Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Лилит, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. — Добавяне

Faust: „Wer ist denn das?“

Mephistopheles: „Lilith ist das.“

Твоят дух в окови крее.

Ала, страннико, постой,

виж — вълшебен замък грее

в залезния кротък зной.

 

Забрави живота черен!

Виж — огромен свят блести.

И над тебе лъч вечерен

облаците позлати.

 

Небосводът цял засвети,

в пламък пурпурен обвит.

Дъх на рози ли усети?…

Аз съм — чудната Лилит!

 

Влез под сенчестите листи,

моят тайнствен парк зове —

там шептят потоци чисти,

зреят златни плодове.

 

Там фенерчета потайни

вече пали вечерта,

бродят сънища омайни,

веят с огнен меч в нощта.

 

Там пред моя образ чуден

ще потънеш ти, честит,

в сън дълбок… и непробуден…

Аз съм древната Лилит!

 

1900

Бележки

[0] Стихотворението е съпроводено с бележка на авторката: „Лилит — богиня на любовта и смъртта; според древнохалдейското предание, тя е била първата жена, съблазнила Адам“. Епиграфът към стихотворението е от Гьоте и в превод гласи: „Фауст: Кой е там? Мефистофел: Това е Лилит“.

Край