Когато учителите по литература все още имаха думата, т.е когато имаше сериозно обучение, задължавах учениците в шести клас да прочетат книгата.Успявах, защото произведението е задължително и за десети клас,а в тази възраст, вече трудно ги убеждавах.Сравнявах „Под игото“, не без основание, с криминалните романи, за да събудя някакъв интерес.Подпалвах патриотични чувства чрез герои и събития, драматизирах откъси…Уви, оказва се, че Вазов е труден за възприемане от децата, заради стила и езика, пък и проблемите, които поставя в своето творчество. Ужас! Оставаше ми надеждата- Ботев! Ех, този Титан! Такова щастие изпитвах, когато преподавах лириката на поета, пък и публицистиката му е невероятна!
Мисля, че все още е интересен за някои Ботев, но аз вече не искам да бъда учителка по литература! Думата"патриотизъм" изгуби своето значение и аз не знам как се преподават тези автори, без капка родолюбиво чувство и уважение към творчеството им и времето, в което са живели!
Така и с „Под игото“, за жалост- първият български роман, пропит от чистия патриотизъм на Патриарха на българската литература!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.