Големи критикари, голямо чудо!
Хайде и аз да се включа- „Под игото“ може да не блести с художествена стойност, но той има голяма ИСТОРИЧЕСКА стойност и, нека да се изразим така — емоционална стойност.
Да, героите са еднопластови, да — развитието на главните персонажи е предсказуемо до втръсване. Е, и? Силата на романа е в историческото представяне — на целия период на организация на Априлското въстание в Сопот, на промените, които стават в българското общество тогава, както и сравнително обективното представяне на обществените течения тогава.
В това отношение далеч надминава например един Сенкевич с неговият „С огън и меч“.
В българската литература единствено „Железният светилник“ стои по-добре като исторически роман — просто защото там вече имаш и страхотно развити герои.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.