Читателски коментари (за „Под игото “ от Иван Вазов)

Ето и моите пет стотинки по темата…

Моето лично мнение е, че романът не е литературен шедьовър, но той притежава познавателна и емоционална стойност. Следователно, хубаво е да бъде прочетен, за да имаме още отправни точки към епохата и хората, нашите предшественици. Някои глави са по-добри от други, определено. Като изключим задъжителната „Пиянството на един народ“, кажете честно, не сте ли се смели и умилявали, четейки „“Представлението"? Или моментите с хаджи Ровоама?

Някои герои са доста „дървени“, но някои са обрисувани така, че остават в паметта ни. Има и много революционна романтика, разбира се, има и много протяжни и не съвсем успешни описания. Предпочитам „Чичовци“ пред " Под игото" все пак, без Вазов да ми е любим писател.

Не мисля, че която и да било книга е редно да се определя като „боклук“ или „отврат“.(Може би ще направя изключение за нюансите сиво:), без да съм пуританка). Но знаете ли, не са виновни читателите, които си служат с подобни епитети. Вината е в учебните планове и програми. повечето от изучаваните по литература произведения и автори би трябвало да се изучават в горните класове, когато — предполага се — учениците са понатрупали житейски, читателски и емоционален опит, а и знания от различни области, все неща, които помагат много за възприемането и тълкуването на дадено литературно произведение. Има много друго какво да се прави в час по литература — хубави детски стихове и разкази, приказки…както и да е, за съжаление нас никой не ни пита.

Но аз се отклоних…накратко " Под игото" си има своите достойнства и недостатъци. Хубаво е всеки българин да познава романа, но ако не- не е беда. Важното е да не зачеркваме с лека ръка създаденото, все пак става дума за не особено богатата ни литературна история. Ето, има и други погледи към онова време — „Възвишение“ на Милен Русков, например, изключителен роман по мое скромно мнение.