Зоуи Дийн
Момичетата от филма (20)

Научен факт

Когато първите утринни лъчи нахлуха през прозореца, Ана четеше новите страници от сценария. Цяла нощ го преработва и накрая избра перфектното заглавие: Три страни. Смяташе, че след преработката има значително подобрение, но все още не беше сигурна дали текстът става за нещо.

Тримата герои имаха нови имена — момичето се казваше Нина, а момчетата — Дан и Майк.

След като се бори дълго с диалога, в три часа посред нощ реши, че героите ще говорят като излезли от роман на „Арлекин“ и че за всеки от тях ще напише монолог.

Семейството на Дан наскоро беше спечелило състояние на стоковия пазар, Майк произхождаше от елитна фамилия от Бостън. Що се отнася до Нина — Ана реши вместо върху произхода й, да се фокусира върху това каква е тя и какво иска. В класическия Гетсби стил нейните надежди и мечти щяха да са коренно противоположни — тя щеше да си мечтае за голямо семейство и за кариера, за най-прости удоволствия и за много пари, за дълъг живот, но изпълнен с рискове и авантюри, и така нататък.

Можеха да използват трите монолога като глас зад кадър за сцените, които щяха да заснемат.

„Най-вероятно не става за нищо“ — помисли си, като стана. Време беше да разбере истината, тоест — да се изправи лице в лице със Сам. Призори й изпрати копие от окончателния вариант и двете се разбраха да се срещнат във вътрешния двор в единадесет часа, за да го обсъдят.

Когато Ана пристигна, Сам вече седеше на огряна от слънцето маса, с чаша димящ билков чай, както сама обясни. Носеше прилепнала тениска „Пучи“ и дънки „Севън“. Гримът й беше перфектен, както винаги, а сутринта явно беше посетила и фризьорския салон на хотела, за да издухат със сешоар косата й.

Веднага се появи сервитьорът и Ана поръча лимонада. Сам я осведоми, че Сюзан е някъде с Ками, а Дий има час по йога.

— Паркър вече пристигна — добави накрая, като посочи външния бар. Ана го видя да разговаря с добре запазена жена на средна възраст, втъкнала зад ухото си розова китайска роза. Яркото цвете отиваше отлично на мъхестия пуловер, толкова тесен, та гърдите й стърчаха като смъртоносни ракети.

— Жалко, че не снимаме — рече Сам, когато жената се приближи към Паркър с неприкрито похотливо изражение. — Мадамата е истинска класика — израснала в Сими Вали^[1]… омъжена за някой дебелак от телевизията… не си мърда пръста за нищо.

Ана погледна сценария, който лежеше на масата до чашата с чай. Сам говореше за всичко друго, но не и за него. Лош знак.

Ана почука с пръст върху заглавната страница.

— Много ли е зле?

Сам се усмихна зад тъмните слънчеви очила.

— Май си нервна. Не помня да съм те виждала тъй неспокойна друг път.

— Е, порадвай се на момента — Ана скръсти ръце. — Та какво ще кажеш?

— Е, добре, де. Хубаво си го написала.

Ана се учуди колко приятно й стана от комплимента.

— Наистина ли?

— Е, не е велико — свали я на земята Сам. — Преди снимките ще направим някои промени в диалога. Но вече дадох монолога на Дан на Паркър, за да репетира. Това трябва да ти говори нещо. Виждаш ли онова момче, което говори с Монти на бара? Ниско подстриганият, с квадратната челюст. Това е Джейми Кресуел. Роднините му били сред пристигналите с кораба „Мейфлауър“.

— Откъде знаеш?

— Той ми каза тази сутрин, докато закусвахме омлет от белтъци. Не е актьор, обаче има рок група. Споменах вълшебните думички Джаксън Шарп и за да подсигуря сделката, казах, че баща ми търси непозната банда за новия си филм. Изведнъж го споходи непреодолимо желание да изиграе Майк.

— А вярно ли е? Че баща ти търси неизвестна група?

— О, моля те — Сам махна с ръка. — Баща ми не се занимава с досадни подробности. Измислих си го, но с благородна цел. И така, след обяд ще поработя с актьорите, а довечера снимаме. Благодарение на Монти и вълшебния маркер ще разполагаме с табелки с репликите. Ще бъде фасулска работа да го монтираме в студиото. Благодаря, че ни улесни живота.

Ана се почувства на седмото небе. Кой да предположи, че от нея може да излезе писател? Преподавателите винаги й казваха, че има талант. Сети се за една учителка по литература в средния курс, която я насърчаваше да се занимава повече с писане. Е, може би беше дошло времето и за това.

— Кой ще играе Нина? — попита.

— Какво ще кажеш да я изиграеш ти? — предложи Сам.

— Няма начин.

— Заслужаваше си да опитам. Тогава бих се радвала Сюзан да се заеме.

— Още по-малко вероятно — каза Ана. — Тя не позволи да я снимат дори за годишника в Тринити.

— Тогава ще трябва да вземем Дий — заплаши Сам. — Освен ако не промениш решението си за Ками.

— Не — заяви категорично Ана. — Не и Ками. Който и да е, само не Ками.

— Като заговорихме за това, трябва да ти призная нещо. Споменах пред Дий и Ками за онова, което ти е причинил Бен в нощта на Нова година.

Ана остана като гръмната. Всъщност тя бе така поразена от откровеността на Сам, че за малко да се засмее.

— Шокирана съм.

— Е, вероятно си го очаквала.

— Да речем, че подобна възможност ми мина през ума.

— Чудесно. В такъв случай не си бясна.

— Че защо да съм бясна? Не ми пука какво знаят, още по-малко ме интересува какво мислят.

— Ками казва, че знае кое е момичето.

— Сам, спри, докато е време, става ли?

Сам се пресегна към една чиния на масата, взе си препечена филийка и отхапа малка хапка.

— Сякаш не искаш да знаеш коя е.

— Не искам — заяви категорично Ана.

— Не съм сигурна, че ти вярвам — каза Сам. Тя сложи ръка върху сценария, все едно беше ръката на Ана. — Обаче имаш отлична преценка.

Отпи от чая и върху лицето й се изписа отвращение. Сетне бутна чашата към ъгъла на масата.

— Хм, друг път няма да си поръчвам такава отврат. Слушай, винаги съм харесвала Бен, но сестра ти е права — Бен е играч. Ти заслужаваш някой по-добър от него, по-нежен. Човек, който наистина ще те разбира. И който е умен като теб.

— Ако имаш предвид Адам, казах ти и преди: В момента не се интересувам от никакви момчета.

Сам потърка замислено с пръст върху масата.

— Смешното е, че и аз започвам да се чувствам така. Понякога си мисля, че всички момчета са задници. И без това, когато усъвършенстват клонирането, мъжете ще станат излишни. Не си ли си мислила колко по-лесен би бил животът, ако всичко яки мацки изведнъж станат обратни?

— Не, не съм — отвърна Ана. Това беше твърде странен разговор. — Не мисля, че това е нещо, което можеш да избираш.

Сам вдигна рамене.

— Не казвам, че можеш да се преструваш, но е доказан научен факт, че по рождение сме бисексуални. Заслужава си да се замисли човек…

Едва ли. В момента Ана имаше едно-две много по-наложителни неща, за които да мисли, отколкото латентната бисексуалност. Май беше време да смени темата.

— Така… каква е следващата стъпка за филма?

— Ще поръчам на портиера да направи още копия от сценария. След това ще нахвърлям някои бележки за снимките. Когато приключа, ще ти се обадя — обеща Сам.

— Звучи ми като план — рече Ана.