Читателски коментари (за „Под игото “ от Иван Вазов)

  • 1. нт (3 април 2013 в 11:21)

    Ха-така!

    Ето, имаме и обобщител!

    Само малко се обърквам — държавата ли е зле понеже някой тачат Достоевски повече от Вазов, или понеже някои тачат Достоевски повече от Вазов, държавата е ’на дередже’ :D

    Нали сме на мегданя, да си кажа и аз:

    Като дете По Дигото ми се виждаше върховна! Исках да нося потури и да трепя душманите.

    После прочетох и други книги и тази отиде при Салгари, Сабатини и Карл Май. Толкова му е стила, толкова му е историята, толкова му е всичкото.

    Вазов е забавен на маса. Като се понапием с приятели, отварям на посоки някое стихотворение и прочитам гръмогласно и с чувство! Ударенията бягат, римите прескачат през ред, и речта е жива като на пионерски отчетно-изборен сбор.

    Още по-хубаво е ако може един ред да се чете с ясен глас на отличничка, а един с ясен глас на току-що премутирал комсомолец. Става вълшебно направо. Тръпки да те побият!

    Времето не е много благосклонно към някои произведения на изкуството. Дядо Вазов можем да си го тачим като ’пръв’, ама е трудно да го наречем и добър. Нивото е читалищно. Но е родолюбец, русофил и най-нормален.

    Виж, руските класици, до един са невменяеми и психопати! В таз ’велика’ страна спасение за никого няма.

    Аз харесвам само всепризнатите за луди: Хармс, Булгаков, Илф и Петров. Но те пък не са класици.

    Класиката, колеги читатели, е за децата. Да почнат от някъде. Не е нужно да бъде харесвана, а само познавана.

    Хай със здраве. Че държавата е закъсала зарад Ана Каренината безпътност. Или беше Мадам Боваринината?

    LOL!

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.