Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Парки, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. — Добавяне

Все едно ви е, нали…

Парки древни, страст и мъка

изпредете на чекръка!

Ти, вретено, шумоли!

 

Три предачки, три сестри —

доскуча им участта ни:

прах било е, прах ще стане…

Ти, вретено, се върти!

 

Парките — безброй съдби,

без причини и без цели,

крият в своите къдели.

Не отстъпват пред молби

 

и не тачат хубостта —

клатят те глави сънливи

и пророчества горчиви

шепнат с вехнещи уста.

 

Нас лъжата ни теши,

истината и лъжата

с възли гибелни съдбата

сплита в нашите души.

 

Лъжа — без да разбера,

да развържа не умея,

а да разсека не смея,

нито да се покоря.

 

Лъжа, за да бъда жив,

но душата е нещастна…

Нека примката ужасна,

любовта, съня лъжлив,

 

и оковите от страх,

и проклетите връвчици —

ваште ножици, о, жрици,

разсекат с един замах!

 

1892

Бележки

[0] Парките в римската митология са богини на съдбата, изобразявани като три старици, предящи нишките на човешкия живот. В статия от 1896 г. М. Горки критикува това стихотворение заради неговия „песимизъм и пълно безучастие към действителността“, а по-късно го цитира в доклада си пред Първия всесъюзен конгрес на съветските писатели (1934).

Край