Александра Потър
Любовен пасианс (44)

Глава 43

Риан се събуди с усмивката от предишната нощ, която не беше слязла от лицето й. И тази усмивка си имаше име: доктор Клайв Едингтън.

След като излязоха от болницата, те бяха отишли в малък италиански ресторант зад ъгъла. Не че бяха гладни. Твърде погълнати да се гледат в очите, за да прегледат менюто, те бяха връщали сервитьорката два пъти, преди Клайв накрая да поръча две менюта на заведението, без дори да си направи труда да попита какво включваха. Това беше без значение. Те можеха да вечерят в най-добрия гурме ресторант в Лондон, да похапват най-фин гъши дроб, да се угощават с току-що уловени омари и да пият отлежало прескъпо вино. И пак нямаше да забележат.

В тяхното херметически запечатано вълшебно пространство, те не забелязваха случващото се наоколо. На останалите гости на заведението им призляваше: Двойки, които отдавна бяха изчерпали темите си за разговор, гледаха със смесица от копнеж и завист привлекателната тъмнокоса жена и нейния червеникавокестеняв кавалер, сгушени в ъгъла с тяхното малко ангелче, спящо непробудно в детската си количка, докато разговорът се лееше със същата лекота като бутилката кианти в нейната традиционна сламена кошничка.

Над двете огромни чинии със сметанови талятели карбонара Риан и Клайв не спряха да бъбрят за какво ли не. От нейната връзка с Фил, до любовта й към Джак, желанието да възроди кариерата си на професионален гримьор, през страстта на Клайв към лекарското призвание, до любовта му към стария фолксваген кемпер и мечтата му да кара сърф по големите хавайски вълни. Те не спираха да говорят, да задават въпроси и да отговарят, погълнати от споделен интерес, удивени от странните съвпадения и заливащи се от смях на крещящите различия помежду им.

Между тях се простираше дървена маса с карирана покривка на червени и бели квадратчета, но тя се оказа ненужна бариера. Привличането между тях беше неудържимо. Нейните малки ръце неволно се сблъскаха с неговите големи луничави ръце, когато Риан посегна да натопи чиабатата в малката купичка със зехтин, неговите обути в панталони от рипсено кадифе колене се отъркваха до нейния обут във фин чорап крак, очите им се срещаха като неумело управлявани картинг колички.

А времето летеше. Едва когато управителката започна да гаси свещите и да спуска кепенците, те осъзнаха, че беше време да си вървят. Обикновено в този момент настъпваше неловкост. Моментът, когато се разменяха телефонни номера, даваха се обещания за следваща среща и двете страни се засуетяваха на тротоара, питайки се дали трябва да се разделят с учтива целувка по бузите или с тромаво сбутване на носовете, в опит да уцелят устните си.

Но с Клайв нямаше колебания и неловки мълчания. Сякаш се бяха познавали винаги и най-естественото нещо на света беше да вземат такси до нейния апартамент, да сложат Джак в креватчето, да отворят още една бутилка вино и Риан да го отведе за ръката в спалнята. Толкова естествено, че когато той започна да се съблича при включена лампа, тя не се втурна да я гаси и не се хвърли през глава под бродирания юрган.

Вместо това тя застана гордо изправена в елегантните обувки от златен сатен, докато той я събличаше бавно. Когато накрая остана съвсем гола, той отметна тъмната коса от лицето й, наклони брадичката и внимателно и й каза, че е красива.

И тогава, едва тогава я целуна бавно, нежно и влюбено.

 

 

Изживявайки прекрасния спомен, Риан отвори юмруците си, които държеше присвити до гърдите по време на сън, и без да отваря очи плъзна ръка по матрака към стегнатото, издължено тяло на Клайв.

Но него го нямаше.

Изпълнена със страх, тя отвори рязко очи. Другата половина на леглото, там, където трябваше да е Клайв, беше празна. Възглавницата носеше отпечатъка от главата му, няколко червеникави косми лежаха върху бялата английски бродерия на калъфката, а чаршафите излъчваха миризмата на неговия одеколон. Те все още бяха топли, помисли си Риан, като прокара длан по матрака.

В този миг я сграбчи страхът. Той си беше отишъл. Беше офейкал. Беше изчакал тя да заспи и после се беше измъкнал. Старите страхове и несигурност започнаха да се множат и само за няколко секунди завладяха Риан. Така че изобщо не забеляза, че отърканите маратонки на Клайв все още лежаха захвърлени на пода или че велуреното сако висеше на облегалката на стола, или че часовникът му с овехтялата кожена каишка, лежеше до радиото на нощната масичка.

Добре, че тук се намеси Лио Сайър. Той запя „С теб ми се иска да танцувам“. Това беше нейната любима песен. От любимия й диск. И идваше откъм кухнята, помисли си Риан, като приседна на ръба на леглото и обу чехлите си.

Тя откачи избелялата хавлиена роба от закачалката и понечи да я наметне, когато забеляза под нея кремавия сатенен халат, който си беше купила за онази първа среща с Ноел преди няколко месеца. Риан се спря. Божичко, съвсем го бях забравила, помисли си тя, съзирайки мекия блясък на фината тъкан. Сякаш оттогава беше изминала цяла вечност, Ноел изглеждаше толкова далеч в миналото. Като че не тя, а друга жена бе търпяла прищевките му толкова време. Сигурно защото съм била друг човек, осъзна Риан, като окачи хавлиената роба на закачалката, наметна хлъзгавия сатен върху голото си тяло и тръгна на пръсти по коридора.

Да, музиката определено идваше от кухнята. И като си затананика мелодията, Риан заситни по тесния сумрачен коридор, който се спускаше по цялата дължина на апартамента. В далечния край кухненската врата беше плътно затворена, гумената подложка за подпиране беше изритана настрана. Изпълнена с любопитство, тя улови дръжката на бравата и я отвори тихичко.

— Извинявай, събудихме ли те? — Клайв вдигна глава, когато тя влезе.

Риан се спря в снопа слънчеви лъчи, които надничаха през прозореца, за да се наслади на сцената пред нея. Насред кухнята се мъдреше малката сгъваема туристическа масичка, застлана с покривка — и то не коя да е покривка, отбеляза възхитено тя, а нейната любима покривка с дантела по краищата. Върху нея бяха подредени портативния CD-плейър, чайникът и панер с прясно препечени филийки, които излъчваха неустоима миризма.

Но най-забележителен от всичко беше Клайв. Седнал до Джак, пред отворена детска книжка, той беше неотразим. В рошавата червеникава коса бяха затъкнати чифт яркорозови наушници с картинки на Барби, на врата му беше завързан шал в същия цвят, а на пръстите му бяха нахлузени розови ръкавици.

Риан една сдържа смеха си. Любимата игра на Джак беше да облича приятелките на мама в неговите любими Барби аксесоари. Само че в този случай приятелят на мама беше мъж. И изглеждаше ужасно смешно.

— Хей, добро утро. — Клайв се усмихна и й помаха, явно без да забелязва розовата вълнена ръкавица на върха на пръстите си.

— Здравейте. — Риан се усмихна развеселено. — Доста е хладно тази сутрин, нали? — попита тя, като полагаше неимоверни усилия да не се разсмее.

— Хладно ли? — попита недоумяващо Клайв. И тогава си спомни какво носеше и се изчерви като домат. — О… аз… ъ… — Побърза да свали розовите ръкавици и шала. Погледна Риан. По бузите й се стичаха сълзи от смях. — Розовото май не е моят цвят — засмя се той, клатейки глава.

— Така е — съгласи се Риан и се потупа по главата, за да го подсети за наушниците.

О… да… — Той ги свали и прокара пръсти през разрошената си коса. — Струва ми се, че това беше уловка от страна на сина ти.

— И аз така мисля. — Тя се разсмя, гледайки Джак, който се беше превил над разпростряната върху две страници гигантска гъсеница и оцветяваше съсредоточено тялото със зелен флумастер. Усещайки, че Клайв е спрял да рисува, той протегна дундестата си ръчичка и го дръпна за ръкава, като каза сериозно: — Ти трябва да направиш очите. Иначе тя няма да вижда червеите, а мама казва, че това е много гладна гъсеница.

Риан се почувства неописуемо спокойна. За първи път допускаше някой мъж да преспи в дома си, когато Джак беше там. За първи път смяташе някой мъж за толкова специален. За първи път искаше да запознае някой мъж със сина си. Винаги се беше притеснявала каква ще бъде взаимната реакция, но като ги гледаше заедно сега, тя се изпълни с увереност.

— Този малък приятел се събуди рано, а ти още спеше, затова ми хрумна да му приготвя малка закуска, само няколко препечени филийки и чаша мляко… — Гласът на Клайв заглъхна смутено, когато погледът му срещна този на Риан. Беше влюбен до ушите в тази жена, не искаше да остави в нея впечатлението, че си въобразяваше нещо или че прекрачваше чертата по отношение на сина й. — Надявам се, че нямаш нищо против.

— Никак даже. Всичко е наред — промълви тя, възхитена от собствения си такт, като разроши къдриците на Джак. — Хей, мъфинче, как си тази сутрин?

— Добре. Много добре — изстреля той, накланяйки глава ту на едната, ту на другата страна. Без да вдига поглед, той продължи да размахва босите си крачета под масата.

Риан и Клайв размениха омаяни погледи, тя придърпа един стол и седна до Джак. Прегърна го, сгушила лице в гушката му, вдишвайки топлото, бебешко ухание.

— Искаш ли една чаша?

— О, да, с удоволствие.

Докато Клайв й наливаше прясно запарен чай Ърл Грей — в нейната любима чаша, отбеляза Риан, обзета от приятно суеверие — тя погледна препечената филийка в бялата порцеланова чиния.

Той доля мляко и й подаде чашата.

— Надявам се, че не си от онези жени, които пропускат закуската с погрешното убеждение, че така пазят фигурата си — закачи я с усмивка той.

Риан се престори на учудена.

— В действителност закуската е най-важното хранене за деня, тъй като задейства метаболизма. Иначе тялото си мисли, че гладува и започва да трупа мазнини… — Клайв замълча. — Извинявай, чуй ме какви ги говоря. Докторът в мен не знае почивка — заекна нервно той и добави смутено: — Не че на теб ти трябва лекция за фигурата. Ти имаш прекрасно тяло.

Риан почувства как страните й пламнаха и бързо взе една препечена филийка.

— Масло и конфитюр? — предложи Клайв, като й подаде скрития в дъното на хладилника пакет масло и невероятно вкусния ягодов конфитюр, който Риан беше купила от деликатесния магазин на ъгъла, но досега не беше посмяла да отвори поради чувството на вина.

— Да, моля — усмихна се тя, гладна и щастлива.

Риан проследи как Клайв взе филийката от ръката й и я намаза с дебел слой масло, след това с щедро количество мармалад. Забелязвайки как мускулът на ръката му заигра, тя си позволи да погледне нагоре по голата кожа на бицепса му. Улови се да го пожелава само като го гледа как маже с масло препечената филийка. Мили боже, хлътнала съм до уши, помисли си развеселена тя, докато той се пресегна над масата и тя се наведе напред, за да отхапе от филийката. Клайв протегна ръка и махна с палец едва троха от бузата й. Устните й се разтвориха. Очите им се срещнаха.

Моментът беше наситен с еротика.

— И гъсеницата иска филийка — обади се Джак и разпръсна магията с онзи недостижим усет за точния момент, който притежават само децата. — Тя също иска да папка — настоя възмутено той.

— Защото е една гладна гъсеница — отвърнаха в хор Риан и Клайв, размениха усмивка на щастливи родители и избухнаха в смях. Джак се присъедини, а детският му кикот се преплете в техния смях.

Бог знае колко дълго щяха да останат така. Това беше един от онези моменти, когато смехът се ражда без причина. Дълбокият гърлен кикот на Риан вдъхновяваше мързеливия смях на Клайв, който на свой ред разсмиваше Джак, а той пък незабавно съзря възможност да се впусне да върши глупости, като например да оцветява плота на масата.

И тогава започна да звъни телефонът.

— Единственият човек, който ми се обажда толкова рано сутрин — изохка Риан, завъртя очи към тавана и вдигна слушалката. — Баба — добави с усмивка тя, поглеждайки Джак, който тутакси се изплези и направи муцунка. Същата муцунка, която правеше всеки път, когато баба Джоунс идваше да го види и настояваше да го задуши с нейните ухаещи на пудра и помада целувки.

Риан отпи глътка чай и доближи слушалката до ухото си.

Здравей, мамо… — изрече лениво тя и изведнъж усмивката слезе от лицето й. — О, извинявайте, помислих си, че… о, здравейте. — Очите й се разшириха и по шията й избиха червени петна. Риан скочи от стола и закрачи из кухнята, с потропващи по линолеума токчета на пантофите. — Не, разбира се, не е прекалено рано… да, разбира се, много бих искала… — Тя кимаше отривисто, гърдите й се надигаха и спускаха, пръстите й подръпваха нервно връвчицата на халата й. — Мммм… абсолютно… ммм… ммм.

Клайв я наблюдаваше с нарастващо любопитство. С кого разговаряше тя? Може би с Фил, предположи той, спомняйки си какво му беше разказала Риан предишната нощ. Или може би не, размисли той, виждайки я да се усмихва широко, с пламнали от вълнение бузи.

— Това е страхотно… много благодаря… — Риан размаха ръка, правейки знаци на Клайв.

Но аз нямам представа какво се опитва да ми каже, помисли си той. Усмихна й се широко. Трескаво развълнуваната усмивка на Риан беше заразна.

— Добре, ще се видим там… и отново благодаря.

Риан затвори телефона.

За момент тя остана зашеметена в средата на кухнята, загледана в Клайв и Джак.

Те също не откъсваха погледи от нея.

— Е? — попита озадачено Клайв.

Риан си пое дъх, но доста дълго не успя да си върне дар словото.

— Това беше модната редакторка на „Хип Стайл“. Възложиха ми сесия — прошепна невярващо тя.

— О, това е страхотно — зарадва се Клайв, макар че в действителност нямаше представа какво точно означаваше да ти „възложат сесия“. Но във всеки случай явно беше нещо добро, реши той.

Тя с радост се впусна да обяснява. Нищо не беше в състояние да я спре.

— От списанието ще правят модни снимки в зоологическата градина в Риджънтс Парк тази сутрин и гримьорът им току-що се обадил, че е болен и модната редакторка си спомнила за моята визитка, която й изпратих миналата седмица, и можеш ли да повярваш, тя била сложила в портмонето си и я изровила тази сутрин и… ами…

— Гласът на Риан се извисяваше все повече и повече и тя внезапно замълча, за да си поеме дълбоко дъх. — Получих първата си поръчка — изписка тя.

И тогава я скова несигурността.

— О, боже, от години не съм ходила на снимки, сигурно съм изгубила форма. Ами ако не мога да се справя? Ами ако съседката ми не може да прибере Джак от детските ясли? Ами ако се изложа? Ами ако стана за смях?

— Ще се справиш чудесно, обещавам ти — увери я Клайв и плъзна ръка около увитата в сатен талия. — Вярвай ми, аз съм лекар.

Паниката на Риан отшумя и на лицето й разцъфна усмивка.

— Отивам да си взема душ — прошепна тя и го целуна по бузата. Тръгна към вратата и спомнила си внезапно нещо, тя се завъртя на токовете и натика лепкавата, недоядена филийка и чашата с чай в ръцете на Клайв. Ароматният чай се разплиска върху гладната гъсеница на Джак. — Олеле, извинявайте… — Усмихна се на Клайв и Джак, които я гледаха слисани, докато тя изчезна в банята в шеметна вихрушка от кремав сатен.