Карстън Страуд
Никой не умира два пъти (33)

Федерален арест

Съдебната палата в Олбъни

14:30

Три часа след като го бяха арестували, докато останалата част от град Олбъни подхващаше работния си следобед и обсъждаше край климатиците големия удар в Трой и арестувания за крадени коли мафиот, Джак Вермилиън, без колан, без обувки, минус часовника си и пръстена от Морската пехота, бе изкаран от килията в подземието на федералната сграда в Олбъни от един пазач, който беше толкова огромен, че следваше да има свой собствен климат.

Оковаха го, сложиха му белезници и го поведоха по дългия, вонящ на урина коридор, сред дрънчене на стомана, непоносима жега, свиркания и крясъци. Минаха през вратата — солидна стомана с дебели прозорци, подсилени с метална мрежа — след което го набутаха в тясно помещение без прозорци, с мърляви тъмнозелени стени и лампа в стоманена решетка.

Пазачът го блъсна върху закования за пода дървен стол пред тежкото дървено бюро — също заковано за пода — и заключи оковите на глезените му за халките в бетонния под. После излезе.

Джак остана да осъзнава положението си и да изучава имената и псувните, издълбани върху дървения плот.

Сред останалите прозрения, като номерата, цените и сексуалните щения на какви ли не арестувани и обществени защитници, Джак откри, че всички бели са „курви, дето го обичат отзад“, че всички служители на правораздаването са „духачи и педерасти“, че някакъв индивид на име „Лобо“ бил готов на всичко в замяна на „един горещ зъл прът“ и че губернаторът на Ню Йорк е бил любезно поканен да извърши предизвикателен за физиологията акт с някакъв, изписал името си с непохватни главни букви като ХАН МОХАМЕД ДЖА.

Встъпителният курс в затворническите графити бе прекъснат, когато вратата се отвори и влезе същият пазач, следван от Фланъри Колман, все още в перфектния си син костюм и вратовръзката от Йейл. Изостреното от престоя в подземните килии на федералното правосъдие обоняние на Джак долови свежия му дъх на коктейл с ром и това окончателно го извади от равновесие.

— Къде ходиш бе, да му се не види? Обадих ти се в офиса веднага след като ме описаха. Преди… — Джак понечи да погледне часовника си, сети се, че му го бяха взели, и това го ядоса още повече. — Изобщо не знам кога беше — преди часове — беше дванадесет и половина. Къде беше, по дяволите?

— Джак, извинявай. Тази мръсна гаднярка се закле, че няма да предявява никакви обвинения — и че ако го направи, ще се обади първо на мен!

— Просто ме измъкни оттук, Фланъри. Тук…

И млъкна, защото долови нещо недоизказано в държанието на Колман.

— Виж, Джак, налага се да стиснеш зъби. Идвам право от кабинета на прокурора. Греко е ужасно заета.

— С какво е заета?

Фланъри се наведе към него и скръсти ръце на масата.

— Обвинен си по закона „Антимафия“. Организации, занимаващи се с рекет и корупция. Нали знаеш какво означава това?

— Да не си забравил, че имам компания за превоз? Непрекъснато ме наблюдават.

— Разбира се. Е, в основни линии, този закон й позволява голяма свобода в разследването. И тя я използва доста добре, бих казал.

— Много се радвам, че стилът й те възхищава. Давай сега лошата новина.

Фланъри се зае да изучава ръцете си, после въздъхна дълбоко. Джак не хареса потта по челото му.

— Ами… сигурно си чувал за законите, които позволяват конфискация на активите. Ако прокурорът успее да убеди федералния съдия, че някои от активите ти или всичките са придобити вследствие на организирана престъпна дейност — тук се намесва законът антимафия — съдията дава разрешение на прокурора да поеме контрола над тези активи, докато се докаже каква част и дали всичките са свързани с криминални деяния.

— Това ми е известно.

— Греко възнамерява да конфискува „Блек Уотър Транзит Системс“, складовете, корабите, камионите, машините, пристанищните съоръжения. Банковите сметки. Всичко.

На Джак му прилоша.

— Господи! Ще успее ли?

— Наркопарите й развързват ръцете, Джак. Ситуацията може да се обобщи така: ако получи разрешение за конфискация, това означава, че ще бъдеш лишен от всякаква възможност да се защитиш — да плащаш на адвокати, да плащаш за отлагащи ходове, да проточваш делото с години — или да напуснеш страната. Тя — федералните — контролират парите ти и целия ти бизнес. Греко е решила, че твоят случай е нейният трамплин за Вашингтон.

— Аз съм солиден бизнесмен. Плащам данъци. Никога не съм…

— За бога, Джак! Това е федерално правосъдие. На тях изобщо не им пука кой си и какъв си. Те са убедени, че си мръсен и че винаги си бил, заради приятелите ти. Виждат онова, което искат да видят. Греко е абсолютно сигурна, че ще убеди журито във вината ти. Ти си повален. Губиш. Тя печели. Ако в хода на процеса бъдеш съсипан, голяма работа. Ти си просто ускорителна отсечка в кариерата на Греко.

Нямаше какво да му отвърне. Фланъри го остави насаме с мислите му за около тридесет секунди, после заговори тихо.

— Искам да ти задам един много труден въпрос.

— Слушам те.

— Ще ми кажеш ли нещо за този контейнер?

Джак разтри лице, погледна Фланъри през пръстите си и поклати глава.

— Докъде още може да ме залее тази помия? Фланъри, нямам абсолютно никаква представа какво търсят тези коли на моя кораб. Много просто. Всичко е нагласено.

Фланъри кимна.

— Добре. А имаш ли представа кой може да ти го е нагласил?

— Никаква. Абсолютно никаква… Дали пък не е Пайк?

— Едва ли. Та ти изобщо не го познаваше до сряда. Нещата са доста по-дълбоки. Цялата постановка е планирана. Със седмици. Например отпечатъците ти в кобрата. Как е станало според теб?

— Не знам. Някой сигурно е подменил колите. Получил е отпечатъците ми върху крадената и след това пак ги е сменил. Така трябва да е било… може да е било.

— Ти не си ли познаваш колата?

— Боже… мислех, че я познавам. Възможно е. Не знам. По принцип не държа много лични вещи вътре. Обичам да е чиста. Много е възможно да съм карал друга и да съм оставил отпечатъци. Искам да кажа, изобщо не ми е хрумвало. И без това напоследък ми се струпа доста на главата. Онази гадост с Дани. Пенсионният фонд с „Галицин и Шенг“.

— Колата излизала ли е от ръцете ти?

— Кобрата ли?

— Да.

— Много пъти. Когато я оставям някъде на паркинг, давам и ключовете. Могли са да я подменят стотици пъти. Давам я и на сервиз. Двигателят й е много капризен. Непрекъснато я карам на реглаж. Миналата седмица също.

— Къде я беше оставил?

— При…

Фланъри присви очи, без да откъсва поглед от лицето на Джак.

— Къде?

— В „Хъдсън Вали Файн Карс“.

— Сервизът на Франк.

— Да, но Франк никога няма да… той ми е приятел, Фланъри.

— Франк има ли някаква причина да те мрази?

— Не.

— Сигурен ли си? Някой се ебава с живота ти, Джак.

— С Франк сме приятели. Откакто се помним. Не е той.

Адвокатът го изгледа.

— Нали знаеш, че Индианеца търгува с класически коли?

Лицето на Джак се стегна.

— Знам.

— Знаеш ли, че ги продава на Тони Торинети? Сина на Франк?

— Знам. Продал е на Франк една синя тъндърбърд за Клер. И какво от това? Индианеца не ме е продал. Никога не би го направил. Ако го направи, ще навреди на себе си точно толкова, колкото на мен. Той е равностоен партньор в „Блек Уотър Транзит“. Ако загина аз, загива и той.

— Джак, ти си самотник. Единствено приятел може да те подреди така. Имаш ли представа кой?

— Господи, не. И в никакъв случай не е Индианеца. Виж, кога ще ме пуснат под гаранция? Като изляза, ще се задействам. И ще разбера какво става. Само че трябва да ме извадиш от тази дупка.

Фланъри гледаше ръцете си. След това го погледна право в очите.

— Имам лоши новини. Ще има молба за пускане под гаранция пред федералния съдия. Но разбрах, че тя ще бъде проформа. Така са наредили от Вашингтон. Няма да бъдеш освободен под гаранция. Оставаш в ареста.

— Защо? На какво основание?

— Има вероятност да се укриеш. Освен това Греко твърди, че било за твоя безопасност.

— Така ли? И какво ме заплашва?

— Процесът се разглежда като антимафиотски. Греко е убедила съдията, че си част от много по-голяма верига и че може да те убеди да съдействаш. Пране на пари. Наркотици. Оръжия. Казала, че ако те пуснат под гаранция, ще бъдеш… мишена.

— Що за фарс?! Тази кучка иска още. Май е гледала много филми на Тарантино.

— Смята, че може да те използва срещу Франк Торинети.

— Франк е търговец на коли, Фланъри. Дори да се занимава с нещо друго, аз изобщо не знам какво е то! Вече й казах.

— Знам, Джак. Но тя подготвя много яко дело. А отпечатъците ти по кобрата, парите, всичко това са сериозни улики. За това нещо са били нужни целенасочени усилия и план. Някой те е натопил.

— Благодаря за сведението. А дали не е същата тази кучка?

— Тази кучка — и ако обичаш, въздържай се да я наричаш така в съда — няма достъп до личния ти живот, няма как да е подменила кобрата и няма как да знае неща, които са известни само на най-близките ти хора. Освен това е много надъхана. Дълбоко в себе си е абсолютно убедена, че си виновен. Виждал съм такива като нея. Ако някой те е натопил, може да е само вътрешен човек. Проумей го.

— Флан. Моля те, кажи ми честно. Мислиш ли, че съм виновен?

— Джак, ако беше виновен, имам предвид наистина виновен, по което и да е от тези обвинения и ми го беше казал, тогава щеше да ме затрудниш сериозно. Каноните на етиката ми повеляват да направя каквото мога за клиента си, но ако направиш изявление, което те уличава безспорно, тогава… размахът на защитната стратегия се ограничава значително.

— Я не ме баламосвай. Попитах те съвсем направо.

— Добре… Вярвам ти, че някой те е натопил, вярвам ти. Но не съм абсолютно сигурен, че… всичките ти бизнес дела са абсолютно… почтени. Не ми е приятно да ти го казвам, но ти сам поиска.

— Сериозно ли смяташ, че „Блек Уотър Транзит“ е параван? Че аз съм параван?

— Признавам си, че аз — всички ние — се озадачихме, когато се справи толкова лесно с профсъюзите. Всички знаят, че те си падат по компромисните решения.

— Джими Хофа е мъртъв. Профсъюзите отдавна нямат нищо общо с мафията. Конфликтът с тях беше наистина тежък, но моите работници ме подкрепиха. Направих им по-добра оферта. Затова беше и цялата история с пенсионния фонд. Предпочетоха мен пред профсъюзите. Това е. Профсъюзите бяха длъжни да се пробват. Къде е Индианеца?

— Не можеш да се виждаш с никого, докато не ти бъде предявено обвинение.

— Заеби. Индианеца ми трябва. Къде е?

— Кисне пред кабинета на Греко. Много е ядосан. Тя не иска да го приеме. Той казва, че няма да мръдне оттам, докато не се види с нея.

— Господи! Надявам се, че не е въоръжен.

— Не вярвам. На входа има детектори за метал. Не говориш сериозно, нали?

— Искам да се видя с Индианеца. Веднага.

— Джак, не ти препоръчвам…

— Казах веднага, Фланъри. Погрижи се. Това е единственият ми ход.

— Ще се опитам. — Адвокатът стана и започна да събира книжата си.

— Още нещо.

Фланъри спря и зачака.

— Какво… ще стане сега? С мен?

— Ами… казаха ми, че тази нощ ще те преместят. В затвора Алънууд, В централна Пенсилвания. За твоя безопасност.

Джак си помисли, че ще припадне. Кръвта бучеше в ушите му. Гърдите му се свиха на топка. Видя изражението на Фланъри и се насили да преглътне.

— Добре. Чудесно. Значи Алънууд. Доведи ми Индианеца.