Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Не верь, не верь себе, мечтатель молодой…, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. — Добавяне

Que nous font après tout les vulgaires abois

De tous ces charlatans qui donnent de la voix

Les marchands de pathos et les faiseurs d’emphase

Et tous les baladins qui dansent sur la phrase?

A. Barbier

Недей си вярва ти! Знай, творческата страст

        е по-ужасна от проказа…

Бълнуване е тя на твоя дух — в несвяст

        или в безпомощна омраза.

И в нея божи знак недей търси, недей —

        там кръв кипи, там буйства младост!

Ти в грижи по-добре живота разпилей,

        излей отровната му сладост!

 

И ако в някой миг вълшебен разбереш,

        че вдън душата мълчалива

един скрит извор, чист и девствен, и горещ

        със сладки звуци те опива —

недей го слуша ти, не трепери в екстаз,

        покрий го с було на забрава:

ни твоят строен стих, ни твоят леден глас

        кипежа му не пресъздава.

 

Ако в душата ти прокрадне се печал,

        ако нахлуе буря страстна,

отбягвай шумния човешки карнавал —

        със своята другарка бясна.

И горд бъди! Недей търгува с твоя блян,

        с гнева, със скърбите си странни —

и не показвай ти пред глупавата сган

        духа си, пълен с гнойни рани.

 

Кого вълнува там: дали си страдал ти,

        какво измъчва ти душата —

наивни пориви, младенчески мечти

        или надежди за разплата?

Край тебе, виж, тълпи търчат като деца

        по своите пътища привични

и на безгрижните и празнични лица

        не светят сълзи неприлични.

 

А има ли поне един човек сред тях,

        от тежка мъка непрегърбен,

без бръчки на чело, без спомени за грях

        и несломен от жребий скръбен!…

Знай, смешен е за тях и твоят плачещ взор,

        и твоят укор монотонен —

тъй както зачервен трагически актьор,

        размахал дръзко меч картонен…

 

1839

Бележки

[0] Стихотворение, в което е третирана централната за поезията на Лермонтов тема за самотата на твореца, за драматичните му взаимоотношения с обществото. И може би за първи път тъй остро прозвучава съмнение относно възможността от диалог със света. Епиграфът е от френския поет Огюст Барбие (1806–1882) и в превод гласи: „В края на краищата какво ни засягат грубите викове на всички тия кресливи шарлатани, на тия търговци на патос и създатели на натруфеност, и на всички тия палячовци, танцуващи върху фразата?“

Край