Клайв Къслър
Циклопи (6)

5.

Голото тяло на чернокожа жена лежеше проснато на масата за изследване в ярко осветената стая за аутопсии. Беше съвършено запазено, не се забелязваха никакви следи от насилие. За опитното око състоянието на трупа сочеше, че смъртта е настъпила преди по-малко от седем часа. На възраст мъртвата жена изглеждаше между двайсет пет и трийсет години. Вероятно преди време тялото й е привличало мъжките погледи, но сега лежеше недохранено, опустошено и излиняло от десетгодишна употреба на наркотици.

Областният съдебен лекар от Дейд, доктор Калвин Руни, не беше особено доволен, че извършва аутопсията. В Маями имаше достатъчно мъртъвци, които да запълват времето на работещия му на смени екип, затова той предпочиташе да се занимава с по-тежки и загадъчни аутопсични изследвания. Случаи на свръхдози с различни видове наркотици не привличаха особено интереса му. Но този труп бе намерен захвърлен на тревната площ пред дома на областния комисар и той нямаше как да не го прегледа.

Руни носеше синя лекарска престилка, защото ненавиждаше стандартната бяла униформа. Беше местен флоридец, ветеран от сухопътните войски на САЩ и възпитаник на Харвардския медицински институт. Той пъхна нова касета в портативен касетофон и сухо започна да излага общото състояние на трупа.

Взе скалпел и се приготви за дисекция, като започна на сантиметри под брадичката и продължи надолу към костта на венериния хълм. Изведнъж Руни спря да реже над гръдния кош и се наведе, за да огледа по-отблизо мястото през очилата си с големи стъкла и рогови рамки. През последните петнайсет минути той изряза и изследва сърцето, без да прекъсва монолога си за касетофона.

Минута преди да направи последните си наблюдения, в залата за аутопсии влезе шериф Тайлър Сует. Той беше среден на ръст, мрачен човек, с леко заоблени рамене и лице, което издаваше меланхолия и непоколебима решителност. Методичен и изключително честен, той се ползваше с огромно уважение от страна на подчинените си, и мъже, и жени.

Шерифът хвърли безизразен поглед към разрязания труп, кимна за поздрав на Руни и попита:

— Ново парче месо, а?

— Жената от двора на комисаря — поясни Руни.

— Поредната свръхдоза ли?

— Де да беше това! Отваря ми се повече работа. Била е убита. Открих три пробождания в сърцето.

— От пикел за лед ли?

— По всичко личи, че са от такъв инструмент.

По челото на плешивия дребен човек беше избила пот. Той имаше толкова благ вид, че приличаше повече на енорийски свещеник, отколкото на главен съдебен лекар.

— Не могат да те заблудят, докторе.

— Какво води страшилището за злодеите в двореца на съдебната медицина? — попита приветливо Руни. — Любопитството ли?

— Не, разпознаване на труп от страна на важни персони. Бих искал ти да присъстваш.

— На някой от труповете в дирижабъла — отгатна Руни.

Сует кимна.

— Госпожа Лебарон е тук, за да види останките.

— Не й препоръчвам. Онова, което е останало от съпруга й, не е приятна гледка за човек, който не вижда смъртта всеки ден.

— Опитах се да я убедя, че разпознаването на личните му вещи ще бъде достатъчно за изискванията на закона, но тя настоя. Дори доведе със себе един помощник от канцеларията на губернатора, за да ускори процедурата.

— Те къде са?

— Чакат в моргата.

— А журналисти има ли?

— Цял полк от телевизионни и вестникарски репортери кръжат наоколо като смахнати. Наредих на помощниците ми да не ги пускат по-навътре от фоайето.

— Странно е как е устроен светът — каза Руни, изпадайки в едно от философските си настроения. — Известният Реймънд Лебарон ще изпълни първите страници на вестниците, а тази клетница ще бъде спомената в два реда в колонката за криминалната хроника. — Той въздъхна, свали си престилката и я метна на стола. — Да вървим да свършим тая работа, че следобед ме чакат още две аутопсии.

Докато говореше, тропическата буря стихваше и звукът на гръмотевица изтрещя през стените. Руни си сложи спортно сако и стегна вратовръзката си. Двамата тръгнаха един до друг; Сует бе забил замислен поглед в шарките на килима в коридора. По едно време попита:

— Някакво предположение за причината за смъртта на Лебарон?

— Още е много рано да се каже. Лабораторните резултати не са заключителни. Искам да направя допълнителни тестове. Доста неща не се връзват. Не се притеснявам да призная, че случаят е пълна загадка.

— Имаш ли поне някакви съмнения?

— Никакви, които да изложа писмено. Проблемът е в невероятно бързото разложение. Не съм виждал тъкан да се разпада толкова бързо, освен може би веднъж през 1974 година.

Не остана време Сует да чуе спомена на Руни, тъй като двамата стигнаха до моргата и влязоха. Помощникът на губернатора, тип мазник с костюм от три части, веднага скочи на крака. Още преди да чуе гласа му, Руни мислено му лепна определението „мижитурка“.

— Бихме ли могли, шерифе, веднага да пристъпим към процедурата? Госпожа Лебарон се чувства много съкрушена и желае час по-скоро да се върне в хотела.

— Съчувствам й — проточи думите шерифът. — Но не е нужно да напомням на един обществен слуга, че има известни закони, които трябва да се спазват.

— Не е нужно пък аз да ви напомням, че губернаторът очаква вашето управление да й окаже възможно най-голямо внимание, за да облекчи скръбта й.

Руни вътрешно се възхити на волското търпение на Сует. Шерифът просто подмина помощника, сякаш подминаваше кошче за боклук на тротоара.

— Това е нашият главен съдебен лекар, доктор Руни. Той ще присъства на разпознаването.

Джеси Лебарон съвсем не изглеждаше съкрушена. Седеше на един оранжев стол, отлят от пластмаса, със спокоен, хладнокръвен израз и високо вдигната глава. Въпреки това обаче, Руни долови крехкост, подсилвана от дисциплина и самообладание. Той имаше опит в председателстването на разпознаване на труп от близките му. Стотици пъти бе преминавал през това мъчително изпитание и неволно говореше тихо и се държеше любезно.

— Госпожо Лебарон, знам на какво се подлагате и ще се постарая да го изтърпите възможно най-безболезнено. Но преди всичко, искам да сте наясно, че дори да разпознаете само личните вещи по телата, това ще е достатъчно за законите, постановени в щата и страната. Второ, за мен лично ще бъде в огромна помощ всяка физическа характеристика, за която можете да си спомните, като: белези, зъболекарска работа, счупени кости или хирургическа намеса. И трето, най-почтително ви моля да не виждате останките. Макар лицевите черти да са все още разпознаваеми, разложението си е казало думата. Мисля, че ще се чувствате по-добре, ако запомните господин Лебарон такъв, какъвто е бил в живота, а не във вида му в моргата.

— Благодаря ви, доктор Руни — каза Джеси. — Признателна съм за загрижеността ви. Но държа сама да се уверя, че съпругът ми наистина е мъртъв.

Руни кимна унило, след това посочи към работната маса, върху която бяха подредени няколко части от дрехи, портфейли, ръчни часовници и други лични вещи.

— Разпознахте ли вещите на господин Лебарон?

— Да, разпознах ги.

— И сте сигурна, че са принадлежали на него?

— По отношение на портфейла и съдържанието му нямам никакви съмнения. А часовникът му е подарък от мен по случай първата годишнина от сватбата ни.

Руни се приближи до масата и взе часовника.

— Златен „Картие“ със съответната верижка и римски числа от… прав ли ще бъда, ако кажа, че са от диаманти?

— Да, от рядка форма черен диамант. Това беше камъкът според рождената му дата.

— През април, предполагам.

Тя само кимна.

— Освен вещите на съпруга ви, госпожо Лебарон, разпознахте ли някои от нещата, принадлежащи на Бък Сийзар или Джоузеф Кавила?

— Не помня какво са носили по себе си, но съм сигурна, че точно с тези дрехи видях за последен път Бък и Джо.

— Нашите следователи не можаха да открият никакви близки роднини на Сийзар и Кавила — намеси се Сует. — Ще ни помогнете много, ако посочите кои дрехи на кого са.

За първи път Джеси Лебарон се поколеба.

— Не съм съвсем сигурна… Мисля, че късите дочени панталони и ризата на цветя са на Бък. Вероятно другите са на Джо Кавила. — Тя замълча, после попита: — Сега вече мога ли да видя тялото на съпруга ми?

— Не е ли възможно да променя решението ви? — попита Руни със съчувствен глас.

— Не, дори настоявам.

— Най-добре правете това, което ви казва госпожа Лебарон — обади се помощникът на губернатора, който още не се бе представил.

Руни стрелна с поглед Сует и сви пораженчески рамене.

— Последвайте ме, ако обичате. Тленните останки се държат в хладилното помещение.

Всички послушно го последваха до дебела врата с малко прозорче, изрязано на нивото на очите, и зачакаха мълчаливо Руни да дръпне тежкото резе. От вратата лъхна студен въздух и Джеси неволно потръпна, когато Руни им направи знак да влязат. Към тях се приближи един от обслужващия персонал на моргата и ги поведе към една квадратна врата в стената. Той отвори крилото, издърпа напред плъзгаща се маса от неръждаема стомана и се отмести настрани.

Руни хвана единия ъгъл на чаршафа, покриващ трупа, и застина така. Това беше единствената част от работата си, която мразеше. С реакциите си при вида на мъртвец хората обикновено се деляха на четири типа: които повръщаха, които припадаха, които изпадаха в истерия. За Руни четвъртият тип беше най-интригуващият — хората, които застиваха като вкаменени и не изразяваха никакво чувство. Беше готов да даде цялата си месечна заплата, за да разбере какви мисли минаваха през съзнанието им в такъв момент.

Той повдигна чаршафа.

Помощникът на губернатора погледна веднъж, нададе жален стон и припадна в ръцете на шерифа. Противното действие на разложението се бе разкрило с цялата си сила.

Руни се изуми от реакцията на Джеси. Тя задържа дълго и неотклонно погледа си в грозния труп, който лежеше изгнил върху масата. Пое си въздух и изопна цялото си тяло. После вдигна очи и без да мигне, заговори със спокоен, овладян глас:

— Това не е моят съпруг!

— Сигурна ли сте? — попита тихо Руни.

— Вижте сам — каза тя с равен глас. — Линията на косата не е същата. Структурата на костите също. Реймънд имаше ъгловато лице. Това е по-закръглено.

— Разлагането на плътта променя лицевите черти — поясни Руни.

— Ако обичате, огледайте зъбите.

Руни се вгледа.

— Какво им е?

— Имат амалгамени пломби.

— Не ви разбирам.

— Пломбите на мъжа ми бяха златни.

Не мога да я оборя по този въпрос, помисли си Руни. Заможен човек като Реймънд Лебарон не би си позволил евтина зъболекарска работа.

— Но нали разпознахте часовника, дрехите му…

— Изобщо не ми пука какво съм казала! — извика силно тя. — Това противно нещо тук не е Реймънд Лебарон!

Руни онемя от избухването й. Дълго след като тя напусна като фурия хладилното помещение, той остана като замаян на мястото си, без да е в състояние да отрони дума. Шерифът предаде припадналия помощник в ръцете на санитаря и се обърна към патолога.

— Дявол го взел, как си обяснявате тая работа?

Руни поклати глава.

— Нямам обяснение.

— По моему тя изпадна в шок. Вероятно е била на ръба и почна да бълнува. Ти по-добре от мен знаеш, че повечето хора не могат да приемат смъртта на любим човек. Тя умишлено замижава пред истината и отказва да я приеме.

— Жената не бълнуваше.

Сует го изгледа недоумяващо.

— Как тогава ще определиш реакцията й?

— Тънка наблюдателност.

— Откъде го измисли това?

— Часовникът — отвърна Руни. — Един от екипа ми работил вечер при един бижутер, за да се издържа, докато следвал медицина. Той веднага позна, че скъпият часовник „Картие“, който госпожа Лебарон подарила на съпруга си, е имитация, една от онези нескъпи репродукции, които се произвеждат незаконно в Тайван или Мексико.

— Но защо жена, която може да напише чек за милиони долари, ще подарява евтин фалшификат?

— Реймънд Лебарон си го е бивало по отношение на стила и вкуса. Не може да не е разпознал измамата. По-логично е да си зададем въпроса: защо се е унижил да го носи?

— Значи мислиш, че тя направи театър и излъга за разпознаването на трупа?

— Смелото ми твърдение е, че тя се е подготвила какво да очаква — отвърна Руни. — Ще си позволя да отида дори още по-далеч, готов съм да заложа новия си мерцедес-бенц, че генетичното проследяване, зъболекарският доклад и резултатите от гумените отливки на останките от отпечатъците на пръстите, които направих и изпратих в лабораторията на ФБР, ще докажат, че тя е права. — Той се обърна и погледна трупа. — Това там не е Реймънд Лебарон.