше особено голям.

Той по-скоро бе дребен и слабичък и дори не много хубав.

Нямаше едри мускули и не би могъл да набие никого.

Ето защо самият Иван Олсен всеки ден ядеше голям пердах.

Това, че Иван Олсен ядеше голям пердах, звучи много смешно.

Но всъщност съвсем не беше смешно.

Във всеки случай не и за Иван Олсен.

tabela.png

Веднъж му наливаха вода в панталоните, друг път го заключваха в една от училищните тоалетни. А за Иван Олсен това съвсем не беше забавно.

boi.png

Най-лоши бяха големите момчета.

— А бе, Иване — викаха те и го дърпаха за косата и ушите. — Може ли да ти видим мускулите?

— Оставете ме на мира — отвръщаше Иван Олсен и замахваше с чантата си по големите момчета. — Много добре знаете, че нямам никакви мускули.

— Е де, Иване — викаха големите момчета и се подхилкваха. — Все пак дай да ги погледнем.

После запретваха ръкавите му и оглеждаха тънките му бели ръчици.

— Тц, тц, тц — казваха те след това. — Имаш право, дребосък. Мускулите ти в никакъв случай не са по-големи от пилешки кълки.

И те пак започваха да му се присмиват и да му наливат вода в панталоните — ей тъй, само на шега — в една от училищните тоалетни, където учителят не можеше да ги забележи.

Тук можеш да видиш как в тоалетната наливат вода в панталоните на Иван Олсен:

voda.png

Големите момчета, които бяха много силни, когато се съберяха, вдигаха Иван и го държаха със смъкнати панталони под чешмата, така че студената вода се стичаше надолу и влизаше чак в гумените му ботуши.

Ето защо панталоните и ботушите на Иван Олсен ставаха вир-вода.

Най-лошо беше, когато му наливаха вода в панталоните през зимата, защото, докато се върнеше в къщи, тя замръзваше и ставаше на лед.

Панталоните се втвърдяваха като картон и Иван трябваше да щрапа разкрачен, подобно на гъсок.

— Ха-ха-ха — смееха се големите момчета с дебелите си дрезгави гласове. — Ха-ха… Видяхте ли го? Иван Олсен е направил нещо в гащите!

— Затваряйте си устата! — викаше Иван.

Но големите момчета не си затваряха устата.

Те се смееха още по-високо и гласовете им стържеха, като че ли имаха гласпапир в гърлото.

Тук големите момчета се смеят:

prase.png

— Иване — викаха те, — виждаш ли какво мръсно прасе си, а? Леле, какво ще каже майка ти!

 

 

Майката на Иван Олсен не говореше много.

Когато Иван се връщаше с мокри панталони, тя клатеше глава и окачваше панталоните на въжето в банята.

Майката на Иван Олсен смяташе, че да ти наливат вода в панталоните, е голяма свинщина.

— Дотегна ми вече туй мокрене — мърмореше тя, докато окачваше панталоните на въжето. — Да, дотегна ми…

Майката на Иван Олсен не говореше много, но затова пък баща му, господин Олсен, говореше. Дори направо започваше да крещи.

— Какво? — викаше той. — Пак ли ти наляха вода в гащите?

— М-да… — отвръщаше Иван.

— Ама на какво прилича това? — крещеше баща му и удряше с юмрук по масата, та чак чашката за кафе подскачаше. — Трябва да се научиш да се защитаваш, момче! Трябва да станеш истински мъж!

Тук бащата на Иван Олсен — господин Олсен — удря по масата:

masata.png

— Какво значи да си истински мъж? — питаше Иван.

— Хм, истински мъж ли? — отговаряше баща му. — Истински мъж е този, който може да бие другите.

— А аз не мога — заявяваше Иван. — Никого не мога да набия.

— Да — крещеше баща му. — Тебе изобщо не те бива за нищо. Жалък слабак.

— М-да — казваше Иван Олсен, — сигурно съм такъв.

— О-о! — провикваше се баща му и тежко се надигаше от стола. — Какво съм направил аз, бедният, та да си патя с такъв мекушав син?

— Съвсем не знам какво си направил — отговаряше Иван Олсен.

Така Иван Олсен научаваше много неща.

В училище го учеха как може да ти налеят вода в панталоните и да те набият, а в къщи баща му го учеше, че момчето трябва да стане истински мъж и да бие другите.

Иначе ще си просто мекотело.

Сега и ти разбираш, че невинаги бе лесно да си Иван Олсен.