Читателски коментари (за „На брега “ от Невил Шут)

От цялата наша полемика със Stas Kirov лесно могат да се изведат две отлични новини — една за него, една за мен (мир да има).

По-горе моят събеседник изрази надеждата си никога да не се сблъска с написаното. Добрата новина за него е, че, поне що се отнася до „На брега“, по никакъв начин не се е сблъскал с написаното. По някакъв много елегантен начин е успял тотално да се размине с посланието на текста, без да допусне и най-малката колизия.

Добрата новина за мен е, че стаскировците по всички земни кълбета никога няма да пренаписват каквото и да било, ще продължат под творби, които са прочели, но не са разбрали, да публикуват коментари (критика, ти да видиш!), изпълнени с толкова много грешки, че даже и школата в Симеоново да изглежда твърде амбициозна цел за тях.

Към онези, които още не са прочели книгата: прочетете я! „На брега“ не е амбициозна творба, която се занимава с търсенето на вина или вменяването ѝ някому. Това е просто разказ за един възможен (по онова време) свършек на човешкия вид. В предговора пише, че е предупреждение. Нищо подобно! Невил Шут просто разказва за човечеството, което е отворило червената картонена кутийка.