Читателски коментари (за „На брега “ от Невил Шут)

emko8, струва ми се, че подценяваш ролята на доминиращата социална парадигма. Например, да разгледаме ситуацията по време на война. Войникът отива да се бие по заповед на държавата си и знае, че може да бъде убит. При това има избор — вместо да рискува живота си, може да дезертира или да се предаде на противника, което гарантира индивидуалното му оцеляване, но е в ущърб на обществото, чийто член е. При викторианския ценностен модел, според който обществото е по-важно от индивида, такива случаи са изключително редки. Примери — във втората световна война от 34.4 милиона военослужещи в Червената армия дезертират едва 657 000 човека, което е под 2%. В немската и японската армии процентът е още по-нискък. След налагането на хипи-модела, абсолютизиращ отделния индивид и пренебрегващ нуждите на обществото, знаеш какво става. Една трета от набора, мобилизиран за виетнамската война в САЩ отказва да служи. Или съвсем пресния пример с есминеца „Доналд Кук“ в Черно море. След симулираната атака на руския Су повече от половината екипаж подаде рапорти за уволнение с мотив, че „постъпвайки в армията, не са очаквали да попаднат в ситуация, в която животът им да бъде изложен на риск“.

Това е причината почти всички герои на романа да приемат неизбежното и да продължават да изпълняват социалните си функции до края — водачите на трамваи ходят на работа до последния си ден, лекарите раздават средства за евтаназия, докато дойде момента сами да ги погълнат, а капитанът на подводницата отказва да вземе момичето със себе си в последното си плаване, защото уставът на военноморските сили не го допуска. Или в най-лошия случай — най-слабите се отдават на тих алкохолизъм, изпитвайки чувство за вина. Защото това са хора, възпитавани в чувство за дълг и той се е превърнал в тяхна втора природа. Затова липсват хаосът, анархията и бума на престъпността, които биха съпътствали подобна ситуация днес. Например след наводнението в Ню Орлиънс преди няколко години — наложи се намесата на армията на Съединените щати, за да се справят с мародерстващите банди от грабители и насилници, възползвали се от липсата на полицейски контрол, за да удовлетворят алчността и похотта си.

Примерът с раково болния, който даваш, не е съвсем подходящ, защото от неговия изобр зависи само неговото бъдеще. Дали ще предпочете традиционното лечение, алтернативните методи или просто ще се примири — това не променя социалните му функции. Докато в ситуация на криза всеки опит на един индивид да оцелее по-дълго би могъл да се осъществи само за сметка на останалите членове на обществото. Да трупа запаси от дефицитни храна и гориво и да използва труда на съгражданите си, за да изгради убежище, в което да оцелее по-дълго от тях е аморално от гледна точка на викторианеца. Затова и авторът не описва подобни случаи, което прави произведението неправдоподобно за по-младите читатели.

Между другото — мисля си, че в някои аспекти романът е много близо по дух до произведенията на Достоевски. И двете представляват форма на „рационална терапия“ — насочват разума към осъзнаването и приемането на не особено приятни житейски истини, които защитните механизми на ego-то нормално се опитват да изтласкат в id-а. Но прочитайки и изживявайки романа до края, човек изпитва някаква форма на катарзис. Или, ако трябва да го формулирам съвсем цинично: „На брега“ е като калните бани за болния от СПИН — не предлага спасение, но помага на човек да свикне постепенно с това, което му предстои :)