Валерий Брюсов
Тънък контур планини… ^[0]

[0] Интересно е да узнаем как авторът достига до идеята на това стихотворение. В писмо до един от основателите на руския символизъм П. Перцов — намиращият се тогава в Ялта Валерий Брюсов споделя: „Кълна Ви се, уважаеми Пьотр Петрович, аз съм безкрайно разочарован. Да не говоря за гръмките имена — Машук, Бещау, които се оказаха прозвища на малки хълмове, пък и всичко изобщо! Аз гледах и напразно търсех в себе си възхищение. Най-второстепенният художник, ако му бяха дали, вместо платно и бои, истински камъни, вода и зеленина — би създал нещо хиляда пъти по-величествено, по-прекрасно. Обидно ми е за природата“. (Письма В. Я. Брюсова к П. П. Перцову (К истории ранного символизма). Москва, 1927, с.77.)

Трудно е да се каже искрен ли е двадесет и три годишният поет, или кокетира със своето декадентство. Много по-късно, в автобиографичната си повест „Из моей жизни“ (публикувана през 1927 г.), той пише: „Още не ми се искаше да «отстъпя» пред обаянието на природата и упорито принуждавах себе си да виждам в нея несъвършенство“. ↑