emko8, това, което си пропуснал е, че един ден гарантирано ще ти се наложи да разбереш как би реагирал в подобна ситуация :) Защото няма да живееш вечно. Смъртната ти присъда е издадена в деня на раждането ти и не подлежи на отмяна. И това, че след теб ще останат деца и внуци не променя нещата. Защото само стотина-двеста години след смъртта ти на света няма да остане нито един човек, който е виждал лицето ти, чувал е гласа ти или си спомня името ти. Нито пък някой ще знае или ще го интересува за какво си се борил, какво си постигнал, кого си обичал и какви са били мечтите ти… И ти ще го знаеш, когато ти дойде времето да умреш.
Книгата е написана по време, когато цивилизованият свят живее според викторианския морал и етика. Затова описва края на един свят, в който хората се опитват да останат човеци до последния миг. Да доживеят дните си и да умрат с чест и достойнство. Днес, когато благодарените на хипи-революцията от края на 60-те обществото е превърнато в стадо маймуни, които само страхът от наказание принуждава да се държат поне до някъде прилично и възпитано, подобно поведение изглежда странно и неестествено. Ако се случи сега, 98% от приматите, които населяват планетата и необяснимо защо минават за хора, ще реагират съвсем различно. Ще се паникьосват, ще се отдадат на пиене, дрога, безразборен секс, престъпления и всякакви извращения. Или ще се опитват да изтласкат страха от смъртта в id-а, а той ще сублимира под формата на най-различни религиозни култове и секти, обещаващи безсмъртие в рая, прераждане и всякакви други фантасмагории на последователите си.
Чувал ли си тази молитва: „Господи, дай ми възможност да променя това, което мога; сила да приема това, което не мога да променя; и мъдрост, за да направя разликата между двете!“? Ето тук е разликата между хората и приматите. Човекът използва разума си и приема с достойнство нещата, които не може да промени. А маймуната реагира първосигнално, водена само от инстинктите си и се бори до последния миг с неизбежното. Човекът в такава ситуация пие алкохол като болкоуспокояващо, за да заглуши болката и страха от смъртта и да продължи да се държи цивилизовано до края. А маймуната пие и се друса, за да се освободи и от последните си задръжки и да задоволява инстинктите си тук и сега, докато все още може, без да се съобразява с околните.
Питаш — какво ще загубиш, ако се опиташ да оцелееш, въпреки че няма шанс за това? Ще загубиш вътрешния си мир. Вместо да посрещнеш смъртта заедно с любимия си, в дома си и в леглото си, сбогувайки се спокойно със света и с живота в избран от теб момент, ти ще се навреш заедно с още няколко „сървайвъри“ в подводницата. Ще я заредиш с максималното количество провизии, ще се потопиш и ще спечелиш няколко месеца живот без слънце сред железарии. Броейки трескаво дните, в които ти остава храна и въздух и треперейки дали някой от другите оцеляващи няма да те убие в момента, в който му обърнеш гръб, за да има ресурси той да преживее още няколко дни. И ще натика трупа ти във фризера, за да го използва за храна, когато не остане друго за ядене. Накрая пак ще умреш, но не красиво и спокойно, в момента, в който ти го решиш, а когато бъдеш принуден от обстоятелствата. Т.е. като безмозъчно животно, завряно от съдбата в ъгъла, а не като разумен човек и господар на живота си. Струва ли си, как мислиш?
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.