Stas Kirov, ако нягога решиш да опознаеш британците, като прочетеш техните приказки, можеш да започнеш оттук:
http://www.gutenberg.org/ebooks/17034
http://www.gutenberg.org/ebooks/37532
http://www.gutenberg.org/ebooks/9368
http://www.gutenberg.org/ebooks/7885
http://www.gutenberg.org/ebooks/2892
Това тук не е народна приказка, а роман, писан от авиоинженер.
Само си представи какво чудо ще е ако някой, по твоя почин, реши да опознава руския „народ“, като чете „Лолита“ на Набоков. Ще разцъфтят едни заключения… мале-мале!
И две думи за оптимизЪма и/или неговата липса. „На брега“ е публикувана през 1957 година. По времето, когато е писана, в света не е имало противоатомни убежища. Действащо метро (ако ще правим паралели с Глуховски) на Австралийския континент няма и до ден-днешен. За какъв оптимизъм може да става дума? Що да сторят клетите австралийци? Да заровят глави в пясъка? Да се насвяткат с одеколон и да се хвърлят да спират радиацията с голи гърди??? Ташак!
Направо не ми се мисли, Stas Kirov, какво чудо ще сътвориш, ако решиш някой ден, божем, да пренапишеш „На брега“.
Нищо лично.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.