Клайв Къслър
Изхвърлени в морето (39)

38.

Суворов чувстваше стомаха си вързан на стегнат възел от напрежение. По-голямата част от вечерта той прекара в стаята за наблюдение на процесите и разговаряше за незначителни неща с двамата психолози, които боравеха с телеизмервателната апаратура, разправяше им вицове, носеше им кафе от кухнята. Психолозите изобщо не забелязваха, че погледът на Суворов рядко се отклоняваше от цифровия часовник на стената.

В 11:20 часа преди полунощ в помещението влезе Луговой и направи обичайната си проверка на аналоговите данни за състоянието на президента. В 11:38 той се обърна към Суворов.

— Ще пийнете ли с мен чаша портвайн, капитане?

— Тази вечер не — отвърна Суворов и направи болезнена физиономия. — Имам проблеми с храносмилането. По-късно ще се задоволя с чаша мляко.

— Както желаете — отвърна любезно Луговой. — Тогава ще се видим утре на закуска.

Десет минути след като Луговой си тръгна, Суворов забеляза леко помръдване върху екрана на един от телевизионните монитори. Отначало движението бе почти незабележимо, но след малко един от психолозите също го видя.

— По дяволите! — възкликна той.

— Какво, нещо не е наред ли? — попита колегата му.

— Сенатор Ларимър… се разбужда.

— Не може да бъде!

— Не виждам нищо — обади се Суворов и пристъпи по-близо.

— Неговата алфа-активност се проявява във вид на ясно изразена поредица от вълни на девет-десет интервала в секунда, нещо което не би трябвало да се получава, след като е програмиран на състояние сън.

— Вълните на вицепрезидента Марголин също зачестяват.

— Най-добре е да повикаме доктор Луговой…

Едва изрекъл тези думи и Суворов го прекъсна със свиреп саблен удар в основата на черепа. Почти в същия миг отметна другата си ръка и нанесе подобен удар в гръкляна на колегата му и спука трахеята му.

Преди още жертвите му да се стоварят на пода, Суворов хладнокръвно погледна часовника. Трепкащите червени цифри показваха 11:49 — единайсет минути преди времето, когато според графика Луговой трябваше да излезе от лабораторията и да се качи в асансьора. Суворов бе репетирал действията си многократно и бе оставил не повече от две минути за непредвидени забавяния.

Той прекрачи двете безжизнени тела и се втурна от стаята с мониторите в отделението, където се намираха субектите в своите пашкули. Той дръпна резето на третия пашкул, отвори капака и надникна вътре.

Оттам го гледаше Маркъс Ларимър.

— Къде се намирам? Кой сте вие? — промълви сенаторът.

— Приятел — отвърна Суворов, след което го повдигна от пашкула и кога носейки го, кога влачейки го, настани мъжа на един стол.

— Какво става?

— Кротувайте и ми имайте доверие.

Суворов извади от джоба си спринцовка и инжектира на Ларимър стимулиращо средство. Повтори същата процедура с вицепрезидента Марголин, който се оглеждаше наоколо слисан и не оказа никакво съпротивление. И двамата бяха голи и Суворов им хвърли по едно одеяло.

— Загърнете се с това! — заповяда им той.

Конгресменът Алън Моран още не се бе събудил. Суворов го вдигна от пашкула и го остави на пода. После се обърна и отиде до пашкула на президента. Американският държавен ръководител продължаваше да е в безсъзнание. Резето на неговия пашкул беше по-различно от другите и Суворов загуби ценни секунди в опитите си да отвори капака. Пръстите му като че ли бяха изгубили всякаква чувствителност и той с мъка ги движеше. Тогава го полазиха първите тръпки на страх.

Часовникът му показваше 11:57. Беше просрочил програмата си — резервните му две минути бяха хвръкнали. Страхът му прерасна в паника. Наведе се и измъкна автоматичния колт-удсман, калибър 22, завързан за глезена му. Завинти стомилиметров заглушител и за един кратък миг се превърна в друг човек, човек извън него, човек, чийто кодекс на дълга и отприщени чувства заслепяваха възприятията му. Той насочи пистолета в челото на президента, който се намираше от другата страна на прозрачната завеса.

През мъглата на упоеното си съзнание Марголин съзна какво се кани да извърши Суворов. Той направи няколко несигурни крачки и залитна към руския агент, посягайки към пистолета му. Суворов само отстъпи крачка встрани и го блъсна в стената. Марголин успя някак да се задържи на крака. Зрението му беше замъглено и разцентровано, вълна на гадене заплаши да изпразни стомаха му. Той се наклони напред в нов опит да спаси живота на президента.

Суворов заби цевта на пистолета си в слепоочието му и вицепрезидентът се свлече на пода, от едната страна на главата му рукна кръв. За миг Суворов се закова на място. Старателно репетираният му план се разпукваше и разбиваше на парчета. Времето му свърши.

Последната му краткотрайна надежда беше да спаси поне парчетата. Забрави за президента, изрита Марголин настрани и избута Ларимър през вратата. Нарамвайки конгресмена, който бе все още в несвяст, той поведе объркания сенатор по коридора към асансьора. Дотътриха се до последната чупка точно когато замаскираните врати на кабината се отвориха и Луговой понечи да се качи.

— Не мърдай от мястото си, докторе!

Луговой се извъртя на пети и загледа като онемял. Колтът в ръката на Суворов не трепваше. Очите на агента на КГБ пламтяха от презрителна надменност.

— Глупак такъв! — изтърси Луговой, след като осъзна какво става. — Кръгъл глупак!

— Млъквай! — сопна му се Суворов. — И се отстрани от пътя ми.

— Вие не разбирате какво правите.

— Само изпълнявам дълга си на истински руснак.

— Съсипахте дългогодишно обмислян план! — кипна Луговой. — Президентът Антонов ще ви убие.

— Край на лъжите ти, докторе. Твоят налудничав проект изложи държавата ни на огромна опасност. Ти ще увиснеш на бесилото, защото ти си изменникът.

— Много се лъжете — промълви Луговой, чувствайки, че ще получи удар. — Нима не виждате истината?

— Виждам, че работите за корейците. И то по-вероятно за южнокорейците, които са ви купили.

— За бога, чуйте ме.

— Истинският комунист не вярва в Бог, а в партията — отвърна Суворов, като избута с лакът Луговой и натика кротуващите американци в асансьора. — Нямам повече време за спорове.

Луговой изпадна в отчаяние.

— Моля ви, не постъпвайте така — проплака той.

Суворов не отвърна нищо. Обърна се и изгледа злобно професора, докато вратите на асансьора се затваряха и накрая го скриха от поглед.