Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
В поздний час мы были с нею в поле…, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. — Добавяне

В късен час в полето бяхме с нея.

Устните й трепетно допрях…

„Искам от любов да полудея!

Груб бъди, та чак да ме е страх!“

 

После, уморена, кротко рече:

„Ах, приспи ме, миг покой ми дай,

бурно ти не ме целувай вече,

до гърдите си ме приласкай.“

 

Грееха разискрени звездите,

лъхаше уханната роса.

Ласкаво докосвах аз очите,

бузите и меката коса.

 

Тя заспа като дете, притихна.

След това въздъхна в сън блажен.

Сепна се, на нещо се усмихна

и отново се притисна в мен.

 

Дълго мрак тежеше над полето,

дълго над съня й бдях в нощта…

А след туй на златен трон в небето

тихо, неусетно заблестя

 

утрото — хлад лъхна над полята…

Кротко я разбудих, с шепнещ глас,

и в степта червена, през росата

до дома й я изпратих аз.

 

1901

Край