Читателски коментари (за „На брега “ от Невил Шут)

Не виждам нищо лошо при всички суперлативи, които „На брега“ действително заслужава, да се посочат някои очевидни особености на тази творба, които Stas Kirov и например аз, бихме определили като „слабости“. Лично моят вкус, а както виждам и този на Stas, бе развален именно от това усещане за обреченост и примиреност, в което битуват всички герои в „На брега“ без изключение, като някакви баби в старчески дом. Предполагам, че това е използвано напълно целенасочено от Невил Шут, с цел да подчертае мрачните нюанси на постядрения апокалипсис и смъртната присъда, който той би донесъл за човечеството.

ОК, но според мен хората изобщо не биха реагирали така в подобна ситуация. Може би повечето биха реагирали, но не и всички. Как пък никой не отиде да се скрие в някоя пещера, как пък никой не отплава към Антарктида, за да прибави някой и друг месец към живота си. Има хора, които в подобна на описаната в книгата ситуация, биха се борили до последно, колкото и да няма никаква надежда за спасение. Пълното отсъствие на подобни персонажи в „На брега“ намалява общата й достоверност и я доближава до някакво пропагандно четиво, навяващо усещане за фалш.

А може би просто не съм фен на апокалиптичната научна фантастика, един по принцип депресараски жанр. „Кантата за Лейбовиц“ например, където тематиката е горе-долу същата, пак оставя у мен подобно усещане за неудовлетвореност.