Читателски коментари (за „На брега “ от Невил Шут)

emko8, според мен причината да реагираш така е, че още си твърде млад. Гледаш на света с розови очила и не си осъзнал, че понякога в живота на хората се случват неща, които те не могат да променят. Просто не могат, каквито и усилия да положат. И им се налага да се примирят с това, колкото и да не им се иска. C’est la vie…

Казваш, в такава ситуация ти би натоварил една лодка консерви и екипировка и би отишъл в Антарктида. Или би се затворил в някоя пещера, защото заразяването на атмосферата скоро ще обхване цялата планета. И с каква цел ще го направиш, дори и да имаш средства за това? При положение, че цялата биосфера на планетата е унищожена и не може да произвежда храна? Дори да се запасиш с продукти, лекарства, бутилки втечнен въздух и да се завреш в херметично затворено подземно скривалище, оборудвано със собствен електрогенератор и тонове гориво, това ще удължи живота ти с няколко месеца. Година-две максимум. И ще ги изживееш със съзнанието, че всичките ти близки хора вече са мъртви, а като свършат запасите, ще трябва да се самоубиеш. Защото не би искал да умреш от лъчева болест, повярвай ми!

И ще вземеш ли някого със себе си в скривалището си? При положение, че ако сте двама, срокът, в който ще имате ресурси за живот се намалява двойно? Ако сте трима — тройно… И като имеш предвид, че всеки от хората в скривалището също го знае. И някой може да е на различно от твоето мнение, да предпочете да живее сам по-дълго и да пререже гърлата на останалите още първата вечер? :)

Преди да отговориш на тези въпроси, опитай да се затвориш в една стая без телефон, без интернет, без радио и телевизия и без да виждаш други хора и да говориш с тях само за една седмица. И се опитай да си представиш, че това е всичко, което те очаква до края на живота ти, независимо колко дълъг е той. След което пак сподели как ти се струва книгата ;)